От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак a?
дата: 03-02-2010 @ 15:05:11 EET
рубрика: злоборадостно
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
Няма бизнес, ДПС-то управлява
и треперя малко, криза дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го селото и хубавото време.
Бяхме девет хиляди, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Как селото опустя, чичо, аз видях...
Общината се погрижи, всичко да им вземе;
а пък ази плачех, па ме беше страх
бизнесът съсипват настана „частно” време.
Само бачо Пеню ипотечен кредит дръпна...
И издъхна бачо... лихвата не можа дори да върне
Баба скоро магазин отвори под вехтата стряха
и фалира тъй бързо че дори съседите не разбраха...
А ази бях малък и нищо не разбирах.
Имахме доходен бизнес преди да фалира.
Бандзиче в къщи седеше, а цеха от поръчки пръщеше
Кой би предположил сега, че горски ще дойдат късно вечерта.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но горските вдигнаха трупите завчас
Незаконната сеч и бизнесът рухна.
А мама изскочи, откъде; не знам,
С ръчна резачка и стана за срам...
И нея прибраха, и резачката взеха
затова аз, чичо, нямам вече утеха.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да закопчат:
Отнякъде плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно настана и банзика гръмна.
Тогава побягнах по гащи навън.
Но после, когато страшното мина -
казаха, че в оня огън голям
изгоряла и ламперията, и гардероба, и скрина.
И черквата наша, чичо, опустя,
Само некролози се веят из пустото село
Няма улични лампи и малки деца
Само вятър и студ цари тука сега
и школото си замина, и девойки двесте
учеха там – а сега вече ги няма..
Та и много още дяца и невести
Напуснаха село без да му мислят
А кака и леля, и други жени
Работиха в цеха, но никой им не плати.
Още слушам, чичо, как викат они! Заплатите търсят!
И митинг да вдингат дори, все тая е чичо – няма пари.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Чстният сектор фалира и дойде общинскии крах
Недоволен народ опита да вдигне глава
Но кмета се скри и общината заключи врата.
Само дядо Ангел оцеля , сюрмаха.
Скътал беше някой лев под матрака
чакаше да дойде светлия ден да ги извади
но за съжаление инфлацията му ги изяде.
Завода за метал фалира и всички в него съкратиха
Хиляди семейства бяха без пари и доста от тях
продадоха земи с надеждата да оцелеят
Но уви банката ги разори!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, беден вече бях
надявах се някой от тълпата да извика
„Стига – с тази грешна политика
Стига с тези лъскави коли дайте и на сиромаха”
Но за съжаление и евро субсидиите спряха.
Във чужда банка, не знам коя бе,
Кредит ми дадоха, с хлихва неземно висока.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех заради таз сума жестока.
По-добре умирвах, но сюромах не щях!
Но нямаш права така е за тях.
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Бойко!
Тогаз лошо време и за тях наста:
Драх ме ги и ния, както те ни драха;
Магазинче за гащи в селото отворих
И цените в тавана твърдо запорих...
но нашето село, чичо, запустя,
хора няма камо ли деца....
и татко, и мама доживотна им даха.
Зарад незаконните трупи които крадяха...
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щот съм сюромах,
Десет години връщам : а само лихват изплатих вече.
|
|