Сексуално модерато в бирен минор
дата: 28-01-2012 @ 09:39:11 EET
рубрика: литера-туря
с вариации
Отново по пътищата. Автобусът се клати като каруца по синор и дрънчи силно, отброявайки всеки километър набит асфалт. След синьо-белия динозавър се надигат сърдити облаци прах, примесват се с чернотата от ауспуха на дизела и някъде към хоризонта се слягат усмирени, приспани от лятната жега. Изпитата снощи бира бучи като тъмно море в главата ми, пени се и блъска стените на черепа в неуспешни опити да излезе. Повдига ми се, колкото от махмурлука, толкова и от неравномерните тласъци, способни да докарат морска болест на капитан далечно плаване. Ах, роден автотранспорт! Псувам наум шофьора, който цели дупките, потя се и дишам собствената си секреция като клошар в страна от третия свят. Зад мен седят две хлапета, едно от които неистово барабани с крака по седалката ми в такт седем осми, допълвайки минорната партитура на деня.
Не че ми е толкова кофти – само денят незабелязано се сля с предната нощ, а тя – с предния ден и някъде в промеждутъка имаше бира и някаква жена май, но кой помни такива дреболии?
Не, все пак наистина е имало жена, защото на разсъмване по чаршафите имаше къдрави косми със завидна дължина и други къдрави косми, които бяха къси, но къде по-дебели и трябваше да почистя цялата тази свинщина, включително и бутилките от бирата, която сега тупти в главата ми, но май космите бяха по-важни заради друга една жена... Скапана история.
Общо взето мъжете са свине и явно ще сменя пола си, но тогава ще съм лесбийка и следвайки хронологичния безпорядък безволево ще се оставя на хетеросексуалността и фалокрацията си.
Все пак това не изключва факта, че съм свиня. Или нерез, ако трябва да бъда прецизен.
Идва лято и е жега, и потта се лее от мен като планински ручей, оставяйки бели петна по блузите и мокрейки бельото ми. Време е да разпуснем глутницата и да събираме харема защото от една страна навикът съдържа в себе си 80% скука и 20% латентно желание за нещо ново, а от друга – когато две тела смесят потната си секреция (естествено – получена при неморални условия), замирисва на секс. На чукане в кристално чист вид, което всъщност може да води след себе си само още чукане. Така затваряме кръга и бясно размахваме членове на публични и не до там публични места, превръщайки се в неволни бройкаджии и волни ексхибиционисти.
Ама наистина съм свиня.
“Те кълват!”- казва един блед познат.
“Не мога повече! – крещи друг. – Ще повърна!”
“Ми се е доебало, мале!”- вика трети.
А зациклилата плоча на мислите ми върти в грамофонен ритъм (7/8) “Никакво възпитание! Никакво възпитание! Никакво възпитание!...”
“А-а-а! Млъквайте, бе! Човек не може да се наспи от вас! Махам се!” – недоволствам шумно в си бемол мажор; хващам под мишница оскубаната си перушина и отлитам към някой не тъй населен район, свиркайки си оптимистичните трели на “Sunrise”.
И сега се разлагам в една синьо-бяла дизелова каруца от миналото хилядолетие, взирам се в крайпътните камъни и раздухвам кръвясалия си махмурлук в такт 7/8, благодарение на енергичното идиотче от задната седалка. Иска ми се да му изтръгна израстъците и да му ги натикам в ..., но скърцам със зъби и търпеливо обмислям някой по-гаден вариант.
Чеша се по лявото рамо, заприличало на решето след последната татуировка и псувам финално в ла минор. За всеки случай.
|
|