На К.
дата: 28-09-2010 @ 15:58:46 EEST
рубрика: литера-туря
Забравен като дребните неща
светът ще свърши късно с новините.
И в полунощ на слепите очите ще прогледнат
да видят осъдителните си прикрития.
Ще загорчи сребристо пълнолуние,
небето ще удави в безразличие
душата на нормалния, на лудия
ще обещае минали величия.
По дланите ми истини се стичат.
С душа от пепел по- горчива
когато вляза през ключалката на думите
ще бъда обещание за живите.
Ще бъде време за проглеждане,
ще бъде време за пресичане,
когато бягам по ръба към себе си през теб,
за да те уча на обичане.
Ще ме сънуваш с гласовете на звездите
и с лунни стъпки по клавишите,
а на утрото в края аз отказвам да зная.
Цяла вечност в съня ми вали...
|
|