Една история
дата: 02-08-2010 @ 10:49:55 EEST
рубрика: литера-туря
- Разкажи ми някоя хубава история.
- Не знам истории.
- Стига де! Разкажи ми нещо хубаво.
- Не знам хубави.
- Е! А онази?
- Тя беше изключение.
- Значи може да направиш още едно. Хайде де, Хари!
- Не се казвам така.
- Но ти отива. Моля те!
- Ти защо не спиш?
- Не ми се спи.
- При нас почти винаги всички спят.
- Защо?
- Казват, че така им било по-добре.
- Че кое му е хубавото на това да проспиваш живота си?
- Именно това. Когато нещо не ти харесва, предпочиташ да го пропуснеш.
- И ти ли постоянно спеше?
- Не.
- Значи животът ти е харесвал?
- Не.
- Тогава?
- Реших да го променя.
Тя го погледна с неразбиране.
- Не го харесвах, но не исках и да го проспивам. Макар че имаме повече от един живот, всеки е различен по своему. Аз не исках да пропускам този и затова реших да го променя.
- Ех, че хубаво! Защо не си ми казвал досега? И аз искам няколко живота!
- Не ти трябват.
- Защо? Виж колко е добре – пропускаш нещо в този и си го наваксваш в следващия.
- Така ти се струва, но всъщност е друго. В този живот свикваш с едни хора, с едно устройство на света. Събуждаш се една сутрин и всичко е друго – и родителите ти, и приятелите ти, и улиците... Само ти си същият. И уж всичко е ново, а всъщност е старо, защото ти си предишният. И където и да отидеш, каквото и да направиш, то е същото, каквото е било и преди... Светът е нов, но ти не си нов...
- Тогава какъв е смисълът от тези животи щом не ви правят по-щастливи?
- Този шанс ни е даден, за да поправяме грешките, които допускаме в този живот, за да не губим време в следващия. Ако нараним някого сега, да не правим същото и с други хора в новия си живот.
- Но не можете да поправите грешката с предишния човек, нали?
- Не, защото той няма да е част от новия ни живот, но ние носим спомена за него и това също е неприятно.
- Но поне няма да повтаряте грешките си.
- Така си мислиш. – на лицето му се появи горчива усмивка. – Те не заспиват с идеята в следващия си живот да бъдат по – добри. Дори може би не осъзнават грешките, които са допуснали. Техният сън не е метаморфоза към по - доброто, а по – скоро отчаян опит да открият себе си.
- Защо да е отчаян? Може би това също е част от замисъла на тези животи.
- Отчаян е, защото търсят себе си в други светове, в други хора, а е толкова просто... Само трябва да се вгледат в себе си. Защо са им всички тези шансове, когато не знаят какво да правят с тях, когато пропиляват всеки един и когато вече им писне да живеят напразно, решават да заспят.
- Защо и те като теб не променят нещата щом не им харесват?
- Защото не се досещат. Много по лесно е просто да затворят очи и да потънат в безгрижен сън. - той извърна глава към нея и й смигна. В очите му имаше нещо особено, нещо тъжно...
|
|