За 3-ти март - без емоция
дата: 21-03-2011 @ 10:17:54 EET
рубрика: анализи
Този постинг е съзнателно провокативен, но съм докрай убеден в правотата си. Не мисля, че дължа някому обяснение за разбиранията си, но ще доуточня неща, които не съществуват в представите на много хора бързащи да блеснат с тонове словоизлияния и мерак да се изкипрят като по-истински българчета от другите, но всъщност се показват като същински дюнмета, нямащи нищо общо с народа си, а по-скоро с ползите от българо-съветската дружба.
Трети март - си е трети март.
Руската империя победила във Войната с Турската империя от 1877/78, а победителите пишат историята. Там - в историята, те записали намерение за държава с определени граници и окупиране на територия за неопределено време от войските на Русия, което съвсем не се харесвало на Запада.
В договора подписан на тази дата се споменавало за някаква българска държава, но русите "разсеяно" забравили да впишат задължение да вдигнат окупацията си на завладяните територии, а същевременно гарантирали независимостта на други три балкански държави и уредили териториални вземания на Русия на азиатския фронт на войната, осигурявайки излаз на преки нефтени пътища от Каспийско до Черно море.
(Справка: Нефтените кладенци на Каспийско море по онова време били собственост на фамилията Ротшилд, която финансирала руския император за тази война)
Изхода от преднамерения конфликт на Русия с Турция гарантирал, че от двете страни на Черно море, по трасето на нефта към Европа ще има контролирани от Русия територии, т.е. осигурявал се безпроблемен пренос на нефт към пазарите в Европа. Иначе за какъв му е нефта на Ротшилд там - в Средновековна Азия?
130 години по-късно - наследника на императора - червеният гестаповец - гаулайтера от НКВД - В. Путин - показа отново и пределно нагледно за какво става въпрос врътвайки кранчето на газта за България през студената зима на 2 009 год..
Изводи няма да правя - според разбиранията образоваността, възпитанието и интелигенстността си - всеки ще ги направи за себе си.
Обикновенно, когато се говори за Освобождението на България се акцентира върху факта, че не е било възможно тя да се освободи сама, като се има предвид само и изключително руска военна инвазия.
Неизбежността на едно ново въстание като Априлскато би принудило - Великите сили (без Русия) да даведат докрай започнатото от Цариградската конференция (1876 г.) и щяха да възстановят българската държавност - дори само като противовес на Русия.
Защо винаги се забравя, че е имало Цариградска конференция, после Лондонска? Не се ли поставя началото на решаването на Българският въпрос пред Европа именно на този форуми на Великите сили?
Не може ли да се мисли, че с войната от 1877/78 реално Русия побърза да изпревари развоя на събитията, което можеше за винаги да я остави без сфера на влияние в България, което, между другото, все още не е приключило дори и днес?
При една по-обективна оценка на историята, без да я отричаме, трябва да се прецени какво е било по-полезно за народа и държавата - влиянието на Русия или на Запада - особено като се сравни живота и напредъка на народите като нашия, протекъл под руско влияние, и съдбата и нивото на народи попаднали под Западно влияние - Гърция, Кипър, Словения...
Нека не залагаме на емоцията и да разграничим намеренията и плановете на Рускта имперска държавна машина от кръвта на загиналите войници във войната за Възраждането на България и като достойни българи отдадем дължимото на неизброимите жертви на народа ни за нейната Свобода и докажем, че наистина я заслужаваме.
(март 2 009-март 2 011)
|
|