РАЗБЪРКАНИ РАЗМИСЛИ НА ЕДНА ВНУЧКА
дата: 03-03-2010 @ 00:00:00 EET
рубрика: литера-туря
На пра-пра-прадядо Хаджи Димитър Асенов,
на рода Асенови,
на прадядо Стефан Дедов
(въпреки противоречивите данни и неистини,
публикувани за него)
и на всички Велики Българи дали живота си за нас
и нашата България. Поклон и вечна им Памет!
“ Аз пред Бога и пред народа в името на нашето драгоценно Отечество заклевам се какво, че залагам и прежалвам живота си за борба с неприятелите на народа си и до последното издъхвание ще бъда верен на тоя подвиг; няма да се подлъжа и подкупя за никакво имане; щото да работя срещу народа си, или за полза на другите, или за лична полза; приемам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана верен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят според закона.” Клетва на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
За какво се сещате първо, като чуете за връх Бузлуджа? Да и аз така си помислих-бекапето (малките букви не са случайни). Тъжно. Ще подсетя тези, които не се сещат за друго: На 18.07.1868г. там четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води последната си битка. Една шепа смели българи, изправени срещу хиляда турски войници. Сражението продължава 5 (пет) часа. Нямам намерение да преразказвам живота и делата на тези герои. Само ще спомена един интересен факт, който говори за личността на Хаджи Димитър-той, може би е първият българин, за когото е известно, че е имал татуировка. Има вероятност именно по тази татуировка да е разпознат след сражението, въпреки че още се спори къде и как е загинал-дали на връх Бузлуджа (от 1942г. връх Хаджи Димитър-още един малко известен факт), или няколко дни по-късно почива от раните си в местността Кадрафил. Татуировката е на едната ръка и е направена с барут. Представлява надпис: “Сабля и Лъв. Х.Д. “ По-долу ще сложа няколко линка за тези, които искат да научат повече или да си спомнят за Великите Българи (главните букви не са случайни), дали живота си за нашето добруване.
Иде реч за друго...замислих се дали ние сме достойни за тяхната саможертва. В какъв свят живеем, в какво време и какво правим ние за този свят и време. Как градим живота си, какви са ни принципите (имаме ли ги?), какви са ни делата (и отговарят ли на думите ни?), защо понятия като чест, достойнство, смелост, принципност, честност...звучат сега толкова демоде. Свили сме се в черупките си, оцеляваме поединично, рядко някой поглежда по-далече от носа си, но се хвърля поглед в чуждото канче. Защо сме свели глави и понасяме ропотно всички несправедливости? Живуркаме егоистично, ако може да минем между капките, ако може лошите неща да се случват на други, а ние да се измъкнем, ако има някоя кауза, нека други да се борят за нея...а сме толкова силни на думи. Стоим си по къщите или в компания и беседваме, и недоволстваме, и се бием в гърдите кой, колко е велик .И как (на думи) ще направи това и онова. После си кротуваме. Обезверени сме. И страхливи....Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че всички са такива. Но голямата част от българите-да. Започваме да се израждаме-мятат се гюбеци на маса (и това е върховно благо, пфу); граби се, убива се, изнасилва се; лъже се, прецаква се, мрази се...Жестоки сме.
За n-ти път сядам с идея да напиша позитивен разказ , а излиза друго. Няма сега да правя опити да се надскачам, я. Истината е по-различна: душата ми и умът ми бушуват. Всичко в мен се бунтува срещу това , с което се сблъсквам всеки ден-изнасилени деца, убити старци за 5 лева, измами, подлости, мизерия... несправедливости всякакви...Явно във вените ми все е останало нещо от кръвта на праотците. До скоро участвах лично във всякакви бунтове, срещу несправедливости. Един от резулататите-2 съкращения от работно място. На едното преди доста години разкрихме корупция в особено големи размери от шефовете, решихме да разгласим случая и те да си получат заслуженото. Бяхме около 10 човека. Но вместо те да си получат заслуженото, ние изхвърчахме от работа. Просто защото те бяха важни хора, а ние никои. Обаче бяхме горди със себе си, защото поне опитахме, въпреки рисковете. На другото място-подобна история-но там повечето ни предадоха в последния момент, защото се изплашиха. Прави са хорицата-ще търпят всичко лошо, само да си кютат кротко на бюрцето. Има и други такива примери в живота ми, но стига за това. Все още негодувам, срещу много неща, но вече съм пораснала и знам, че нещата стават трудно (...и сама , и малка птичка, пролет не прави). Някои още по-трудно, да не кажа невъзможно, въпреки наивния ми оптимизъм. Или позитивния ми наивизъм.
