Пазарджишките потайности
дата: 20-06-2011 @ 09:29:36 EEST
рубрика: литера-туря
Баче Инко, аз викам да фана ‘та наеба! – Чорбаджака стигна до тоя проблясък 2 минути след сядането в „Крушките”. „Крушките” е кръчма – беше, по-точно. Не знам има ли го още. Чорбаджака пък е видна пазарджишка отрепка,
реколта към 55-а някъде. Баче Инко е сайбията на кръчмето, или по-точно баща на сайбията – Мани.
Когато Чорбаджака и сектата му влезли в „Крушките” в студения зимен следобед, баче Инко гостоприемно им казал: „Еее, момчета, сега ше ви направа по един чай, да си стоплите дъртите гъзове. На което Чорбаджака отговорил „И дъртите уйове!” А после, когато се постоплил от чая, скромно но решително уведомил баче Инко за намеренията си….
Дали след тези думи в кръчмето се е развихрил содомитски разврат и мъжеложство – историята мълчи. С други думи – ебеш ли му майката дали Чорбаджака го е отпрал на баче Инко, или не. За баче Инко и без тва се приказваше, че с едното краче оди по другия бряг, а Чорбаджака със сигурност беше готов да наебе и умряло куче, стига да му се удаде възможност. Умрели кучета по улиците на Пазарджик не липсват, та като се замисля, може и да е боднал някое. Обкръжението на Великия гуру включваше се състоеше горе-долу от:
- Калин, известен като Кальо – зъболекар и според мен пълен олигофрен, щото нормален човек с Чорбаджака няма да движи. Една от най-ярките черти на Кальо всъщност беше факта, че е братовчед на Куркапана.
- Миленката, на по-късен етап от духовното си израстване получил званието Гьонбабата. За него се твърдеше, че е небивал карък, и ако го видиш, до десетина минути те сполетява велико нещастие. Той обаче не беше от постоянното присъствие, за разлика от
- Ицо Тулата, или на галено Тули – двуметров, 120-килиограмов олигофрен с манафски наклонности. Като казвам „олигофрен”, му присъждам титлата в истинския и смисъл – Тули беше завършил с героични усилия Ракетното училище в Пз, или с други думи училището за деца с уееека умствена изостаналост „Иван Вазов”.
Та така, Кальо и Тули бяха най-твърдото ядро на сектата. Миленката беше по-скоро съмишленик, или духовен събрат, осмислящ идеята за собствена философска школа. Такъв, всъщност беше и Куркапана. Велик Гуру, както казах, беше Чорбаджака. Лайнара беше облажил от реституцията, та получваше наем от два-три магазина в центъра и не му се налагаше да копа за насъщния. Кальо ебеш ли му мамата кво правеше, ама и той не беше претоварен с работа, а Тули, макар че по едно време беше охранител, си беше пълен ретард отвсякъде, та триото кибичеше по цял ден по кафетата и се чудеше кво да наебе. Ебането, както ще видим, имаше особен смисъл в тяхната религия. Сред най-известните проблясъци на Чорбаджака беше разказът му как светил с фенерче в путката на жена си веднага след като я наебал, за да види „как се белее спермата” – цитат. Жена му, по мое мнение, приличаше на умален вариант на Тули, ама тва в случая няма никакво значение – за тая секта сексът нямаше нищо общо дори с най-елементарното привличане. Както се изрази един друг велик мислител, тия смятаха уя за боклуджийски шиш. Всеки от тях живееше с една мисъл – зорко да пази гъза си, и също така зорко да се озърта къде да завре саламчето. Още се помни как Тули веднъж допуснал грешката да клекне да сере на къра, а двамата му верни другари моментално се затичали към него с извадени уйове в ръка. Клетият Тули едва успял да изтръска кефалите, и още клекнал, придърпал на пожар верния си анцуг, вероятно прерязвайки последното гомце през средата, и побягнал. Но какво значат едни осрани гащи пред опазената чест? Не е забравен и друг светъл епизод – в градската градина Гуруто оправял на задна прашка някаква циганка, а Тули, ниско приведен, се взирал отблизо и викал „Ииийш, как влизааа, как влизааа….” Злите езици твърдят, че когато настъпил момента, Гуруто извадил маркуча и поръсил просветлението по суратя на верния си ученик, но това не е доказано. Лично аз обаче, като един търпелив наблюдател на духовното израстване на тая философска школа, съм най-впечатлен от следното изпълнение на Чорбаджака:
В града имаше /може и сега да си ги има/ две приятелки, които според мен доказваха, че Хитлер е бил прав. Едната мязаше на базедова болест, ама освен изскокнали очи имаше и обратна захапка. Другата беше жертва на пиянска еякулация и детски паралич – нещо зъбите и бяха като на кон, едната и ръка беше малко на чомпи и левият й крак беше посукан на кестерме. Та не знам точно как, ама Чорбаджака беше забърсал тая с кривото краче, завел я у дома си и я опънал. После я качил на рамката на колелото – той така се придвижваше на дълъг път, с едно грозно 20-годишно руско колело – и я откарал в Казиното на острова. Кога е било тва, та Казиното още е работело – не знам. Обаче Чорбаджака я откарал, настанил я, казал „поръчай, мойто момиче, аз е сега ше дойда”, качил се на колелото и изфирясал. После разправяше, че като я ебал, куцият и крак мърдал „като на гущер варан опашката”….
Това дълго представяне е само началото на очерка за пазарджишкия духовно-интелектуален елит, който съм решил да правя от много време. Сметам да включим Борьо Куркапана, Кацара, да се спрем по-подробно и на Тули, който междувременно се изтъркули в небитието, сметам да се присетим и за лудото бабе, което всичката измет от източната част на града одеше да ебе…. и такива работи. Засега – толкова.
|
|