РАЗНИ ФЕЙСБУКСКИ ИЛИ КАК ПРИНЦЕСИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В КОКОШКИ
дата: 13-12-2010 @ 10:37:33 EET
рубрика: злоборадостно
Често влизам там. Когато и да надникна, сa ме информирали кой е роден, кой е умрял, кой има разхлабен стомах. Кой е в душевна криза и кой иска да му се обърне специално внимание. Последните най ги обичам! Също и гъзолизците. Видя ли поредната изява на гъзолизец и денят ми е осмислен! Обикновено тия, дето са жадни за внимание и тия, дето си падат по задници се привличат неудържимо. Допълват се някак си.
Днес заварих и научих следното от стената: 3 почитания на музиканти, приключили земния си път, 40 поста с техни песни (разбира се, едни и същи, че са най-известните и най-много се лайкват); 1 празник и 30 пожелания (естествено пак едни и същи); редовният бюлетин, копиран от новинарските сайтове – тук има малко разнообразие и надцакване, кой е постнал по-хубавата статия; редовните късметчета и чужди мъдри мисли (щото свои си нямат) и накрая - кой е отишъл да пие кафе, кой тръгва за офиса и кой довечера ще ходи някъде (щото ние, останалите не ходим никъде, та да му завиждаме). Туйто! Отпадна ми необходимостта да прочета пресата, да гледам телевизия или да попитам кой как е, щото вече знам. И някак не се почувствах добре.
Не обичам баналността и натрапчивостта, но се сблъсквам с нея непрекъснато. К’во да се прави, когато тия, дето спят във Фейсбук, вече са ти затрупали стената с всичко, преди всички, но то е едно и също, без капка въображение или най-известните песни, например, дето вече са ни втръснали. Не може да се очаква умствено празен и банален да се надскочи. Но задължително, точно такъв има най-голямо присъствие в ефира, за жалост. Няма ли си други, по-интересни неща за правене?! Не му ли писва на спящият/тата в мрежата и постващият/тата непрекъснато?!
А, как обичам писането на шльокавица...Ех, модерни времена настанаха. Ама, що ли ми става малко тъжно от тези “улеснения”...
Положителен човек по принцип и винаги първо забелязвам хубавото. Във Фейсбук има много хубави неща. И си заслужават оценяването по достойнство. Обаче не толкова хубавите са си тема за размисъл и провокация, та затова се “зарових” в тях. И човек, ако чете между редовете, може да види истинските образи. Защото, ако не може да чете както трябва, вижда само извиращи отвсякъде величие, омая, съвършенство, една прекрасност, която ти казва колко си облагодетелстван, че около теб имаш най-великите хора на света. Най-добрите, най-милозливите, най-благородните, най-благодетелните, най...Маски!
Потрисат ме тия, дето се включват във всяка група, в която се иска помощта за болно дете, куче, дядо, срутена къща, гладуващи и бедстващи...Защото точно те, които пишат колко са разстроени и възмутени, хвалят си “добротата”, приканват те да помогнеш и се включиш в такова нещо, точно те не помагат с нищо на никого в реалния живот! Престорените благотворителност, милозливост, съчувствите и помощ се използват за реклама или активи за издигане в очите на другите! Или го правиш, или- не. Но ако не го правиш, не позирай с изкуствени добродетели. Пфу! Тези, които наистина помагат, не се удрят в гърдите и не тръбят пред целия свят колко са добри и кога, и как са помогнали на някой.
Няма как да пропусна тези, които денонощно затрупват стената ми само с техни постове, защото ще ми се обидят, понеже си искат 5-те минутки слава. Имат ги. Обаче си мисля, че са като епидемия, като октоподи – навсякъде са, във всичко. Ставаш с тях, лягаш с тях, преследват те с укорителен поглед в мислите ти и чакат задължително да харесаш всичките им постове. Имам чувството, че за това живеят. И те питат дали не си им сърдит, ако случайно две седмици не си харесал нещо тяхно. Не, че им пука за теб, ама си важен за статистиката. Щото има надцакване във Фейсбук между някои – мерят си “приятелите”, трупат бройки, следят всеки пост колко се е харесал, ако случайно са само трима , страдат неудържимо и им се скапва целия ден. Мъка, мъкааа...
На това май му се вика комплекс. Недооценени, натрапващи се, непохвалени, несъществени... Да живее Фейсбук! Това е мястото, което замества психоаналитикът, който ще те изслуша, утеши, поощри. В случая. ние сме психоаналитиците. Трябва да се помага. Обаче, защо ли ефектът в един момент става обратен?! Постващите денонощно опротивяват, защото ми се натрапват, изнасилват ме, дразнят ме. Стотин или хиляди “приятели”, 40 поста на денонощие, тъпи коментари, лицемерие, подмазване, следене на останалите, кой дали е на линия и що не харесва нищо...Спрете се, бе! Искам да дишам свободно и никой да не ми се натрапва насила. Май е време за нови настройки и чистка...
