Еленско за Коледа*
дата: 28-01-2012 @ 09:37:57 EET
рубрика: по света и у гъз
Тая есен как пък се извъди такава студена! Каква ти есен, направо сякаш че зима дойде отведнъж. То вярно, че тук беше височко, ама така да застудее още в края на септември, не беше нормално. Едни дъждове, едни мъгли, не е за разправяне, а скоро дойдоха и първите слани. Ненормална работа, същата като държавата.
Бутна още едно дърво в кюмбето и си наля нова чашка от мътната взривоопасна течност, която наричаше ракия, и разбира се беше негово производство.
Нови времена бяха настъпили! Демокрация! Нови властимащи! Нови порядки! Какви ти порядки, по скоро безпорядки...
Но бай ти Иван не беше някой баламурник, дето щеше да си остави прасето в калта, ами от стара коза яре беше. В тия нови времена всеки краднеше и влачеше, кой какво докопа. Че той да не е най-големия ахмак, че да седи и да гледа, я? Включи се в опоскването на местното АПК, при това демонстрирайки висш пилотаж. Пък и началник беше, щяха да му се смеят и врабчетата - кацата с меда до него, а той да не потопи лапи. Особено се гордееше с най-едрата си придобивка - сравнително запазен камион ГАЗ-53, който своевременно бе успял да бракува документално. А за добитъка завлече фураж за няколко зими наред.
Та такива бяха, тия, нови времена...
Един мрачен следобед, докато ръчкаше нещо по ГАЗ-ката, паркирана на двайсетина метра от обора, усети някакво движение зад себе си. Обърна се и в мъглата видя два коня, най-нагло подали шии през оградата на обора да нагъват сено от хранилката на хайванчетата му. Тръгна към тях подвиквайки, но изведнъж се закова на място. Защото осъзна, че това което вижда не са коне, а елени! Брех, мааму стара! Животните вдигнаха глави и го загледаха, без да помръдват. Иван Партизански, седеше като истукан, вперил невярващ поглед в двата елена срещу него и се чудеше какво да предприеме. Най-накрая се окопити, върна се до ГАЗ-ката, грабна една вила от каросерията и се насочи към дивите животни, размахвайки я и подвиквайки.... Двата елена мигом се обърнаха и побягнаха към близкия гъсталак.
От този ден нататък срещите им зачестиха, като тези шашкъни ставаха все по нагли, и накрая побягваха от него едва като ги доближеше на няколко метра.
И тогава му дойде гениалната идея! Да хване един от тях! Как не се беше сетил до сега?! Ще го затвори в закътания обор отзад, та да го не вижда никой, ще го охрани едно хубаво и накрая, като наближеше Коледа, щеше да му тегли ножа. И да се облажи с еленско по празниците. И не само по празниците. Фризера стоеше празен, досущ като магазините у село и долу в града... Па и дружките по чашка можеше да нагости, да видят те, кой е бай Иван ларша... Всъщност това последното май не беше добра идея, току виж го издъни някой. Майната им!
Оставаше обаче да измисли как да хване някой от двамата хубустници. Отговорът на задачата дойде от самосебе си, под формата на едно навито въже, в което се спъна докато се мотаеше из двора покрай едни сандъци.
Приготви ласо и потренира няколко дена върху кравите, колкото да си възвърне някогашните умения, придобити по времето, когато работеше в едно конско стопанство.
Един следобед премести ГАЗ-ката на няколко метра от хранилките, така, че да може да се скрие зад нея и същевременно на удобно място за хвърляне на ласото. Намота няколко пъти единия край на въжето около кръста си и го завърза, за да може по лесно да удържи улова си и се притаи зад камиона. След около час и половина чакане и мръзнене, малко преди смрачаване, двамата наглеци се появиха. Бяха едри животни, и очевидно млади, съдейки по слабо развитие рога. Идеално!
Двата елена се спряха по средата на пътя си до хранилките и се заослушваха. След няколко секунди единият продължи смело към целта си и заби муцуна в сеното, но другият остана, продължавайки подозрително да се оглежда и да души въздуха. Брех да му се не види, ще се прецака работата. Нямаше какво повече да се мае. Изскочи от прикритието си. Изостаналия елен го видя и хукна обратно към шубрака. Другият на хранилката, усетил раздвижване зад гърба си, вдигна тревожно глава. И в този момент Иван Партизански метна ласото, което се наниза като с режисирана точност на врата на елена.
Животното се вцепени и го загледа втренчено.
Партизански направи крачка към него.
