Осъзнаването на една любов
дата: 15-03-2010 @ 14:38:23 EET
рубрика: пуйбе са, пуйбе са
Вечерта беше много топла и приятна за май месец и му навяваше еротични мисли..... Обади и се. Но не защото я желаеше толкова силно, а по
навик. Вече година бяха заедно и бяха си омръзнали толкова много, но и двамата се надяваха един светъл ден нещата да се оправят от самосебе си.
Те бяха създадени един за друг, но не да градят общото си бъдеще, а за да се разрушат един друг. Психически и душевно.....
След като тя прие поканата му за гостуване, той предприе действия, които трябваше да внушат романтика в иначе тясната и така момчешка
квартира. Измете, подреди дисковете до уредбата, листите, на които се беше опитвал да твори текст за новият си инструментал ги подпъхна между
струните на китарата си. Бутилките от бира, които се мотаеха вече 2 седмици в краката му, наброяващи поне десетина, прилежно ги сгъна на руло,
изкарвайки въздуха от тях и ги събра в кофата. И всичко това, защото тя не харесваше начинът му на живот. Артистичният хаос, който си съзздаваше
докато твореше можеше да я изкара от равновесие само за части от секундата. Тя искаше той да е по-подреден, защото смяташе, че този хаос няма
да доведе до нищо хубаво в живота му и ще се изгуби сам в него. И беше права.... Той вече се беше изгубил, но в душевният хаос, който си беше
създал сам....
- Заповядай, миличка - нежно й предложи да се настани - където ти е удобно.
- Много си мил. Да не би пак да искаш нещо от мен? - с лъстив поглед го стрелна точно там.
- Много добре знаеш, че и да искам няма да ти кажа. Ще те накарам сама да се сетиш да ми го дадеш. - приближи се към нея, обгърна я и я
целуна по врата, точно под ухото.
Тя изтръпна. Вече знаеше какво иска, но нямаше нищо против. Та сексът, беше единственото нещо, в което не си опонираха, а си партнираха.
За тях нямаше правила и всичко си позволяваха, не защото толкова си вярваха един на друг, а защото бяха експериментатори и търсачи на нови усещания.
Разхвърчаха се дрехи навсякъде. Даже не му трябваше да довършва романтичният изглед на стаята си. Не им трябваше. Страстта им бе по-силна от всичко.
Винаги го правеха така, че все едно след час ще свърши света. Като за последно. И красиво, и диво, и нежно.
След поредната сесия на кампанията "Секс преди края на света" те запалиха по цигара, а той си наля чаша студена бира. Отпи една огромна
глътка, след това още две подобни и чашата свърши. Предприе действие за възобновяване на количеството в чашата, но се усети, че тя не харесваше
особено факта, че пие толкова много бира и се спря. А тя го гледаше празно. Точно като чашата. Попита я дали и има нещо, но тя смотолеви, че се е
забляла. От известно време се държеше странно. Сякаш нещо и тежи, но не иска да го сподели с него, въпреки, че той я разбираше чудесно и й помагаше
да си преодолее проблемите. Това й поведение го нараняваше, защото той наистина се интересуваше от нея, но не смееше да бъде нахален и да я моли да
му каже.
- Кажи, че ме обичаш! - помоли го с най-милозливият си глас.
- Разбира се, че те обичам! - и я прегърна силно.
- Но аз не мога да ти го кажа вече....
Кофа със лед и топлийки се изсипа върху него изведнъж. Глътна голям камък и той заседна точно на ябълката му. Змия изпълзя от задника му, мина по гърба
му и се заби в мозъка.
- Но... Но... Но... - опита се да я попита най-разбиращо, защо, но уви. Камъкът му пречеше...
- Винаги си ми бил добър приятел и си чудесен любовник. Но не мога повече така! - разрида се, знаейки какво му причинява. - Само се нараняваме
един друг. Разрушаваме всичко, което бяхме постигнали по отделно и на мен вече ми е гузно, че заебах толкова мои неща заради тебе. Навярно ще ме
разбереш, защото и ти направи огромни компромиси със себе си заради мен. Но се чувствам празна вече! Не знам какво да правя, когато остана сама!
Все едно си ме изсмукал цялата! Знам, че и ти се чувстваш така все едно аз съм те изсмукала. Трябва това да спре и не виждам друг начин освен да се
разделим!
Тя не се ебаваше. Но беше права. Както винаги я разбра перфектно и я прегърна отново толкова силно в знак на подкрепа. След това тя се облече,
целуна го за последно и си тръгна.
Той все още искаше да вярва, че тя се ебава с него и след ден-два тя пак ще се появи при него със същия огън в очите, с който се връщаше при
него всеки път след като се скарат. Извади бутилката с бирата и отпи от нея три-четири огромни глътки, които леко го замаяха. И изведнъж му просветна!
"О, Боже! Възможно ли е да има още нещо, за което моя милост не знае?!?" Но отпрати тая мисъл, защото знаеше, че и да е прав, това нищо няма да промени...
Отдаде се на кротко пиянство и размисъл над текста, който беше започнал. След няма и час беше готов. Усети се, че музата му се е върнала. От една година
не бе писал нещо, което да му хареса толкова.... Разбра много добре какво искаше да му каже с това, че се разрушават един друг.....
Само след седмица я видя пак, но отдалече. Беше с ново гадже, което беше виждал и преди с нея. Почувства се леко излъган, но това не му попречи да
си помисли трезво "Тя ще дойде и ще си замине, след това ще дойде друга да я смени... Но музиката и стиховете са моята истинска любов и се радвам, че се
върнаха при мен... А тоя с нея да му мисли." Усмихна се доволно, погледна към тях, при което и те се обърнаха. Леко се смутиха, но вече беше късно. А имаше ли
значение... Всъщност не. Помаха им учтиво, усмихна се и ги остави да си се смущават.... Беше свободен да прави това, което обича и нищо не може да му попречи....
|
|