Крадец на сънища
дата: 09-07-2013 @ 01:05:00 EEST
рубрика: дневникът на
Ти си тръгна. Напусна ме, нарани ме, смачка ме, погуби ме. Остави ми само една празна стая, пълна с вещи, които напомнят за теб и които почти ме убиват всеки път като ги видя. Остави ми безкрайна тъга и страдание и толкова тежката самота. Но най-лошото е, че успя и да ми вземеш нещо - моите сънища.
Досега винаги, колкото и да ми е било трудно, съм имала един начин, разработен по собствена технология, един мой малък остров, който ме е спасявал от трудностите и от отчаянието. Приятелите ми винаги са ми помагали, родителите ми също винаги са ме подкрепяли, но естествено пред тях аз съм силна и не показвам това, което всъщност се случва в мен. А истината е, че единственият човек, който може да ме успокои, съм самата аз. И докато не намеря начин сама да се справя с проблемите си, никой и нищо не може да ме измъкне от моята дупка. Затова до сега винаги съм разчитала на моите сънища. Защото там всичо е правилно, всичко е красиво, всичко е така както го искам. И естествено за какво мога да сънувам - най-чест посетител в моите сънища беше един човек, който да обича мен и само мен и да е готов да направи всичко за мен. Бяхме щастливи. В началото бяха само смътни очертания и един топъл и приятен глас, поредното доказателство, че външността не е толкова важна. После започна да се оформя и тялото, беше едно голямо и силно тяло, което ти дава сигурност и винаги е там, когато ти трябва подкрепа и нежност. Ставахме все по-близки. А после се появи и лицето, или по-скоро само очите, защото просто трябваше да изрисувам тези очи - големи, кафеви, чисти очи, като на дете, но в същото време очи, в които кипи страст, които ме изпълват с любов и ме карат да съм безкрайно щастлива и да забравя за проблемите си...дори и за малко. За малко и нереално, но действаше.
Това беше една красива любов, между мен и съня ми. Там нямаше грешки, нямаше съмнения, нямаше болка. Всичко беше чисто и прекрасно.
Но идва един ден, в който срещаш една потенциална нова любов. Този път реална, в действителния живот, една истинска и напълно осезаема любов. Нищо не е създадено от мен, затова съм готова да приемам разочарования. Има и такива разбира се, но човекът от съня ме научи, че може да се живее с тях. Разбираме се, забавляваме се, опознаваме се, обичаме се. Почти.
Естествено не мога да си позволя да съм с новия и в същото време да обичам друг в сънищата си. Затова постепенно заместих съня си с човека от реалния живот. Преходът не беше много лесен, все пак трябваше да изтрия моята дългогодишна любов и да я заместя с едно ново лице, с един нов човек, който все още не познавах толкова добре. И тук идва редовната грешка - започнах да си доразвивам този нов образ, да го променям и да го превръщам в онзи стария, първия. Беше просто прекрасно. Едно реално лице, което мога да видя и с отворени очи, съчетано с качествата и характера, които очаквам и за които си мечтая. Бяха наистина прекрасни 6 месеца. Действителността ми беше красива, сънищата ми бяха прекрасни и пълни с любов.
Но за жалост всичко хубаво свършва. Казвам го с горчива усмивка, защото вече много пъти в живота ми хубавите неща са свършвали, без предупреждение, без подготовка. Беше трудно, болезнено и наистина смачкващо. Почувствах се толкова малка и незабележима, загубила всяка надежда отново да бъда пожелана и обичана. Първата вечер заспах трудно и си мислих през цялото време за това, което съм загубила. Не сънувах нищо, бях просто щастлива, че съм успяла да заспя. Като се събудих се усетих невероятно сама, всички ме бяха оставили, в реалността и в съня ми. Втората и третата вече се опитах да повикам отново в съня си старата любов, тази, на която винаги мога да разчитам. Появи се, но беше сърдит и наранен. И се постара да нарани и мен, защото през цялото време носеше лицето на другия. Беше лош, безчувствен и изпълнен с огорчение и може би малко озлобление. Не бях очавала това от него, все пак сама го бях създала и си мислех, че е чист и добър и не е способен на такива чувства. Но явно вече съм загубила контрола върху своите сънища. Бях си създала един перфектен човек, който обаче не искаше вече да е толкова перфектен и да се съобразява с моите желания. Бях създала чудовище. Което е малко изненадащо, защото все пак действието се развиваше в моята глава и всичко беше създадено от мен. Явно сама съм решила да се наказвам за това, че бях намерила друг човек, освен този в моите сънища, и че му се доверих и го допуснах до този мой прекрасен свят.
И така, взе ми и това. Единственото ми спасние, единствената ми надежда. Ти все още си там, зъл, жесток и студен. Причиняваш ми болка, а понякога даже ми даваш и надежда, че все още си някъде там и ме обичаш, но щом отворя очи, изпълнени с щастие, веднага разбирам, че съм в онази реалност, където вече те няма. И така започва поредният ми тъжен и огорчен ден...
Ти ми взе всичко. И остави след себе си една развалина...
|
|