Комшийката Катя
дата: 08-08-2014 @ 13:30:26 EEST
рубрика: злоборадостно
Да й се неначудиш на комшийката Катя. Дето викат старите - едно джезве кокали, обаче седне ли на масата - шишетата треперят. Пие по 48 часа на денонощие и става и отива на работа.
Пък то една работа - ще кажат някои - върти баници от ранни зори в една столична баничарница, ама то срамна работа няма и Катя си го знае. Особено обича есента. Есента с богатите салати, специфичния аромат на циганското лято и приятния мирис на печени чушки и току-що приготвена лютеница. И всичко това умешано с миналогодишната джибровица, дето мъжа й, бате Герги, я вари след като източи винцето. Той винцето най си го люби - пийва си по 200-300 грама и заспива като къпан. А благоверната му цяла нощ дъни по домашното кино Глория и Лепа Брена, като гарнира "класиките" с мощни пиянски псувни и свиркане с два пръста в устата. То и полицията си я знае, та вече не идва - в малкото градче дето се вика всички са братовчеди и на хората вече им е неудобно да я предупреждават, пък камо ли да я глобяват.
Катя през повечето време беше в София, ама поне веднъж в месеца идваше на чист въздух и си отделяше горните двайсет сантима от тялото. Тоя октомври не беше изключение. Таман се беше затоплило след необичайните студове в края на септември и ето ти я комшийката една събота пристига с бодра стъпка. Мъжът й, бате Герги, нещо потягаше самоделния офроуд звяр в двора си (с този звяр се ходи на бракониерска сеч, щото хората от това градче са на принципа, че като ходиш на море, не си купуваш пясък - сиреч гората може да се сече на поразия и дърва за зимата купуват само балъците, ама нека да не зачекваме сега болни теми) и като видя половинката си, се ухили лукаво:
- Охоо, кой идва! Кого си поканила днеска бе, пиле?
- Ще видиш довечера, дай сега да ви направя нещо за хапване, че като гледам, сигурно сте изпосталели без мене - бате Герги живееше с щерка си, която ходеше в местното школо и майката на Катя, която беше достатъчно дърта, за да може да върти къща. Та по тази причина двора им можеше да се конкурира по мръсотия с треторазредно виетнамско гето от покрайнините на пограничните зони на Камбоджа, но това правеше впечатление само на външни хора, които идваха за пръв път в двора им.
Не след дълго от кухнята на Катя се понесе приятната миризма на прясно омесени и опържени мекици. Чак лигите му на човек да потекат! Една по една пред двора започнаха да паркират коли - първата беше на Поповото Прасе - местен пияница, който не пропускаше ешмедеме с Катя и мезетата й. След него се проточиха Алавата Коца - дружка на Катя и заклета фенка на чалгата, която ако вържеше две думи на кръст задължително трябваше да се търсят представители на Гинес (за сметка на това обаче знаеше наизуст доста от песните на Азис, Лепа Брена, че даже и Христос Кириадис), Стефка Калпавата - умалено подобие на Коца, само че клоняща към турско-циганските ритми, Рашо Чобанина, дето пасеше овцете на местния животновъд, че и редовно ги губеше след като погълне количества от огнената вода, Ахил Безсмъртния, Симо Самурая, Коцко Плякора, Асен Прасето и още няколко видни представители на вечната война с алкохола.
Щерката на бате Герги и Катя овреме се изнесе у приятелка, щом подуши какви ще ги надробят създателите й тази вечер. Самата тя ненавиждаше чалгата и беше залетяла по разни лигави момчешки банди от зад Океана, които определено бяха по-добрия избор. Е, опитите да бъде вкарана в пътя на Викингите и зловещите черни ритми продължават, но засега момичето не поддава. Знае ли се? Щом майка й на една сбирка цяла вечер слуша Рамщайн, Карпатия, Епизод и др. подобни (условието да присъстваме на скромна сбирка включваше задължителното слушане на такава музика - пияниците някъде липсваха този ден и в Катя се озовахме моя милост - жената беше при баба си с малкия - Боби Ургехола от през една къща, Мими Орката, гаджето на Боби, Митко Слейъра, Иво Бруталния и още няколко екземпляра от същата порода), явно имаше шанс и за дъщеря й, обаче веднъж малката беше видяла Боби Ургехола да боде с някаква игла сламена кукла, а очите му били кръвясали като на бясно псе, та се изпоплашила завалията. А всъщност Боби правел магия на местната бензинджийка, задето вдигнали бензина с три стотинки литъра и мотора му вече харчел с два лева повече на сто километра.
Катя наистина е богиня на мезетата. А бате Герги на ракията. Който е отишъл веднъж там, винаги е искал да повтори. Тази вечер обаче, дали заради прогнозите за метеоритен дъжд, дали заради нещо друго, обаче нещата се пообъркаха малко и това лъсна с особена сила на сутринта…
Купонът дънеше до към един часа посред нощ, когато изведнъж секна от раз. Без предупреждение, без полиция, сякаш някой препрограмира пияниците и те се разотидоха мълчаливо полупияни в разгара на свинщината. Без много да се замисляме за причините, с жената и малките се отдадохме на сладки сънища, неочаквали приятната изненада. И без това на сутринта имах куп работа, свързана с изкореняването на доматите от двора, почистването на стърнищата, отрязването на един сух клон на вишната… Именно този сух клон щеше да разкрие станалото през миналата нощ.
