Криза (част първа)
дата: 25-12-2010 @ 13:32:19 EET рубрика: на всеки в устата
Уанс ъпон ъф тайм..... съмуеър ин Булгерия.......
Удари го и селото ни кризата,
и всеки си подменя визата,
"Ще се ходи извън чужбина"-
развика се селската дружина!
Грамотни, колкото шимпанзе,
всеки взе по нещо от своето мазе,
било то кацата с вкисналото зеле,
друг пък на гърба си цяло теле.
Сетиха се, че по път ще ожаднеят
и взеха това, за което всички те милеят.
Нарамиха бидоните с ракията,
и за всеки случай казанджията.
И тръгнаха посред нощ през гората,
да борят кризата: "Мамичката и в устата!"
А кризата се криеше в момента точно там,
и се друсаше здраво с диазепам.
Имаше и други, които я преследваха
и такива дето само беседваха
и си ядяха ракията и си пиеха салатата,
в разговор за деня на заплатата.
И така кризата се беше скрила,
нейде там в подножието на Рила,
и на фона на потоци сини,
стояха хвърляни кори от дини.
Кризата беше хванала мангала с дините,
който бе натрупал опит през годините,
с Жигулата със ремаркето и палатката
да изкарва си така заплатката.
Жалко, много жалко, мили ми мангалко,
без малко да станеш депутат, без малко...
Един по-малко - умря циганина Фалко,
Ерделези ми пусни мила катафалко!!!!
Но нека върнем се на нашата дружина,
която беше на промил и полвина...
И веч ги бе обзело мъжеството,
организирали си тържеството.
Изядоха ферментиралото зеле със телето
и ракията изпиха, почнаха мелето.
Сбиха се и накрая казанджията припадна,
прерита и умре! Съдбата е гадна!
Заскърбяха и мъдете ги сърбяха,
и с последната ракия го поляха.
Както традицията повелява,
засяха и стръкче плява.
Поеха отново те по пътят си славен,
с позива към кризата отправен:
"Да махнем кризата като лайното от ризата,
да бием и ебеме кризата, заедно в пандизата!"
А кризата вече беше гладна
и как точно на месаря ни попадна?
Отвори третата си паст отляво на дясно,
и погълна всичко где що беше мясно!
-Да хванеш свински грип дано!!!
-Аз го изкарах бе разпльокано лайно!-
и в тоз момент той се гътна,
езика му беше последното, което глътна....
На гроба му посяха кокал от свиня
и го поливаха редовно със пикня,
а след време дърво ще порасне
и свиня да падне ако някой го фрасне.
Почнаха да понамаляват,
но с ракийка те се утешават.
И вървят със хуйове напред,
да изпълнят обещаният обет!
Кризата вече бе на матрака
на сутеньора във бардака
и тръшкаше последните си бройки
от добре платените девойки!
-От СПИН да пукнеш мама ти мръсна!
-Аз това го карах и гъзъ ти ше пръсна!
И не след дълго време пукна като въшка,
а от гроба му стърчеше мъжката му дръжка.
Поливаха го с мъзга и вазелин
и след време вече беше исполин.
Неговите момичета обаче прекалиха
мъзгата дойде много и мъдете му изгниха.
Дружината взе да се притеснява,
щото силата и бройката им сериозно намалява,
пък и месно няма кво да се хапва
и страстите къде да си олабва.
Добре, че бате Геле
имаше от оцетясалото зеле
и добре, че бат' Илийка
имаше запаси от ракийка.
Някъде към три промила и половина
в близката рехава вършина
се чу как Илия котките дере
междувременно клекнал и сере.
Обвини Геле за вкисналото зеле
и скочи веднага да го мели.
А кризата стоеше от страни
и се смееше на своите злини.
И Геле гибердяса! Съдбата е жестока!
Поливаха го с от зеленцето сока
и след време почвата щеше да изгние
и после да се пукне и вулкан да пробие.
Останаха само гробаря и Илийката,
тревожно пиейки ракийката,
да оплакват се, че нямат мезе
и, че кризата всичкото им взе.
и, О, манна небесна,
пред тях нещо проблесна!
Материализира се Шопска салата
със сирене и маслина в средата!
Помислиха:-"Епа тва е спасение!"
а трябваше да има опасение...
Кризата бе поляла салатата с рициново масло,
умряха и те от недостиг на лайна, било какво било!
Те не бяха погребани по обясними причини,
и останаха насред лайната си по бикини.
И ето, че кризата ликуваше
и навсякъде гащите си събуваше....
(следва продължение....)
|
|