No Subject
дата: 23-02-2012 @ 15:38:01 EET
рубрика: как да прекараме...
Слънчевата юлска сутрин с нищо не предвещаваше бурята, която щеше да се развихри - далеч не както облачната зимна утрин с полъхващ топъл ветрец, е симптоматична за надвисващ студ, мраз и сняг.
Слънчевата юлска сутрин с нищо не предвещаваше бурята, която щеше да се развихри - далеч не както облачната зимна утрин с полъхващ топъл ветрец, е симптоматична за надвисващ студ, мраз и сняг. 21-годишният младеж изведе кучето на разходка, облечен в червения си анцуг, като на изпроводяк даде няколко напътствия на татко си относно гъстотата на марината за пържолките. Плавно изпревари един все още незагрял напълно баварец, който с ръмжене предпочете да свие в пряката вляво, отколкото да пази наранената си чест. Младежът отчете ситуацията с усмивка, а кученцето с одобрително излайване. Преминаха без спиране кръстовището на кооператака и се запътиха към вкъщи.
Излезе от банята ведно с облак пара, който нахлу в антрето и го превърна за секунди в сауна. След него се подаде кученцето, и изтръсквайки козината си, се завтече през отворените врати из всички стаи. Младежът се засмя добродушно и отиде да се облече. Минути по-късно, вече с белия си анцуг, влезе в кухнята да провери как вървят приготовленията. Пържолките бяха накиснати точно в два пръста марината, кайсиевата се изстудяваше във фризера, а в един гивгир се отцеждаха няколко домата, обелени глави лук, една краставица и три зелени чушки. "Перфектно", помисли си младежът, "до мача остават няколко часа, тъкмо ще се поупражнявам на пианото". На излизане от кухнята даде последни нареждания около трапезата и строго напомни, че час по час ще надзирава, та "да не си въобразявате, че ще ви минат номерата. И още нещо - не съм агресивен, ама ако лукът не бъде накиснат за двайсет и четири минути по часовник в хладка вода заедно с картофите, ще го праим НЛО дирекшън през прозореца!". Превантивните мерки винаги даваха резултат, а беше оставил впечатление, че е предугадил някакъв замисъл. "Оп - цугцванг му се вика на тва, поне ход пред всички ви съм, бе ей!", си помисли и излезе само, за да подаде изневиделица отново глава и да я поклати заплашително.
Преди минути беше започнало студиото за мача. Водещите Манченко и Петела обсъждаха тактиката на Херо с двама от героите от Щатите, но нещо анализите издишаха - особено в частта за зоновата защита. "Е са след малко ше ви обЯсним как стоят нещата, само да подрЕдим.", рече си наум младежът, седнал на обичайното си място начело на масата, докато като опитен келнер разпределяше чинии, чинийки, чаши, купички, оливерници и прибори околвръст, за да ги достига без затруднения. Първата леденостудена ракийка вече беше свършила функцията си на аперитив и младежът даде нареждания да донесат основните мезета - "Ае стига с тия салати бе, да не искате да почна и аз да фотосинтезирам! Май именно тва искате, гиди...". Още неизрекъл и запристигаха резените луканка и пастърма, застъпени един връз друг в елипсовидна чиния (точно по негов вкус). Акомпанираха им кръгли филии пушена свинска рибица, за вид и аромат поръсени с пресен магданоз. Яйченото мезе по лозенски и чесново-майонезеният гъст сос с червен пипер си кореспондираха отлично, а поднесени съчетани в дълбока купичка бяха истински шедьовър.
- Така, така, такааа. Давай и хляба, ама да не го смачкаш кат го режеш само. Вземи тънкия нож, че е по-остър... И по-бързо, че мачът почва, айде темпо и темперамент! - младежът опъна с премерен замах една кърпа на коленете си да не изцапа (сакън) белия си анцуг и си сипа втората ракийца. - Ухааа, е тва ако не е елексир не знам кое, ае наздраве!
