AUDE SAPERE
дата: 25-01-2010 @ 00:00:00 EET
рубрика: дневникът на
„Как ли да скрия аз, образът, другият, колко тайни крие той, образът в мен” – Фа Мулан
Ако се потупам в гърдите от мен ще изкочат всичките ми малоумни образи, като зайци от шапката на застаряващ маг. Те ме дърпат на сто страни, всеки търсещ неговото си равновесие. Единият иска да избяга далече, без да се колебае, че хората ще му липсват, защото няма. Другия иска да види свят, да пътува, да се напива в шумни компании и да се събужда с махморлук на непознати места, в непознати ръце....Тоя дето ме държи на земята е отговорен към поетите ангажименти, отговорен към семейството, към колегите, към шибаното безумно безотговорно общество. Има и един, който загърбва себе си защото е родител. Всички те се лашкат в мен и взимат връх, кой когато се пребори. За глътка въздух. Хванах се в капана на живота, но не мога да избягам от чувството, че в тоя свят нещо не е наред. Опитвам се да напипам моята истина измежду хиляди лъжи. Има дни в които всички вътре в мене са мирни, хващат се за ръце и тогава съм бяла и добра, но понякога се опитват да ми извадят душата. А понякога дори ги няма и вътре зее бездна. Питам се, кой от всичките е верния, на кой да вярвам или те заедно ме правят едно цяло, защото изхвърлиха илюзиите от главата ми? Една по една, мръсни, вмерисани, вкопчили се в мене, като гадни житейски урочета ми се присмиваха десетки пъти. И като изгръгнеха от мене една илюзия, аз си създавах нова. Надувах си я като балон и чаках да се пръсне в лицето ми. Нали чувствата не би трябвало да са логични, цялото търсене на логика един ден тотално ще ни изхаби. Аз пък искам да видя какво има отвъд малките ни мозъчета
|
|