Скучен разказ за една овца
дата: 14-11-2011 @ 14:55:57 EET
рубрика: злоборадостно
- Бориславо, аз теб не те виждам като шофьор.
Нацупване
- Пак не ме подкрепяш, никога не ме подкрепяш, винаги гледаш да ми кажеш...
....да ти кажа кво ма, овца? Да ти кажа истината.... това ти е проблема на теб – реалността. Ти не искаш да чуеш кво мисля, не искаш и оценка на ситуацията, искаш да чуеш нещо, което да ти ареса.
- Добре де, кво искаш сега? Не те подценявам, казвам ти. На пътя тряа да реагираш за част от секундата, а аз тва не моа си го представа.
Кво да те подкряпам ма, ти малоумна ли си? Да не си на 5? Кат си решила да правиш нещо – прави, кво ми дуднеш?Да не си 5-годишна дунда, която ми обяснява, че ше стане балерина? Да беше така, щях да те подкрепя – даже щях да ти обещая, че ше ти идвам на всичките представления. Щото докато станеш на 10, вече ще искаш друго, или пък ше вземеш да отслабнеш и да станеш наистина виртуозна балерина. Та ако беше 5-годишна дебеланка, която ми обяснява, че ше стане балерина, щях да те подкрепям. Ама ти си 22-годишна овца с рефлекси на предрусал с диазепам суек, която ми обяснява, че ше кара курсовете. И след 2 месеца заради големите ти бозки ше вземеш и книжка и ше идеш да се утрепеш, или да утрепеш някого. Е в тва ли да те подкрепя?
.... е убаво де, записвай ги тия курсове. Не съм казал че си малоумна или некадърна, само ти казвам, че нямаш способност да реагираш адекватно.
- Винаги ме поучаваш.... бля-бля-бля-бляя.....
Поучвам те аз.... на майка ти путката. Ми като винаги знам по-добре кво тряа да се направи, ше те поучавам. Като винаги правиш простотии, ше те поучавам. Стани ти по-умна, па фани ме поучавай ти!
След някое време:
- Отивам на изпит, пука ли ти изобщо?! Не ми пожела....
Кво да ми пука ма, да не е изпит по атомна физика? Мноо ясно, че ше ти дадат книжка. Да не мислиш, че на ония дърти кочове им пука кво си научила от правилника и как караш?
След обед:
- Взех го!
Е, чудо, да го еба....
След 1 час цялата рода знае, че Борислава е взела книжка. Карай....
След някое време:
- Искаш ли да идем някъде с на баща ми колата? Питах майка ми, дава я. Той спи. Ше я взема и ше идем на „Чайка”....
- Ми убаво, аре.
Ето, доверявам ти се, демонстрирам ти колко съм сигурен в твойте способности. Сядам да ме возиш, щото немам никакви съмнения ква велика шофьорка си.
.... и глей сега да ти кажа: Ти караш. Аз ше си мълча, нема да ти давам акъл, нема да ти се бъркам. В колата има един шофьор.
Пак ти обяснявам колко ти се доверявам, схвана ли?
- Добре.
Излизаме от гаража. Слизаме на улицата. Първо самостоятелно шофиране. Стоп, завой, стоп, право, стоп, завой.... общо 700 метра. Максимум. Спрели сме на кръстовище, ше правим U-turn. Наляво. Светофара се сменя, тръгваме. Съединител, волан – много рано изви волана, ше прегазим островчето - стържене на бордюри в шасито, сега и овцата разбира, че нещо не е наред.... и пуска волана. За секунда успявам да я погледна опулен, преди да се запъна с крака в пода и ръка в таблото. После отсрещната ограда скача върху нас, пиропатронът ми гърми в лицето, другия гърми в нейното /нека!/ , купето се пълни с дим, въздушната възглавница ме праска през муцуната, а капака й ми натъртва пръстите.... Овцооо, овцо. Мо’е ли да уцелиш баш сензорите на възглавниците? Ударихме се с не повече от 20 км/ч, как си се бех подпрял, немаше и да разбера, че сме се блъснали. От седалката немаше да мръдна. Сега ушите ми пищят, а ръката ми мяза на бухта. Карай....
Форда се е разчекнал. „Фокус”, не е лош, па е и нов. Е убав фокус му показа шофьорката – бронята е на асфалта, престилката се влачи, стопове и путки майни са на сол, джантата се е изчекнала на бордюра, а пиропатрона пред пътническата седалка е пръснал панормания джам. Нека!500 лева по ламарините и още 2 000 за нови еър-багс. И рев, рееев, рееееев!
.... и може би някой си мисли, че след таа случка овцата е седнала срещу мен и е казала:
„Трябва да призная, че ти беше прав да се съмняваш!”
Даа бе! Уй! Ако някой наистина си мисли така, направо му завиждам – явно е попадал само на най-прекрасни жени и тъне в блажено неведение относно мисловните процеси на оная порода овце. Според оная овца най-вероятно виновен за цялата работа съм аз, щото не съм я подкрепил навремето, кога заяви, че ше кара курсовете....
По каква логика – не ме питайте.
П.п. Хамелино, ако четеш – тръгнааме от блоковете пред ДНА, та стигнааме до кръстовището на „Петропавловска” и „Крайречнио булевард” край „Кауфланд”. После Петя беше снимала избушената ограда, та я беха пуснали у „Кон кура ми на ента” като забележителност....
|
|