Но ядът се надига в мен, като чуя за този изверг, дето изнасилил детето си. Колко убийци и престъпници като цяло, са в затвора?! Дребните кокошкари, но другите? Точно тези, които трябва да бъдат там? Какво да кажем за нашето правосъдие? Ех, защо не върнат Крумовите закони...Ако имаш пари или връзки се измъкваш , дори да си убил. Ще ви дам конкретен пример: бруталното убийство на двете момчета миналата година по Великден на булевард “ Витоша”- Кирил Въжаров и Васил Александров. На убиеца сигурно ще се размине само с лека присъда. Поне до този момент това е информацията, която имам от бащата на Васко. Престъпно! Остава мъката за близките на нелепо загиналите момчета. Която не може да се опише. Има само един малък спомен за това убийство-ваза с цветя и свещи на едно дърво досами Съдебната палата. Каква тъжна ирония....И господа съдии, като минавате всеки ден покрай тази ваза и свещи, дали нещо ви трепва в душата? И дали това ще ви накара да дадете заслужената присъда на този безскрупулен убиец? Или за още други, стотици или хиляди случаи?
Или за идиота, който иска по 5000лв. на каравана за идващия сезон на къмпинг Градина. Трябва да си малоумен, за да поискаш такива, непосилни пари от къмпингари. Или може би имаш друга идея, като да разкараш къмпинга и на негово място да турнеш тонове бетон? Искай си толкова пари в хотелите ти или там , каквото имаш, искай ги от приятелчета ти. В скоро време да те видим, където ти е мястото, в раирано облекло (или каквото е на мода сега в затворите). А остави красивия плаж и море на тези, които истински ще го оценят и пазят. Браво на къмпингарите –събраха се и протестираха. Дано има кой да ги чуе.
А тези, които грабят държавата? Тях какво да ги правим? И по-важното можем ли нещо да ги правим или копелетата от позицията си на властващи, с връзки и пари, са недосегаеми? Вярвам в Провидението. Вярвам, че всеки рано или късно си плаща сметката. Но, най-важното-като си плати сметката, дано си научи урока. Негодувам и срещу какво ли не още.
Негодувам и срещу себе си. Не за нещата, които направих, а срещу тези, които не направих. Защото и сега вярвам, че е по-добре сама да скоча в пропастта, водена от вярата в добрите намерения, отколкото да се оставя някой да ме бутне. Само дето се чувствам засрамена, защото едва ли съм достойна пред дедите ми. От мен не излезе велик човек (за което изобщо не съжалявам), напук на майка ми, която искаше да ме види Президент на планетата Земя в Междугалактическия съвет на космическите цивилизации. Сори, Мамо. Сори, Майки-рядко децата ви стават толкова велики, колкото ви се иска. Имам предвид кариера, власт, богатство и слава. Обаче, мили наши майки, много от нас се опитваме да сме добри хора, да живеем според такива архаизми, като принципи и чест, а Вие ни смятате за смотани и наивни глупаци, заради това. Защото ни мислите доброто. По вашия си начин. Знаем това. Но, важното е как всеки от нас разбира понятието “добро”...
Мислите ми са разпилени. Типично по женски. Но и защото се вълнувам, като пиша всичко това. Много. Ставам от стола пред компютъра, разхождам се с цигара из хола. Нервно. Като лъв, затворен в клетка. Но се чувствам затворена в клетка, само защото не мога да променя на секундата с магическа пръчица нещата, които ме възмущават. Затова ги пиша-колкото и както мога. Без никаква редакция (затова моля за извинение, за правописните и пунктуационни грешки, които ме мързи да поправям после). И едвам смогвам да записвам бушуващите мисли. Събота вечер е. Трябваше да бъда в един клуб, където приятели, метълска банда свирят в момента, но избрах да се затворя и остана пред компютъра, защото сега съм обсебена от тези мисли, които четете. А и установих, че чрез писане успявам да изкарам навън поне част от протеста си към всичко, което ме вбесява, наранява; което предизвиква недоволството ми и ми иде да крещя. Като дете, когато ходех на вилата, отивах насред полето, далече от всичко и това правих-крещях. А крещях, защото преди това опитвах да променя нещата, които не ми харесват, но никой не ме чуваше-тогава беше татовото време и разни неща ми правеха впечатление, ама тъкмо да си отворя устата и някой, за да ме предпази, ми я затваря. Даже след 10-ти ноември се оказа, че съседите ни по апартамент са били полковници от 6-то. Дори се говори, че съпругата присъствала на убийството на съпруга си от “колеги”, защото станал неудобен. Ама да не се превръщам в клюкарка, щото това не е сигурно. След ремонт, наследниците им навсякъде откриха микрофони. Дори и в коридора, който граничеше с нашия апартамент.Такива ми ти работи, драги ми Смехурко, патилански работи...А, аз си плямпах смело у нас, щото моя род беше от другата страна на “барикадата” и татко ми е разказвал много неща, които детското ми съзнание се опитваше да намести, спрямо това, което ни учеха в училище за великата партия и прекрасния живот по това време. Не отричам самото време-това бяха детските и юношеските ми години, не отричам музиката , книгите, любимите на всички ни бг. филми от детството (и сега се разсмивам, като се сетя за “Топло”, “Войната на таралежите”, “Оркестър без име” , “От нищо, нещо”...), както и бозата от 6 ст., която в голямото междучасие пиехме в сладкарницата на “Графа”, и още много други хубави неща. А отричам порядките. И страхът, който се насаждаше.