Хлябът мигом пристигна в плетено панерче, аранжиран със свежи листа пресен лук и малко чубрица и трапезата пред младежа придоби завършен вид. Пържолките щяха да са напълно готови тъкмо за второто полувреме, когато щеше да дойде реда и на винцето.
- Ехааа, чудесно, ай сега българи юнаци! Айде наштеее! Ей, ей, къде се присламчваш на масата? Пречиш ми тука, я е там на табуретката. Даже я премести по- към вратата, ако ми потрябва още нещо да не се моташ пред телевизора. Ай наздраве и тихо сега, че почва! А на кучето сипа ли му? Ааа добре, добре, да не съм чул друго само! - младежът пресуши втората чашка и отопи един залък в яйченото мезе. - Абе, я го глей тва говедо Херо кои пуснал бе, малеее! Абе мое ли да не викнеш тоя и оня бе, лелеее! Я ми налей още една ракийка, че побеснех! Ей, опа, я по-леко, че анцуга бе. Ако го полееш на ръка ше го переш да знаеш! Ае, наздраве! Ехааа, как се точи, браво. - младежът преглътна, пусна изотгоре резен пастърма и се облегна доволен назад, поглаждайки корема си.
- Аре бе, мърди, тоя Херо много слаб, ква е таа тактика с трима в защита. Ми бековете коя зона ше покриват, на централните ли? А тоя дефанзивния, що са трима, нали ще си пречат с централните, тц тц тц. Я донеси още малко от тва чесновото, ама тоя път без червен пипер, чу ли? И не ме гледай лошо само, че... - преполови още с първата глътка четвъртата ракийка и мезна с доматче. - Ама ракията е един път, жалко, че нема достатъчно да я пробвате, нема да ми стигне на мене. Абе, не стана ли време за пържолките, тия луканки са ми само е за тоя зъб. Я ги донеси и по-чевръсто, ако обичаш! А така. Тоя Херо много прост - ей го прееба бековете и глей ква контра ни прават. Не бе, не покривай тоя, покрий оня, не бе, лелеее, е го е - ушиха ни! Херооо, говедо просто, мамка ти! - младежът скочи внезапно на крака и крещейки грозни псувни и ругатни размаха юмруци към телевизора. Ах, тоя Херо, ако му беше под ръка! Не усети как забърса с бедра покривката. Съдове с мезета и салати, чаши и солници започнаха да падат, да се търкалят и чупят с трясък по паркета, а съдържанието им се смесваше с безалкохолното и сосовете, образувайки странна каша, смътно напомняща пастет. Чуло данданията, кученцето се разлая пискливо и започна да драска с нокти по вратата на балкона. Като звуков завършек на картината почти взимаше надмощие характерният мек и дразнещ глас на Петела, увеличен почти до дупка още с първия съдийски сигнал. Излязъл извън кожата си заради гола, младежът не забелязаше суматохата, а прав с различни по цвят петна на белия анцуг, продължаваше да крещи, ругае, поучава, обижда и насърчава... Внезапно се чу плясък, силен мощен плътен плясък, който невероятно как успя да надделее над цялата какофония и сякаш й сложи край, защото младежът в миг млъкна. Кученцето също изведнъж престана да лае, а и Петела млъкна, защото съдията току преди плясъка свирна край на първото полувреме. В настъпилата абсурдна и гротескна тишина, в сравнение с врявата отпреди малко, се чу отчетливото търкаляне на поредната купичка - тази с яйченото мезе, която се обърна точно в средата на пастета и по този начин го украси и завърши с яркожълта обла форма. Младежът пък, ококорен и застинал в доскорошната си бойна позиция с размахани юмруци, бавно заизвърта главата си в посока табуретката до вратата. Там вече не седеше никой. Над нея обаче се поклащаше масивната тока на кафявия военен колан на баща му, току що оставила червен ясен квадратен отпечатък върху гърба му.
|
|