А, да не пропусна снимките! 500 такива в профила на Цеца, която от 5 месеца живее в големия град, но иначе си е гражданка и Добролюб от село Долно Чепръчене! Цеца е умопомрачителна в роклята с леопардова шарка и нацупените устни, окъпани в алено червило, а Добролюб е надул перки пред новия Голф 3. Друга пък, застаряваща несимпатична мома от София е турила 30 албума от всичките си пътешествия, щото да покаже, че нещо и се случва, видиш ли ти, а на теб нищо не ти се случва, щото си имаш само 20 снимки в профила. Хак да ти е, като живееш толкова скучно. Снимки в банята, снимки в кухнята, на полето, под кравата, върху кенефната чиния (или прегърнали такава), снимки на купони (най-малко 200), снимки с дечица...ах, как обичам снимки с дечица (особено, ако са 500 на брой), майчици, които чакат похвала, че тяхното е най-хубаво...и други майки, дето мислят, че чуждото е по-грозно, ама се подмазват, че да им върнат жеста...Чичовци с много ланци, снимани до палма или пред скъп хотел и “девойки” с цици, без цици, истински или пластмасови (повечето последните), напомпали устни, голи и задължително в пози, предизвикващи неособено благородни помисли, най-модните дрешки...Фотогалерия на комплексарщината и свещената простота...
Гениалните умозаключения на някои подвизаващи се в социалната мрежа, също не са за изпускане. Оттам научаваме за нещата от живота, всякакви мъдрости, повечето чужди, разбира се и собствени напъни на катастрофирал разсъдък. Брилянтно! Отпада нуждата да четем книги или да се допитаме до други източници за интересуващи ни неща. Щото всичко ни е предоставено наготово, стига да си погледнем стената или да се разровим по-дълбоко в социалната мрежа
Честитящите непрекъснато за всичко и във всеки момент. Слабост са ми. Всеки ден някой, нещо ми честити – денят на тоалетната, сезонът на цъфтящите върби или грейналото слънце, в краен случай може и някоя буря, стига да има повече постове, които да се лайкват.
Не мога да не обърна специално внимание на подмазването и четките. Тук идва ред на здравата симбиоза между гъзолизеца, с цел да си издейства нещо, и жадуващият за внимание, който получава, за да даде върне “услугата” на гъзолизеца. Чиста сделка. Обикновено се осъществява между една несимпатична девойка, старша възраст, неуспяла на любовния фронт и самотна, с друга такава, малко по-успяла, която да и осигури необходимото развлечение извън виртуалното пространство, в замяна на четкане на самочувствието в ефира на втората, и повдигане на статута до “хай персона”. Същият вариант го има и в мъжки пол, но по-рядко срещано. Смях, смях...
Все повече заобичвам животните – истински и неподправени са. И си нямат Фейсбук. Пък и не им трябва. А ние вече живеем в нета.
Правим дистанционни сбирки, конферентни разговори, казваме си наздраве в скайп или мейл, разказваме си какво-що чрез постове....Спомням си едно от последните земетресения. В ефира всички се успокояваха, че не са сами в тоя лош момент. Как, бе?! Това, че някой има късмет да е с работещ нет, не го прави да не е сам в даден момент.
Даа, интернетът осигурява моментално внимание, успокоение, четка или кой от каквото има нужда. В частност и Фейсбук. И все пак нещо липсва или нещо идва в повече. Тънки са границите в общуването - и в живота , и в нета – да си недостатъчен или да прекалиш, да бъдеш себе си или да позираш като такъв, какъвто искаш да бъдеш, да си деликатен или да се натрапиш, да си човек или лайно в човешка кожа, да си принцеса или кокошка с рокля на принцеса. Или още по-лошо - само кокошка. Пъстър свят. И само тези, които четат между редовете, виждат социалната мрежа, каквато е - с хубавото и лошото. А другите я виждат огледална...или такава, каквато искат да бъде. Защото те, самите не се харесват и не харесват живота си...
Международният психоаналитичен кабинет “Фейсбук” работи с пълна сила. Но истински се радвам, че между шарения буламач, там са и моите Наистина Приятели – готини, умни, оригинални, преценяващи трезво, добри, благодетелни, без да го натрапват, без маска...(изчетках ги аз). И като такива, са в мрежата с приятно присъствие и свеж дух.
Заради тях и аз съм там, а другите – хайд или дилийт. :)
|
|