Затова аз можех да крещя само в полето и се надявах никой да не ме чуе, за да не ме помисли за луда. Вече не крещя. Сега съм тигър, затворен в тялото на мило котенце, което само понякога ръмжи, а още по-рядко хапе. Тигърът е сложен да спи. Защото в днешно време, както и преди, тигрите и лъвовете ги убиват. А аз искам още да живея, за да мога да направя още хубави неща и още глупости, разбира се, но те са от добри намерения ...
Пак се отплеснах, не мога да си събера мислите или по-точно, ми се ще да ги обходя всичките и подредя. Въпросът беше за това в какъв свят живеем и какво правим, за да е по-хубав този свят.; за лошотията, която е навсякъде около нас и вътре в нас; за егоизма ни; за чалгата в душите ни...спирам да пиша, пак ставам и се разхождам , отварям втора кутия цигари-нали скоро ще ми забранят да пуша, където си искам, щото да не тровя другите. Било вредно. Брех. мааа му, нищо че има столетници, дето пушат, като комин, ама казват, че било доказано, че се умирало. Колкото дал Господ-толкова. Вече разсъждавам така, откакто преди години моя колежка, която водеше природосъобразен начин на живот-вегетарианство, спорт, почти никакъв алкохол, никакви цигари; диети; сън, според маститите учени за дълголетие и какво ли още не, от което се лишаваше (така и се искаше понякога блажна пържолка и 2 ракийки), в желанието си да доживее до дълбока старост, загина на 42г. от нелепа катастрофа. Но комент.
Умира се и от наркотици, но търговията с наркотици е държавна политика , покровителстваща наркобосовете за допълване на бюджета и преди, и сега вероятно. Казах “вероятно”, не “сигурно”. Умират хиляди деца, но забранени ли са наркотиците в действителност и по-скоро, ловят ли се големите количества, които влизат в Бг.? Не! Залавят се само малки количества за замазване на очите. Големите се пропускат. Те това е страшна печалба за доста люде. Колко осъдени има? Почти няма или ако-да, това са дребни дилъри. Едрите риби, срастнали се с властта, са си на свобода и продължават да печелят, за сметка на живота на децата и на наши приятели! И съм бясна, понеже знам това. И вие го знаете. Но на този етап не знаем как да го променим.
А красивата ни природа, която се унищожава, защото чинка на вуйчо, на брата, на министър х. (малката буква не е случайна, повече няма да повтарям) има фирма и иска да печели, като построи модерен хотелски комплекс от 6 звезди, дето да го посещават другите крадци и балъци-чужденци, които си дават парите за бг. разкош, между купчините пясък и строителни материали, замразени до другия сезон и да ги обслужват бай ганьовци-келнери и тем подобни...? Както някой е казал, в Монако превърнаха парче скала в рай, а ние превръщаме България от рай в парче скала и бетон. От алчност. От грандиозна, феноменална и престъпна алчност. Тези люде ще ги поздравя с песен на Хиподил: “Майките”. Особено една част от песента, характерна с изключително лирична мелодика и музикантски професионализъм. Да не си помислихте нещо лошо?! Аз съм възпитана. Всички вие, чинки, чичовци, братя и етърви, дето унищожавате красивата ни природа, съсипвате горите ни, отнемате ни къмпингите, тревата, полето, слънцето, което не успяваме да видим от толкова бетон...с това убивате животните и растенията, съсипвате целия хабитат, на който ние, простолюдието се радваме от сърце- за затвора сте! А ние ще ви носим портокали (и други плодове, според сезона), ще съборим хотелите ви, ще си върнем горите и резерватите ни. Някога. И ако вярваме силно и се сетим за начина, ще стане!
