Станчев и вечерната проверка
дата: 02-09-2013 @ 00:00:00 EEST
рубрика: по света и у гъз
Вървяхме на група като стадо овце, гледайки стреснато, с лъсналите тикви, и все още с цивилните дрешки, предвождани от някакъв старшина. По оградата бяха накацали стари войници, които на мен ми изглеждаха като изпечени пандизчий, пребиваващи тук от десетилетия.
С обгорели от слънцето лица, мургави като мангали, всичките мустакати, подвикваха към нас разни окуражителни реплики от сорта на: „Бойциии, айдеее, седем бани и уволнениееее“, на които аз, пък предполагам и останалите новобранци, все още не вдявахме много смисъла.
И така, след като разменихме цивилките с кафявите въшкарници, ни събраха на плаца и по списъци ни разделиха в няколоко роти, които наричаха „сборни“, „подготвителни“ или пък „новобрански“. В рота се падахме по около педесетина парчета, и по този начин щеше да продължи близо два месеца, време през което се предполагаше, че трябва да придобием елементарна военна подготовка, след което следваше така наречената „клетва“ и после щяха да ни разпределят вече всеки в някаква специализирана бойна част.
Дните започваха в пет и половина сутринта с физ-зарядка, после време за миене, обличане, закуска, после строева подготавка, физическа подготовка, чат пат по некоя стрелба, от време на време влизахме и в класни стаи като в училище, където предимно имахме часове по политическа подготовка - слушахме за ръководната роля на партията, за развитото социалистическо общество, за деградиращия капитализъм и неговите буржоазни отживелици… След това обядвахме, после пак занятия и така до като дойде време за вечеря. След вечеря уж имаше някакво свободно време и после задължително гледане на новините по първа програма, да се осветлим какви нови преизпълнения на по-редната петилетка са постигнали трудовите другари от ненам кой си заводски колектив. А след като свършеха новините цели-я полк се строяваше на плаца и започваше вечерната проверка.
Вечерната проверка, смея да твърдя, е едно от мероприятия-та, символ на родната казарма. Изобщо, с вечерната проверка се слагаше официално края на деня.
В уречения час, целият срочно служещ личен състав на по-делението, разфасован по взводове и роти, се строяваше на плаца. Отпред се изтъпанваха старшините със списъци в ръце и се почваше едно мащабно надвикване.
- Петро-о-в - викаше другаря ст`шина
- А-а-а-з - рев-ваше редника Петров
- Ивано-о-в…
- А-а-аз - рев-ваше на свой ред редника Иванов.
Старши сержанта Станчев, по прякор Стичока, беше дребно мургаво човече, габарити шест на трийспет по военен жаргон, на което униформата му стоеше точно като на бостанско плашило. По принцип беше от скътавките, които много, много зор не си даваха и гледаше да избягва контактите с висшето офицерско командване. За негово нещастие обаче, по неведоми пътища съдбата му се беше изтресла по този подъл начин - назначили го бяха старшина на една от новобранските роти, което идеше да рече, че спокойствието му за следващите месец и половина беше нарушено безвъзвратно. Това разбира се усложня-ваше нещата, но не можеше да попречи на основното му занимание и още от обяд около него вече се носеха на талази алкохолни изпарения, а на ръба на фуражката му няколко десетки карета винарки цакаха белот. Трудно му се разбираше какво говори, положение, което допълнително се утежняваше и от шльоковицата, с която гледаше да се подквасва във всеки удобен момент. Към времето за вечерна проверка нещата вече при-добиваха съвсем трагико-комичен вид. Приближаваше се по плаца с походката на дългогодишен моряк, нахлупил фуражка над очите. Стичока вадеше списъка с личния състав на ротата и циркът започваше. Освен че фъфлеше и пелтечеше, ами нещо и прочитта не му вървеше, ама никак даже. Бойците бързо се усетиха, че всяка вечер по това време предстои изпълнение на талантлив член от местния клуб на хумора, сатирата и забавата, та само като го видеха, че се приближава, притихваха без подканяния в очакване на поредния сеир.
- Ар..Аррр….Аррраб…аджиев….
- А-а-аз…отговаряше редника Арабаджиев…
- Д..Д..Драг-нев….фъфлеше фатмака
- А-а-аз – отговаряше редника Драгнев...
Всички чакахме обаче да дойде частта с двамата адаши по име и фамилия - Ивайло Касабовците.
- К..К..Ка…сабов!
- А-а-а-з! - се обаждаха и двамата едновременно.
-И..Иввайло Касабов - уточняваше Стичока, при което двамата отново зейваха едновременно:
- А-а-а-з!
В този момент Станчев почваше вече да се изнер-вя, хвърляше намръщени погледи изпод козирката на фуражката и продължаваше с уточняването.
- Касабов..,ъ-ъ-ъ... от София!
За негово нещастие и всеобща радост на личния състав, и двамата отново викваха в един глас:
- А-а-а-з!
- ....и-и-и, дъибъ мааму дъибъ - не издържаше стоящия пред нас клоун - я бе, редник, ти бе, по дългия Касабов, къдя живеиш в Софиъ.
- В Младост…. - отговаряше Големия Касабов, без да уточнява коя част точно…
- А-а-а, е тъй каже дие - въздъхваше оттегчено Стичока и продължаваше:
- Кас..сабов, от Младост!
За беда обаче, другия Касабов също живееше в една от частите на Младост.
Тоя откъс от представлението продължи цяла седмица, дока-то най-накрая спиртосаното човече се усети да ги дели на малкия и големия Касабов, тъй като двамата имаха очевидни разлики в габаритите. Никога обаче не му мина през ума да пробва с презимената….
По нататък действието продължаваше с фъфлене и сричане, тук таме придружено с по някоя мама, леля, стринка… Малко преди края следваше прелюдия с редника Пфефев, на чието име пф-кането се придружаваше и със сериозно слюноотделяне, заплашващо Стичока с частична дехидратация.
Имаше в ротата и един върлинест боец с китното грузинско фамилно име Шервашидзе. И именно тук, когато старши сержанта стигнеше до буквата Ш, започваше едно истинско виртуозно изпълнение… любимата ми част.
- Ш… Ш… Ш…. иии, пак ли тоа бе..
- Шиии… Шивадзе….ъ-ъ, не
- ъъ..Ш… Ш… Шер… Шеридзе….ц…маамустара….
- Ш… Ш… Шешидзе… ъъ-не,
- Ш... Ш… Шервадзе… ае дъибъ мааму дъибъ кривъ, кви са тия имена ваа, я бее, млад`жант - обръщаше се към младши сержанта Дудов или който от отделионните командири беше най-близо до него - прочити му имету на тоз бе, айди чи ми писна на уя вече бе, деа мааму деа…
И докато с Касабовците се оправи сравнително бързо, Пфефев и Шервашидзе всяка вечер в продължение на месец и половонина поставяха на максимално изпитание логопедичните способности на Стичока… Въпреки многобройните му опити, нито веднъж не успя да прочете и произнесе името на редника Шервашидзе правилно.
След като мина клетвата и ни разпределиха по бойните подразделения, Стичока отново се потопи някъде дълбоко-дълбоко, защото през последвалите две години ми се случи да го мерна само три или четири пъти случайно някъде из поделението…
|
|