3 март - национален празник?
дата: 08-03-2010 @ 15:25:24 EET
рубрика: злоборадостно
Преди дни беше 3 март – велико събитие, светла дата, национален празник на България. И най-вече – почивен ден.
Преди дни беше 3 март – велико събитие, светла дата, национален празник на България. И най-вече – почивен ден. Да, това беше най-радостното за средностатистическия българин вчера – че срядата се оказа почивна. Пак се изговори и изписа сума хвалебствено празнословие – и пак никой не поиска да каже истината: почти не ни пука за 3 март. Национален празник за българина е Нова година – тогава има истинско веселие, тържественост, та чак и някаква гордост. Гордост, все едно не още една година си е отминала, ами сме я изнесли на гърба си. Национален празник е и Гергьовден, ако щете – защото една трета от българските мъже са Георги, защото е ден на армията и има парад, защото е пролет – все тая, всеки да си прецени сам; но е факт, че на 6 май има много повече празнично настроение, отколкото на 3 март. 3 март е едно вдървено официално-натруфено събитие – което ни радва само ако се падне през работната седмица, та да има почивен ден. Та дори и тогава псуваме – щото ще трябва да се отработва. Факт – на 3-ти март няма да видите бурни всенародни веселия, омацани в цветовете на националния флаг българи в шествия по улиците и прочее – каквото се получава при редките победи на националния ни футболен отбор, например. Ще видите банални речи на официални лица и поднасяне на венци – най-вече пред паметниците на една чужда армия. Но… то може и да си е в реда на нещата. Защото когато Левски се е опитвал да събуди тоя народ, за да си заслужи свободата, народът, каквото и да си е мислел, се е дърпал от него като от чумав; когато Ботев е минавал с четата си през селата в балкана, българите бързешком са залоствали прозорците си и са духвали кандилото, преструвайки се на заспали – да ги отмине по-бързо тоя луд човек, тръгнал да мре за свобода, па макар и тяхната. Накрая един император обявил война на един султан – заради което и България получи свободата си. Почти наготово. А неизвоюваната, подарената свобода не води до нищо добро. В най-добрия случай е безплодна. Не сте съгласни? Добре. Ако някой иска и може, нека оспори думите ми. Те обаче са подкрепени от една многогодишна реалност. За съжаление. Ако ценяхме свободата, нямаше сега да сме в тинята. А няма как да цениш нещо, което ти е подхвърлено по милост.
|
|