Груйо 1
дата: 03-10-2011 @ 18:19:00 EEST
рубрика: дневникът на
Господинът Груйо, мъж на средна възраст, познат още и като майстор Груйо, е един невероятен елемент, пълен с идеи, мисли и деяния, имащи силно инфантилен оттенък, че на моменти клонящи и към отявлена глупост.
През близо петнайсет годишното ми познанство с него, не веднъж ме е хвърлял в тъча с разсъждения и постъпки.
Логично, в един хубав ден ми хрумна мисълта, че подобна светла личност в никакъв случай не може да остане извън моите писания.
И така.
Груйо беше снажен момък с телосложението на амфора и един същински манекен на магазините за дрехи втора употреба. Най-вече на петъчно съботната им колекция. Обувки, претърпе-ли поне две ядрени катастрофи. Джинси, водили неравна битка с около сто молеца, задължително с откопчан цип или скъсано копче. Пуловер от раклата на баба му, със стърчаща на шията една яка на риза, и някъде на гъза подаваща се друга част от същата риза. Прическа тип гръмнал бойлер в тръстика, в двата края на устата следи от лютеница....
Ранният Груйо обслужваше струг, бор-машина, чук, електрожен, клещи, и тем подобен инвентар. По късния Груйо, успя дори да завърши висше образование, някаква незнайна дисциплина по информатика в още по-незнаен университет.... Взе си всички изпити по висша математика с петици и шестици... при това без да е решил нито една задача...
- Я кажи - викаше ми Жоро - ти във ВИАС колко шестици изкара по висша математика? А?
- Николко, само тройки.
- А така, и като ти стане някои ден Груйо началник, тогава ще видиш...
* * *
Беше понеделник. Последният ден от месец март и първият, след тазгодишното преминаване от зимно към лятно часово броене. И ми се спеше зверски. Донесох се на работа почти на авто-пилот. Мъка голяма с това ранно ставане. Пих едно двойно кафе с дежурните две цигари горе на терасата, и що-годе поосвестен се смъкнах в стаята си.
Проверих си пощата, прегледах какво ново по форумите, евентуално някое дремещо съобщение по чата и се захванах за работа.
Миналата седмица бях командировка на язовир „Въча”, където бях измерил опорната мрежа на язовирната стена. Заредих в уинампа eдин бест на Моторхед, надянах слушалките и поусилих звука подобаващо. Двамата ми колеги, по-известни като Чоко и Боко, бяха командировка, и паразитния звук от слушалките нямаше кого да притеснява.
По обяд бях почти готов с изравнението на мрежата, и понеже вече се бях отегчил от безкрайните количества цифри, под формата на ъгли, дължини, средни квадратни грешки, температурни и височинни корекции, призмени константи, несъвпадения и поправки, рекох за разведряване да отскоча до лабораторията да видя как върви лакардията там.
- Здравейте пичове - нахълтвам в стаята им след символично почукване.
- Ооо, Митак, как си бате, седай.... един чай?
- Не, благодаря - отказвам културно.
Чай пия само като съм болен или ако има ром в него. Със си-гурност не бях болен, а сега дори и обедната почивка не е свършила още, та за ром сякаш беше малко раничко....
Сядам на един свободен стол и се заслушвам в разговора, който водят. Ставаше дума за часовници, нещо от сорта при какви положения даден часовник избързва или изостава. Гледаха там някакви диаграми, сравняваха нещо си....
Няколко минути по-късно се появява майстор Груйо. Тамън бат Кольо обясняваше за механиката на някакъв часовник и защо върви толкова точно....
- Глей си работата - изцепва се Груйо още от вратата, прекъсвайки го най-безцеремонно - моят е най-точен!
Последва всеобщ хилеж, а Радо фотографа му вика:
- Еее, Груйо, не се и съмняваме в тебе. Я кажи сега, как разбра, че твоя е най-точен, да не е някакъв ултра мега “Сейко”?
- Не е “Сейко” бе, “Полжот” е! И освен това ми казаха колко е точно часът.
- И кой ти каза бе? - обажда се бат Кольо с ехидна усмивка
- От "точно време", лично ми го казаха - отвръща Груйо малко поразпенен. Което предизвика нова вълна от веселие.
- Не вервате ли, а?
- Е как лично бе, Груйо? - вика му Радо фотографа
- Еми ей така бе - вчера съм се приготвил един филм да гледам по телевизията, а той да видиш, с един час по-рано започнал. После новините, и те по-рано с един час започнаха. Тия са объркали програмата, викам си. Или на мен часовника не ми е верен. И рекох да се обадя по телефона на "точно време". Набирам аз 160... И тоя път да видиш, вместо да чуя: тъъън, ще бъде еди колко си часа, чувам някой ми вика: Ало. И аз културно отговорих: Алоо, добър вечер, "точно време" ли е? А те ми викат: Абеее... не е "точно време", ама е точно десет и половина... и повече не се обаждайте! И затвориха. И аз чак тогава се усетих, че са преместили времето. Ама защо ми казаха, че не е точно време, след като ми казаха точно колко е часът.... така и не разбрах...
- Абе Груйо, Груйоооо, Груйовете да те груйнат - хили се Радо фотографа - "точно време" е на 180 бе, 160 е пожарната.....
|
|