По дяволите! Майната му!
дата: 28-12-2010 @ 14:51:14 EET
рубрика: анализи
"Предизвиквам те да направиш от своя живот шедьовър."
Антъни Робинс
Всяко решение, което вземаме, променя живота ни по един или друг начин, а понякога завинаги... Всеки избор, който правим, очертава хода на пътищата по които поемаме. Днешният ден не може да бъде като вчерашният. А вчера беше така прекрасен, точно както когато беше утре, но вече със сигурност никога няма да е, защото ни отмина неусетно и не можем да го върнем отново.
Според мен е здравословно човек да не мисли прекалено много в живота си, защото както е казано в поговорката „много хубаво - не е на хубаво“. Колкото повече разсъждаваме, толкова повече се чувстваме объркани. Чувствителните завиждат тайно на нас - които с лека ръка могат да кажат „по дяволите - майната му!“. „По дяволите - майната му“ на всичко и на всички – на грешките, на решенията, на изборите ни, „да вървят по дяволите“ дори и успехите ни. А дали това е правилно?
Това, което решим и направим днес, със сигурност ще бележи нашето бъдеще. А е възможно да бележи и целите ни животи. На мене ми се е случвало, а на Вас? Всъщност това беше реторичен въпрос на който няма нужда да отговаряте, защото аз знам отговора - случвало се е на всички ни и ще продължава да ни се случва.
Понякога се налага да вземаме решенията със сълзи на очи. Понякога стискаме зъби и правим крачката с която променяме живота си, поемаме контрол, и започваме да мислим, че го правим за наше добро. Защото решенията, които вземаме, било то добри или лоши, правилни или грешни, за добро или зло, сглобяват пъзела, който ще наредим в последните си мигове на тази планета. Може да имаме някакво усещане, но никога няма как да сме сигурни дали сме постъпили правилно в решаващите мигове на живота си.
Да се оженя ли за нея или да потърся друга? Да напусна или да остана в тъпнята? Да се сбия ли или да оставя нещата така? Да стоя на сигурното или да гоня дивото? Да взема ли нещата в свои ръце или да ги оставя на самотек? Да задържа детето или да го премахна? Да се извиня или да се правя на невинен? Да изям ли тези миди макар, че миришат странно или да не рискувам да имам стомашно – чревно разстройство? Да вляза ли в този язовир въпреки, че не мога да плувам или да си се пека кротко на брега му? Да гледам „Листопад“ или „Перла“? Да слушам чалга или да стана метъл? Да си построя къща или да живея в апартамента във Владиславово?
И всеки един от отговорите във някаква степен, било то малка или голяма променя живота ни завинаги. Променя ни и нас самите – бавно, но сигурно, а и постепенно но коварно. На най-важните ни житейски ходове, разумът ни обикновено нагло работи на ниски обороти и мълчи... като пън… или пък работи твърде много и ни пречи да вземаме решения. Сякаш си хванал вирусен Алцхаймер (май такава болест нямаше) а пък сърцето си крещи и си иска своето, при това почти на всяка цена.
Изисква се смелост за вземане на всяко по – крайно решение, защото всяко важно решение променя живота който живеем. Понякога вземаме крайните решения, с цел да не променим живота си, но всъщност пак го правим… рано или късо, а по този начин рискуваме да пропуснем онези моменти които могат да ни направят истински щастливи. А въпреки, че вчера един човек ми каза, как всичко което ни се случва било предначертано, а аз категорично не се съгласих с това, не мога да не призная, че някои от нас по един или друг начин се опитваме да се противопоставяме на онова животно - съдбата. Или може би, ние си мислим (и особено аз!), че имаме пълен контрол върху нея и в един красив момент, напълно точно и безкомпромисно й се подчиняваме.
Решенията, които са способни да променят живота ни могат да ни донесат най-много радост, но и огромно количество сълзи. И повечето от нас (патилите) имаме пъстра колекция от различни такива. И съм сигурен, че на всеки един от Вас, които четете следобедните ми словоизлияния в Сряда, му се е случвало ако не често – то поне веднъж да си каже „Ами ако точно тогава, бях направил/а обратното…?“ Уви, точно ТОГАВА НИКОГА няма да се върне. Но няма да има и смисъл, защото ако седнем и си направим равносметка, пресметнем плюсовете и минусите, точно „зад ъгъла“ ни чака следващото ново важно решение. И ако нямаме възможност да променим грешките си, то можем да правим всеки свой следващ избор с още по – голяма самоувереност, хармония и почти без колебания. Само така ще успеем да живеем спокойни и щастливи, изпълнени със сладката илюзия, че решенията, които вземаме, са винаги за добро...
|
|