Среднощно
дата: 17-05-2010 @ 17:18:20 EEST
рубрика: литера-туря
Наближава 2 след полунощ , а аз още чакам съня да ме избави от копнежите . Отново съм тук ,отново в разговор с теб и пак е самотен и все още отчаян и тих. Питам се дали вечер ме чуваш в съня си , виждаш ли как се появявам в сенките на съзнанието ти , криеща се , лутаща се , с измъчени нозе .
Търся те в някаква друга реалност , излязла от приказки за зли духове и тиранични магьосници.Отново следвам ръцете , поне те нека тичат на воля , нека гонят стремежите , защото аз нямам вече сили за това . Усещам примирението , понякога ,като в предсмъртен мускулен спазъм , успявам да се изправя отново и пак да започна всичко от начало .Измъчвам се , дали няма да е по-лесно да се предам , да изгася огъня с лед , със студен декемврийски дъжд , както в онази песен за свещта , помниш я нали ..."трудно е да държиш свещ в студен ноемврийски дъжд ...' толкова е тъжно , всичко има начало и край , само аз нямам. Дори не успях да разбера кога те обикнах , защо те обикнах . Ти го нарече емоционален глад , но кой иска да се храни с отрова ...кой може да е пристрастен към нея ...
Мъка ми е обич , няма те , тези ръце , докосват само клавиши , опитват се да намерят отдушник на чувствата , но какво са думите , могат ли просто букви да бъдат световете отвътре...
Направих си стая в душата ми , само за маски и сценично облекло - имам всякакви видове - щастливи , тъжни , равнодушни , смеещи се ,примирени ...Нямам само плачещи , тях не мога да ги създам , за тях има отделен рафт , защото знам че ти ще ги сътвориш за мен ,когато трябва да ми дадеш прощален подарък ..Трудно е да носиш маска , а на мен ми се налага. През деня съм актьор , вечер съм бродещ , безплътен призрак , изгубена душа , повлечена от любовта . Накъде ме води мило , какво ще ми направи , защо е сложила тези окови , нямат ключове , нямат катинари , но не съм способна да ги сваля. Мога да видя края на тази приказка обич , но все се опитвам да го променя . Нали в приказките всичко винаги свършва щастливо , защо в моята краят е друг.Обречена , толкова съжалявам за всяка болка, която ти причинявам , искам някак да поема върху себе си и твоята приказка , а каква е тя. Защо ме щадиш така , нима не разбираш , че когато човек обича , може да се жертва , защо не приемеш че и без друго страдам.Понякога това ме кара да се питам дали всъщност не проявяваш снизхождение. Видя днес колко се разстроих , нали сам ме попита защо не ти вярвам , не съм свикнала така , мога да понеса и повече , но не мога да разбирам мълчанието.Господи как ме раздира всеки безмълвен красък , толкова ужас обзема празнината отвътре , хиляди пъти в секунда избухват световете ми , милиони пъти се раждат новите , всяка глътка въздух е болка , всяка секунда самота е вечност. Думите , толкова са бедни на цветове.
Не мога да дишам любов , не мога ...Спонтанно , пръстите спряха..Мисля си за демоните. Човек ги създава с всяка своя грешна мисъл .Възможно ли е от любовта да се роди чудовище , зъл демон , хранещ се със слабост . Усещам го отвътре обич ,страхувам се да не стана демон , толкова силна е тази болка , смазва ме.Ветрове разпиляват душата ми , понякога са горещи , изгарят ме , но понякога се появяват ледени , за миг ме спасяват от изгарянията , а колко по-лесно би било , ако съм неспособна за обич. Понякога се питам как човек се научава да мрази. Ако мога да нарека демоните с имена , най-могъщият би се казвал "Омраза" , но аз още се опитвам да ги убивам , искам да се опазя чиста за теб , всяка твоя стъпка отвътре гали душата ми , макар и да усещам тежестта ти..
А дори нямам право да те упреквам , да ти крещя гневно в лицето , да те зашлевя , когато пожелая.Днес ужасно ме нарани , зная че не бе нарочно , това е присъда , но не знам как да издържам на това , чувствам се като безсмъртна със смъртни усещания за болка , помниш нали - умирам стотици пъти , пронизвана от копнежите , но надеждата ме ражда отново за нова болка и нови копнежи. Чиста....какво значи това ,по дяволите , чиста от какво , чиста за кого - за душата ми , за теб , за другите , кой е измислил тази противна дума "половинка" , кой има наглостта дори за миг да заблуждава хората , че имат някъде там половинки ...Какво значи да си цял и какво да си половин. Лъжат , безцеремонно ,когато обичаш си половинка , защото се разкъсваш , страдаш ...Какво лице има любовта , защо е толкова различна , защо при някои е закрилник , при други е мъчител , как решава кого да опази и кого да убие? Чиста любов , говориш ми за нея , за онази , която спохожда малцина , за тази , която аз изпитвам . Не смей да ми говориш така ! Не искам чистота тогава , огънят прочиства почвата за новата трева , но никога не можеш да си сигурен дали няма да поникнат бурени , тръни. Може би ,ако можех да оставя почвата суха и напукана , тя ще свикне пак с липсата на роса , защото няма да има какво да храни ...
Обич , как да те прежаля , как да те събера в сърцето си , толкова си необятен , не мога да уловя в милиардите си светове дори частичка от теб .... Чудя се коя маска да приготвя за новия ден , ще трябва да празнувам в спектакъл на суетата , ще се наложи да изглеждам щастлива ,обнадеждена , нали всички правят така ... толкова тежат тези маски , вечер не усещам лицето си , свиквам с тях , прилепват толкова плътно, че всеки път с тях свалям и част от кожата ... а как само те обичам и бих искал да захвърля този театър.Кукла на конци ,живота ни дърпа във всякакви пози на тялото , влачи ни без спир от единия край на сцената до другия , сменя декори , как не се изморява за миг дори.Коя е твоята роля , харесва ли ти , бъди откровен с мен , знаеш че те усещам.Ще замълча , ако ме излъжеш, няма да се противя , понякога не е добре да питаме , ако не искаме да чуем отговора ,от който най-много ще ни заболи. Дръзка съм , сякаш не е достатъчно всичко друго ...Защо не говориш за себе си , така се чувствам гола , не ме оставяй да се питам нужно ли е да се срамувам от липсата на облекло ...Какво ли е да те докосва човек , дали би се наслаждавал както мен , дали би оценил всяка топлина на тялото ти.
Време е да спра , трябва да поспя , ще се нужда от нови сили за новия ден , надеждата отново ще ми даде живот на сутринта , налага се да живея , да нося маските , а съдбата не ми дава право на едно желание . Бих поискала само миг в прегръдките ти , но се страхувам че не знам колко дълъг е един миг.Ако можеше да избягаш от тази реалност , да я смъкнеш от пелщите си като стара дреха , какво би избрал , какво би задържал до себе си и какво би захвърлил в калта ????
Лека нощ ще пожелая на илюзията моя , вместо на теб , ще се задоволя с нея , ще прегръщам нея , ще спя като малко , невинно дете , сгушена в прегръдкте й , само тя ми дава малкото сън , така бленувана почивка, но аз свиквам все повече , скоро ще бъда маска , дори няма да си спомням как изглеждах ...
|
|