Еленът продължаваше да го гледа без да помръдва.
Сега трябваше да дръпне въжето, за да затегне примката около врата му. Издърпа рязко назад. И в този момент за Партизански започна ускорен образователен курс, целящ да попълни някои пропуски в познанията му за елените. Урок номер едно унагледяваше следната аксиома: елен, тежащ приблизително колкото крава, е значително по-силен от нея. Защото крава Иван Партизански преборваше без много усилия, но в дадената ситуация нещата се развиха по съвсем неочакван за него начин. Дивото животно се стрелна бясно, подскачайки и въртейки се. Партизански го последва, отделяйки се от земята с грациозен полет и две секунди по-късно срещайки я с не толкова грациозен плонж. Точно в този същия момент, докато посрещаше челно и първия камък, дойде следващият урок. А той гласеше, че не е добра идея да се завържеш с въже за кръста, когато на другия му край има близо половинтонен развилнял се див тревопасен бозайник от разред чифтокопитни. Някъде в промеждутъка между близките запознанства с един чепат клон и един не особено объл камък, му пробяга мисълта, че елените не са много издръжливи. От къде го знае този факт не помнеше, но точно в този момент, това беше връщаща вярата в живота мисъл. След десетината минути опити да подобри световния рекорд по бягате с препятствия, които на Партизански пък се сториха като безкраен баскетболен мач, в който той изпълняваше ролята на топката, побеснялата твар се умори и се спря на едно място, пръхтейки и дишайки тежко, с треперещи нозе и капеща пяна от муцуната.
Злополучния трапер се посъвзе и набързо се отвърза, и въпреки замаяната глава и стичащата се кръв право в очите му, все още не се беше отказал от идеята си и продължи акцията по залавянето на елена.
- Падна ли ми, проклетнико? Аааа, мамицата ти мръсна - процеди през зъби, пухтейки тежко и клатейки заканително глава - сега ша видиш ти, гад такава. Прихвана въжето и почна бавно да се приближава, с идея да се докопа до стегнатия клуп около врата на уморената твар. Животното стоеше на място и не помръдваше, само пръхтеше с широко отворени ноздри. Когато го наближи достатъчно и посегна с ръка към врата на умореното същество, научи поредния неподозиран факт за семейство еленови, наричани още и плътнороги. Хапят! И то ужасно. Не като кон, който ще те ръфне и ще се оттегли. Ами стиска и върти глава, същински питбул.
Към този момент меракът на Партизански за еленско на коледната софра беше придобил отрицателни стойности, клонящи към минус безкрайност. Мразеше зверски дяволското същество и с основание подозираше, че чувствата са взаимни.
Отскубна се с нейстов вой от кръвожадния елен и падна на земята, продължавайки да крещи. Обаче и паднал, еленът все още го считаше за заплаха. Така че, в този момент Партизански получи последния си за деня урок, свързан с особеностите на еленското поведение - елените, също като конете, ритат и тъпчат с предните си крака. Само че, копитата им са доста по-остри, в сравнение с конските. Лично го изпита няколко пъти връз гърбината си, докато отчаяно пълзеше към ГАЗ-ката. Със сетни усилия успя да се приюти под камиона, където вече бе в безопасност и можеше на спокойствие да поразмишлява малко над новопридобитите познания за взаимоотношенията на дивите животни с част от околната среда.
Изчадието изпръхтя още два пъти, тропна с крак и изчезна.
И така, в рамките на няма и половин час, Иван Партизански, бивш началник на АПК и горд собственик на камион ГАЗ-53, както и друг а-пе-ка-рски инвентар, разбра защо на лов за елени се ходи с далекобойна пушка, по възможност снабдена с оптически мерник.
Получи обща представа за някои сравнителни характеристики между видовете едри тревопасни бозайници, както и доста детайлна за поведението на един конкретен вид при застрашаващи живота им ситуации.
През следващите няколко месеца нощем в сънищата често го навестяваха ансамбъл саблезъби огнедишащи елени, които играеха тракийска ръченица в неравноделен такт около завързания за кола на мъченията Партизански. А до него кошута с розова панделка точеше на шмиргел голям касапски нож, и от време на време му хвърляше премрежени погледи.
А през останалата част от живота му, само от мисълта за еленски мръвки го втрисаше така яко, че веднага изпълняваше магически ритуал, състоящ се в немедленото усвояване на няколко дози ядрено гориво двоен препек, прогонващ ледените тръпки и всякакъв друг вид зли и нечисти помисли....
* Писанието е римейк по градска легенда
|
|