За туризма и културния обмен
дата: 02-02-2010 @ 09:09:28 EET
рубрика: на всеки в устата
Историята е фолклорно-традиционна (демек не претендира за авторство) и визира двама български младежи, деца на будни духом родители, които сякаш стъпили с левия крак в европейското бъдеще, предвидливо кръстили рожбите си със звучните имена Балкан и Профитерол - една фонетична амалгама от традиции и технологично новаторство, която сякаш предопределила културния възход на двамата.
Та Балкан и Профитерол изкарали задружни, макар и доста прашни детски години в родното Пердашево, където сред облаци от смях и крави те изградили богата душевност и благородство на характера. Когато било нужно проявявали завидна твърдост (което можели да потвърдят съседките Стамата, Клеопатра и Фанфара), а друг път я комбинирали с нежност (което можела да потвърди козата Спаска, но тя си траела по лингвални причини, въпреки открития си характер и желанието си да споделя).
В крайна сметка, както постулирал Балкан, "колкото повече нянки има да се бозае, толкова повече мое на истинска либофф да трае"! Млякото идвало бонус. Логиката била необорима и двамата с Профитерол я следвали плътно през цялото си юношество.
В един исторически момент будният родителски дух продал малък брой кози, включително Спаска, която въпреки вегетарианската си диета с годините се била позанемарила и вече не представлявала нито културен, нито турен интерес. Продажбата финансирала висшето на децата, осъществено в големия град Свищоф, където Балкан и Профитерол развили студенстско-градски дух и култура с размах, непознат за оборните представи на обществото в Пердашево. Както обичал да казва в моменти на възхищение баща им на раздумка с приятели:
- Дебакултурата, дебафонетиката, дебаекзистенцията! Ного са изисквани тея двамата кат' земат да ти изкажат неква словесност!
Всички цъкали с възхищение при тези думи, щото за тях и изказните средства на бащата били на ръба на перцепцията и някак мистично граничели със сюрреализма на Дали и далеч надхърляли елементарния кубизъм на Пикасо, с който било изпълнено ежедневието в Пердашево.
Двамата студенти с тревожен дух осъзнали, че Свищоф за тях е по-тесен и от на Спаска...абе доста тесен им се видял, та решили като еманация на културния си възход да осъществят една скъпа, но стойностна извънконтинентална екскурзия (на обща стойност 378 лева за 5 дни, с включена закуска и гид) из далечни и екзотични страни, чрез което да разширят до безобразие и без това широкоъгълния си културозор. Избрали страните-жертви със случаен пръст, наложен върху глобуса на света, който по неясни причини бил убегнал от интересите на Пикасо и се въртял много плавно и заоблено. Африка! Това им решение предопределило съдбата на още една свиня плюс две кози, но всички били убедени, че това е инвестиция, дето си струва козите. Само Африка не била убедена за това дали си струва. Увереността на родителите обаче била затвърдена от дядото на Профитерол - ерудиран мъж, неведнъж посетил мащабни околийски центрове като Грудево и Кърджали, който казал със замах "bottom road to look"! Демек "гъз път да види". Това бил силен аргумент, на който не се намерил достоен опонент, за зла участ на козите и особено свинята, на която предстоели големи неприятности по Коледа. За Африка не ми се говори, но учените отчели в този период сериозни тектонични движения на континента, който сякаш се опитвал да отплава в посока обратна на Балканите.
Балкан и Профитерол поели африканската обиколка с бодър дух и открити сърца, решени да вземат и съответно да дадат максимума от себе си на всяка чужда култура, която срещнат.
На четвъртия ден се отзовали в Египед, въпреки преговорите на високо ниво с дипломацията ни в столицата. Както винаги - били сме любезни, но твърди. "Кой може да спре хода на звездите?", казал нашия дипломат в отговор на молбата на египедското аташе за културен запор, очевидно изключвайки Чък Норис и г-н Борисов от контекста на разговора. Усещайки накъде отиват нещата на аташето му се свили аташаците от културен страх.
Уви, Хеопсовата пирамида била най-важната културна забележителност за страната. Още щом влезли вътре, Балкан и Профитерол били посрещнати от зверски многохилядногодишен задух, който далеч задминавал по интензитет на нюансите даже дръзките миризми от обора на родното Пердашево, с които били израстнали двамата. Въпреки че те лесно се отскубнали от късогледия поглед на екскурзовода и се понесли по пътя на познанието в мрачните коридори на пирамидата, колкото по-навътре влизали, толкова по-задушно ставало...културата може да изисква жертви, но никъде не е казано, че следва да са жертви на лоша вентилация! Подкрепян от тази теза, Балкан не издържал, спрял се и викнал на Профитерол:
-Ебимумаматавишистка, Профи, не моа повече! 'Ного е задушно тука, дагоеба! Аре пиши КУР, ама на латински, и да си излизаме!
|
|