Смешна и малко тъжна история за една обикновена лампа
дата: 10-08-2010 @ 10:16:35 EEST
рубрика: литера-туря
С доктор К. ме свързва дълго и доста интересно приятелство.
Артист по душа, той многократно ми е разказвал необикновени истории от своята медицинска практика – къде истински, къде съчинени от него самия, но винаги интересни и интригуващи. Ето ви една такава история, в която се разказва отново за онова безвекторно изразходване на енергия, така характерно за нашенеца. И така двама приятеля се запили в една кръчма до такава степен, след която на душата започва да и се иска творчестки да размаха крила и да се впусне в драматични авантюри. Но понеже трябва да разберете, драги читатели, че мисленето на тези двамата все пак било толкова оскъдно, колкото и интериора на цитираната кръчма, в която допивали двадесет и втората си бира, та решили те в един момент да се хванат на бас кой може за сто лева да си напъха в устата електрическа крушка Да, да - обикновена електрическа крушка, която единият от тях преди два часа купил от гаражното суперче, но така и не успял да занесе в къщи. Видимо този тип, обаче бил едновременно и подстрекател, защото знаел, че електрическа крушка може да се пъхне в почти всяка уста, но да се извади от там – не. Защото има такава форма, че се заклинва и изваждането и просто е невъзможно. А вторият веселяк съвсем искрено съзнавал, че за сто лева той е способен да си напъха в устата какво ли не и даже това, което сега ви идва на ум и на вас, драги читатели. „Само, че парите задължително предварително на ръка!...”
Взел той с едната ръка лампата, (сега, колко вата е била тая лампа и какъв размер, няма да казвам, защото знам, че ще се намерят читатели, които непременно ще възприемат тази история като инструкция за действие), а с другата стиснал столевовата банкнота, раззинал максимално уста, в която липсвали не по малко от десет-дванадесет зъба и започнал. И не щеш ли след кратко напъване – успех. Глътнал лампата, така че извън устните му останал да стърчи само винта и. Но изведнъж беда! Нашият нещастник даже ура не успял да извика, защото в следващия миг разбрал, че вадене лампата няма. И в този драматичен момент, с лампа в устата и някакъв си победоносен, но все пак ужас в очите, които наистина му се били оцъклили като две мъртво сини глим лампи, нашенецът постепенно, но сигурно започнал да усеща как в обезумелият му мозък се прокрадва съмнение дали наистина е спечелил сто лева от тази врътка. Макар, че банкнотата била в ръцете му. И тука оня, първият тип, подстрекателят, който очевидно сам бил минал вече през подобно премеждие, го хванало срама, съжалил го човечеца и му рекъл:
-Хайде сега да те водя на доктор. Поне пари за това имаш…
Завел го, но сам от срам ли, от нещо друго ли, не знам, - не влязъл в кабинета, а само почукал и когато вратата се отворила, тикнал вътре нашенеца с лампата в устата, а сам побягнал по коридора и се скрил. С една дума постъпил така, както постъпват добрите и съвестни приятели водейки мъртво пияния си другар в къщи, при жена му.
Докторът секунда-две не могъл да включи какво става, но като загрял задал възможно най-глупавия за ситуацията въпрос;
-За какъв дявол бе, идиот с идиот, си напъхал тази лампа в устата си?
И зачакъл отговор. А оня нещастник как да му отговори - върти само пръста си около слепоочието си и мучи нечленоразделно, демек - „ти самия си идиот, щом ме питаш за това, вади по-бързо лампата и не питай!”
Докторът доста се поизпотил. Въртял, сукал, чейнето му даже навехнал, но кой ти гледа чейне в тази драматична минута. Накрая извадил лампата. Цяла целеничка. Наместил му чейнето, въздъхнал облекчено и му рекъл:
-На, дръж лампата, носи я в къщи като трофей и повече никога такива глупости!
Даже пари не му взел, толкова го съжалил човека.
Хванал такси нашият човек, седнал на първата седалка, с едната ръка си намества навехнатото чейне, а с другата стиска лампата. Трофей, все пак. Таксистът, очевидно числящ се също към онова енергично съсловие от нашенци, обладатели на забележителни количества безвекторна енергия, гледал го,гледал го, па после не издържал и го попитал:
-Кво бе, брадчет си стиснал тая лампа в ръката си като столевова банкнота?
- Представяш ли си, приятел, какъв глупак съм бил, за да си напъхам одеве тази лампа в устата само заради някакъв глупав бас за сто лева.
- Защо да си глупак, прекъснал го таксистът. Че и аз за сто лева ще си я пъхна не само в устата си, но и където кажеш! Даваш ли ми сто лева?
(Е, кажете драги читатели, може ли сега човек да се лиши от удоволствието да се убеди, че не е самотен в глупоста си на този свят? Естествено, че не може…)
- Разбира се, ето ти ги!- обнадеждено възкликнал нашият човек, подавайки му заедно с злополучната лампа стоте лева.
Видимо таксистът толкова силно желаел да спечели тези пари, че си напъхал лампата в устата за отрицателно време. Нашият човек му дал малко аванс да се поупражнява в напразните си усилия да я извади оттам, но после бързо го съжалил (все пак пресен му бил споменът от преживения ужас) и му рекъл:
- Обръщай обратно да те водя! Знам един доктор, дето ги вади умело и бързо…
Сега, трудно ми е да опиша следващата гледка драги читатели, но не само вие - и пешеходците на кръстовището, на което обръщал таксистът също изпаднали в шок при вида на този нещастник, въртящ волана със стърчаща от устата лампа, по точно опашка на лампа.
Пристигайки в поликлиниката, този който вече бил там преди час, докарал нещастника с лампата до вратата на кабинета, почукал, тикнал го вътре и избягал.
От цялата тази история най - потресен се оказал докторът. Отваряйки вратата, той не можел да повярва на очите си. Пациентът очевидно друг, но с точно същата лампа в устата си.
Доктор К. разправя, че неговият колега, очевидецът на тези събития, се намирал в състояние на особено нервно напрежение него ден, в резултат на което помолил сестрата да му пусне телевизора и половин час наблюдавал безмълвно култовото по тези времена предаване „Семена в браздите” Носят се всякакви слухове, а и доктор К. твърди, че мексиканска вълна от аналогични инциденти заливала в продължение на месеци след този случай страната, но аз се съмнявам в това и си мисля, че докторът както винаги прекалява.В действителност не вярвам да са били повече от десетина-двадесет случая. Хайде, максимум петдесет! Така, че както винаги -послъгва докторът.Но какво да го правиш? Нали ви казах, че е артистична натура. Артистична натура и това си е.…
|
|