Различна неТъга
дата: 01-02-2011 @ 11:26:17 EET
рубрика: литера-туря
Тя се появи в края на Юни. Летеше бавно и щастливо. Дойде в тази гора, за да се поразсее и да разгледа! Доволна от предстоящото доста свободно време , дори се усмихваше леко. Изпитваше малко неудобство, за това как ли ще я възприемат тук, но пък си даваше сметка, че изглежда добре. Беше различна от останалите калинки.
Грацилна, малко по-червена, с по-ярко изразени цветове и седем точки на крилете...Дразнеше я факта, че не са четно число и няма симетрия, но свикваше, пък и като че ли на никой не правеше впечатление това. Реши, че най-добре да намери някой бор с уханна смола и да кръжи около него. Свежите аромати бяха неустоими, а тя обожаваше да и мирише на чисто. Намери два, три бора, красиви и величествени. Поседя на първия малко, но реши, че може би на слънце няма да е много топло и се премести. Тук миришеше още по-хубаво, а и гледката към водопад с многоцветна дъга беше точен израз на емоционалното и състояние. „Чудесно! Обичам да съм сама на такива места!”, точно си го помисли и наблизо кацна Той. Светъл и елегантен, по-скоро слаб, но с характерни и изразителни черти. С крайчеца на окото тя забеляза трите точки на крилете му и моментално загуби желание да общува. Той се приближи, обаче, вероятно недолавящ сигналите и за неприкосновеност...Дружелюбно попита общи неща, намекна дори, че знае няколко такива гори, че му омръзва една и съща обстановка и затова обича да се размотава по цял ден в търсене на перфектни гледки и редки пейзажи, който нарече „Зелени съкровища”. Очевидно тя се обърка. Не знаеше как да се държи, не искаше да е груба, но пък странно усети, че и е приятно да слуша бръщолевенето му. Така или иначе напоследък и бе много скучно, а сега поне се случваше нещо различно. Раличните и новите неща са винаги интересни, даде си сметка тя и започна да се усмихва. Той предложи разходка до някой нови за нея и любими за него места, където дали от възхищение или просто заредена със слънчеви емоции тя се смееше вече с глас и се забавляваше искренно.
Вечерта се прибра. Не беше уморена, не беше гладна, не искаше да ляга...Денят я зареди позитивно и тя мислеше, че може да не спи няколко дни. А особено след като имаха и уговорка да се видят пак, направо се обезсмисляше да ляга. Така и не спа, изчака слънцето да се покаже и отиде да се огледа на езерото. Там имаше няколко вече суетни найни приятелки, които се кипреха и си правеха комплименти една на друга. Поздрави ги весело и ги подмина. Не искаше да забележат приповдигнатото и настроение, защото щяха да задават въпроси, а на нея хич не и се обясняваше. Те, обаче не я оставиха незабележима, а и нямаше как. Около нея се носеше емоция и страст. Питаха къде е била вчера и защо е станала така рано, нещо необичайно за нея. Тя се усмихна и отбеляза, че на всеки може да се случи да не спи поне един ден до късно. Отклони ловко темата, като попита дали имат усещане за задаващ се дъжд. Това ги тревожеше, тъй като евентуално студено и мокро време ще осуети плановете за лятото. Измъкна се след около час празни приказки, но пък не беше закъсняла, предвид безсънната нощ и ранното и появяване. Уговорката им бе след тридесет минути, а пътя до там бе около петнадесет. Тръгна точно навреме, за да не се излага и да го кара да чака. Беше на бора, точно не секундата. Огледа се, направи няколко обиколки на бора, нагоре, надолу по различните клони, но си даде сметка, че е първа, защото ако той беше там, щеше да я чака и да я види щом се появи. Минаха петнадесет минути, но това не я притесни, реши, че може би уговорката им бе ранна, а предвид късното им пребиваване в гората предишната вечер, нищо чудно да се е успал. А тя не беше спала...
Мина час. Това я притесни. Реши, че няма защо да чака тъй като е унизително дама да чака и реши да отлети към красивия мост в близост до водопада, а после да се прибере и да се наспи. Точно тогава той се появи забързан и усмихнат. Извини се, че е накарал такова мило и необикновено същество да го чака, но причината за закъснението била наистина важна. Тя си помисли дали да не попита за друга калинка, тъй като не бяха изяснили обвързаността си, но реши, че ще прозвучи тъпо и дори не помисли за това повече.
