За банковите кредити, божията милост и оня, който запалил свещ на дявола
дата: 07-09-2010 @ 10:44:43 EEST
рубрика: литера-туря
Тази история, мили деца, се случила в ония години, когато светът още си
живуркаше спокойно, без да знае какво е това криза. Тогава всички бяхме бъкани с пари, защото банките даваха заеми на куцо и сакато
Само някой да поиска...
Та, един нашенец също решил да изтегли от банката доста солиден кредит. Не че парите му трябвали за нещо – не! Просто ей така, като всичките, решил и той да хапне и пийне малко за чужда сметка. Добре, ама нали и вие знаете, мили деца, че лошото на заемите е това, че взимаш чужди пари и за кратко, а пък трябва да връщаш свои и то за винаги. Така, че дошло време да ги връща нашенецът, ама портфейлът му бил празен като държавна хазна след смяна на правителството. Закършил ръце човечецът, но откъде да вземе толкова много пари. А срокът го притискал и съдия изпълнителят го търсел под дърво и камък да му секвестира единствения апартамент.
«Бог е бил цял живот милостив към мен, ще ми помогне и в този труден миг, зауспокоявал се нашенецът. Ще взема да пусна едно тото, белким Господ ми удари едно рамо и сега, когато най много се нуждая от него.» Купил си фиш от тотото човечецът и се отбил в съседната църква да се помоли на Господа, за да стане магията.
Взел си една свещица, тръгнал към олтарa да я запали, но изведнъж нещо го спряло за миг и си рекъл:” Да се еба в дневалния, да се еба! Къде съм тръгнал на Господа свещ да паля да ми се падне от тотото! Такива като мене сигурно му палят всеки ден хиляди свещи - на кого първо да помогне, човекът?!? Няма да стане тази работа с Господа, ами я да взема да запаля една свещ на дявола! На него едва ли някой му пали свещи и ако аз му запаля, току виж хванало дикиш...”
Запалил свеща нашенецът и се помолил на дявола. Изведнъж някой сложил ръка на рамото му. Обърнал се – рогатият...”Ах, дяволе, възкликнал зарадван нашият човек,
аз така си и знаех, че ще откликнеш на молбата ми!” Хвърлил се да целува ръцете на дявола, но той го спрял и като го прегърнал през рамото му рекъл: „Знаеш ли какво, направи, мой човек!?! Ти си първия, дето ми запали свещ. Кажи какво искаш от мен, за да те позлатя.” „Дребна работа!”, разказал мъката си човекът, а дяволът му рекъл:”Тръгвай с мен! Ще те затрупам с пари и злато.”
Тръгнали двамата, излезли от града и поели по едно равно и пусто поле, току що изорано от дълбока есенна оран. По едно време дяволът се спрял, посочил под краката си и казал:”Точно тук под краката ми, на три метра дълбочина има девет казана с жълтици. Копай и всичко е твое.” „Сполай ти дяволе, възкликнал нашенецът, но как да копая? Нямам нито кирка, нито лопата.” „Естествено, посъветвал го дяволът, ще ти се наложи да отидеш да си вземеш, а също така и хора трябва да доведеш да ти помогнат, зер имането е голямо и тежко.” „Добре, но как ще намеря след това мястото. Виж, наоколо няма нито дръвче, нито камък даже?” „Ех, и това ли да те уча, занервничал дяволът. Сваляй гащите и кензай! По лайното ще познаеш след това и мястото.” „Вярно, бе!” – зарадвал се човечецът, свалил си гащите и изсрал завчас едно грамадно лайно... След което се събудил...
Та, поуката от тази история, мили деца е проста и ясна. Тя гласи, че на дявола никога не бива да се палят свещи, защото ако го направите, дори и на сън, той задължително ще ви накара да се осерете.
|
|