А онзи, цайсатия м...ф със сараите? Него какво да го правим? Робството свърши отдавна, господине! Достатъчно се награби и завзе територии от Земята ни. Отгоре на всичко 5-етажна джамия щял да строи. Ще строиш, ама не забравяй къде си! Новините на турски ти стигат. И дано скоро да ги няма. На тяхно място да сложат новини за глухонеми, например. Защото сме в България! Да сте чували в космополитна Америка да има новини на китайски, полски, мексикански...по националната им телевизия? Няма , нали? Дано не греша!
А следенето в интернет?! Що не ни привикат всички, един по един в районното и да ни жигосат? Или по-добре да ни имплантират чипове за по-лесно проследяване, като при домашните любимци. Да ми дадете комисиона за добрия съвет, господа управляващи! Като го реализирате. Е, де-путати и МВР служители, мога да пиша хубави любовни мейли и есемес-и. Само да не ми крадете идеите и да ги пращате на жените и любовниците си. Че ще ви съдя за плагиатство .
Все повече се ядосвам и ми е трудно да запазя добрият тон. Лично съм свидетел на корупция в администрацията, където се взимат подкупи в размер една мнооого висока годишна заплата, в замяна на заграбване на частни, държавни и общински имоти. И преди, и в момента. Не мога да разкажа и не мога да направя нищо сега. Не ме питайте защо. Сетете се. Ако ме привикат, ще отрека към настоящия момент. А вие ще отречете, че сте прочели по-горе написаното. Иначе яка да ви е душа. От мен. Може би ще дойде време да разкажем, когато ще има кой да ни чуе и ще има смисъл от това.
И пак ми идва да крещя. И пак прочитам Клетвата на Четата. Простете ни, предци наши. Не за такъв свят сте мечтали сигурно. Не сте се борили и за свят , в който се убива от малоумие, за пари, за удоволствие; родители убиват деца; деца убиват деца; деца убиват родители...Нелепици човешки...
За свят , в който нашите родители, баби и дядовци мизерстват с мижава пенсия след работа цял живот. И когато са накрая на живота си, загубили са приятелите си, любимите си; болни са и немощни, вместо да имат спокойни старини, нямат пари за хляба и лекарствата, и умират преди да е дошла линейката, защото тя се е забавила час и половина, или защото болницата, до която са успели да се доберат, не била по направление. Мамка му!
Мога да продължавам да пиша още дълго за всички несправедливости. Но ми стана наистина гадно и толкова ме е яд, че не мога да си намеря място. Все пак ще кажа, че светът, за който се борихте-нашия свят, има и хубави страни. И не са никак малко. Точно обратното. Свободни сме, нямаме поробител, поне не в оня смисъл. А и някои ще изтъкнат, че несправедливостите, които изброих, вероятно са се случвали, откакто свят светува (или поне някои). И сигурно ще са прави.
О, предци мои и всички Вие, които дадохте живота си за нашето добруване... Чувствам се виновна и се извинявам, заради тези неща. За това, което не мога да направя/направим; за това, от което ни е страх; за лошите страни на България и българите- болшинството оцеляващи поединично, издигнали егоизмът в култ и оправдаващи го с гръмки фрази и чужди мисли, живуркащи, обсебени от низки страсти, идеи и действия. Тъжно. Прочитам за пореден път клетвата и се замислям за всички в днешно време, които са готови да продадат и майка си за малко имане; за всички дребни душици...
Господи, съумей да ни дадеш сили и вяра да променим себе си към добро, дай ни смелост да не мислим първо за ползата и вредата за себе си от дадено дело, а просто да го правим; дай ни мъдрост да превърнем силните ни мисли и думи в дела, независимо от последствията, които ще търпим.
Вашата саможертва, Български Герои, си е струвала и ние сме свободни. И сме свободни с повече вяра, хъс и смелост, да направим този свят малко по-добър! Като започнем от дребните неща и променяме лошотията в самите нас. ПОКЛОН!
http://www.vlevskimuseum-bg.org/index2.php#
http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=241
http://www.hristobotev.com/
http://bgrod.org/velikibg/index.php?p=revoliucioneri
http://strannopriemnicata.wordpress.com/2008/07/01/chetata2/
http://strannopriemnicata.wordpress.com/2008/07/09/chetata-3/
Ками
|
|