Лутаха се всеки ден. Летяха до красиви и нови места. Срещаха се винаги на бора с уханната смола. Тя го заведе на своите любими места също, сподели му колко много харесва дъгата. Сподели му колко се притеснява от пустите седем точки, а той пък я успокои, че няма от какво да се притеснява, тъй като е доста чаровно числото седем. Каза колко се е впечатлил от ярките и цветове и от дребното, грацилно тяло като я видял за първи път. Колко приятно се чувства с мисълта, че се срещат и че споделят толкова много! Прошепна, че е влюбен, поради което не му се яде и не му се спи. Тя беше най-щастлива на земята в този момент и направо не вярваше, че и се случва. Реши да го целуне, не можеше да чака повече той да вземе това решение! Беше уникално и красиво. Не бяха единствените влюбени, но бяха различни от останалите влюбени.
Минаха трите топли летни месеца, слънцето започна да не грее задушаващо и дори се очакваха облаци и дъждове. Листата на дърветата добиха цвят на малки златни монети. Неговите точки на крилете сега бяха седем, а нейните , много повече, пак нечетни...В гората имаше оживление. Незнайно защо комарите се бяха увеличили. Често, когато прелитаха около моста срещаха пеперуди. Красиви, направо неустоими. Той не ги поглеждаше дори, а това много я впечатляваше. Тя редовно ги наблюдаваше и искрено, гласно им се възхищаваше. Той винаги намираше дефект, дори на най-красивата пеперуда. Тя се смееше и се подиграваше вече с критичното му отношение към тези най-красиви летящи насекоми. Сравняваше с тях и се учудваше как така той продължава да я харесва точно нея, а пеперудите да са му безразлични...Толкова време заедно, а той все така пленен от нейната уникалност. Тя беше странна наистина, доста нестандартна в поведението си и винаги го изненадваше с разни решения, но пък според нея имаше много такива същества...Тя си знаеше, че няма как да е нестандартна или много по-различна, но се радваше, че за него е единствена и несравнима най-вече с пеперудите.
Една слънчева неделя останаха до късно на бора. Говореха си весели неща и се замисляха за зимата. До тях кацна пеперуда. Замаяна от въртене или леко неадекватна заради някой по-ароматен мак тя подхвана разговор. Не беше от красивите, цветовете и се преливаха и по-скоро бяха сивкави. Нито помен от грация, за разлика от доста нейни сестри. Разказа случки от лятото, дори намекна, че е пътувала през цялото време и, че точно на този бор не е най-весело. Каза, че предстои хубаво време, циганско лято и ако искат да се разходят с нея. Той се заинтригува. Каза, че е скучно, че последните два месеца е ходил на едни и същи места и че отдавна не е срещал „Зелено съкровище”. Предложи на пеперудата да тръгнат веднага, въпреки късния час. Каза, че няма проблем, да не спят даже, защото утрото ще е много красиво на ново място. Въодушеви се неизмерно. Поне така се стори на калинката. Обидно и бе, че досега никога не бе будувал заради нея. Само тя имаше безсънни нощи. Уплашено слушаше и търсеше себе си в предстоящата авантюра. Ясно чу, че пеперудата я покани, но не чуваше той да я вмества в пътешествието. Осъзна, че няма да осъмне на ново място, макар да не и се спеше, както обикновено, готова да прекара с него възможно повече време. Предложи той да отиде, а тя да се прибере, като излъга, че е уморена.
Плака и през ноща, и през деня. Пак не спа...После спа повече от седмица...
Не се върна на бора повече, не я влечеше аромата на смола. Мислеше даже, че мирише по-скоро на изгоряло, отколкото на нещо свежо. Имаше буца, в стомаха ли, в гърлото ли-не можеше да установи. Чудеше се сред толкова паперуди, как точно тази и след толкова време, точно сега ли?...Така ли се получава задължително? И други адекватни на събитията въпроси останаха неизяснени...
Борът се задъхваше от липсата на дъжд. С върховете си виждаше не само моста и водопада. Виждаше много от „Зелените съкровища” и различните места на които го заведе паперудата. Виждаше и езерото, в което ярките цветове на калинката се оглеждаха сутрин. Виждаше също, че тя бе тъжна, мислейки само за многото точки на крилете си...
|
|