Някъде към обяд извадих моторния трион. Нямаше още два часа по пладне и бързах да смъкна немалкия изсъхнал клон, за да не преча на току-що дошлите от София възрастни комшии - все пак от два до четири е време за почивка и аз го спазвам дори в Белгия (където пък точно по това време е прието да се пробиват най-големите дупки с бормашини или канго). Включих триона в контакта (беше електрически), обаче ядец - няма никой. Само едно бучене се чува и толкова. Някъде пред мен се мерна котешка опашка.
- Мама ти да еба космата да еба, сган мръсна, дето ми батиса триона! - котака предния ден беше съборил триона от стабилната му поставка, в опит да достигне до храната в една кофа.
Косматия любимец усети накъде бие вятъра и избяга усвет, преди да го смеря с нещо подръчно. Нямаше как - пак опирах до бате Герги - той и от лайното създаваше злато, златни ръце имаше. Набрах телефона.
- Алооо…. - сънен глас се прозя в слушалката.
- Бате Герги, ти ли си бе? - явно завалията спинкаше още, нищо че беше вече икиндия.
- А, не, таман ставам, какво има? - бате Герги бавно се разсънваше.
- Абе то, такова, триона… - не ми беше удобно, човека още спи.
- Абе я го донеси след половин час… Идвай, отключено е. - бате Герги не отказваше.
Не мина и половин час и ето ме при съседа. Бате Герги таман беше излязъл пак при офроуда си на припек. Пое триона от ръцете ми.
- Как е Катя? - от куртоазия питам съседа.
- Спи - бате Герги беше лаконичен.
Сега се огледах из двора. В и без това мръсния двор имаше нещо различно. Но кое? В един момент очите ми възприеха нечитавото в двора. През има-няма два-три метра имаше малки локви повръщано. И така навсякъде… Какво беше станало, за Бога? На бате Герги ракията беше добра, никога не беше давала странични ефекти. Тогава какво? Любопитството ми надделя и тогава, за пръв път в живота си, бате Герги се оказа словоохотлив и започна да разказва бавно, докато се бъзикаше с явно сдалия багажа трион.
Та значи комшийката Катя опържила мекиците преди обяд. А веднага след първите гости, се заела с останалото. Менюто включвало пържени и задушени гъби, пържени картофи, пържена цаца, пържени кюфтета и пържени зеленчуци. Всичко това гарнирано с пържени филийки. На пръв поглед - ще каже някой - всичко е пържено - демек доста нездравословно. Но не това е бил основния проблем. Всичките тези екстри по-горе били пържени…в една и съща мазнина, останала от мекиците във фритюрника. Катя доливала само… миналогодишна свинска мас от хладилника.
Гостите седнали на пребогатата трапеза и вдигнали наздравици. Така неусетно минали два-три часа, а мезетата понамалели доста. Ракийката на бате Герги се леела като шампанско на кралски прием, Глория виела като разгонена кучка от телевизора, Катя била душата на компанията, а бате Герги пиел винцето си с блага усмивка.
Някъде обаче, дълбоко в стомасите на компанията (без Катя, тя е като мен, като пие, не мези и бате Герги - той с винцето си нарязал домашен суджук и сиренце) се надигало нещо зловещо… Както на разни детски филмчета, силите на пържените мезета се обединили в една обща и като по поръчка в един момент изригнал вулкан, достоен да съперничи на заспалия, но врящ отдолу Йелоустоун.
Първа била Стефка Калпавата. Както си стояла с усмивка на уста и припявала с Глория от телевизора, извендъж усмивката и помръкнала рязко. Цвета й също се сменил от пиянско червено към мухоморено зелено. Никой от компанията не забелязал метаморфозата, докато Стефка не се разтресла като от силна треска на масата, след това издула бузи, в опит да спре идващия кошмар. Опитът й обаче се оказал неуспешен и от устата й излязъл дебел колкото половин педя фонтан, който облял седящия срещу нея Ахил. Оня, таман да я напсува както той си знае и за и отвърти една през пияната муцуна, прихълцал един-два пъти, след което повторил упражнението на Стефка, но с двойна сила. Скоро след това настъпил Апокалипсиса. Всички клатушкайки се излезли навън и започнали да драйфат кой където свари. Бате Герги разправяше, че около половин час из двора се чувало болезнено грачене и плюване на остатъците от злощастното мезе. В хола на къщата останала само Катя, която позамела драйфнята и седнала да гледа отново любимата си Глория. Дори не забелязала Радка от Горната махала, която стояла маслинено-зелена в ъгъла. Радка не била пила почти нищо, но пък хапнала на богато от мезетата на Катя, пренебрегвайки факта, че има обострен гастрит. И сега си плащала за лакомията сгърчена в кьошето и не можеща да обели и дума, камо ли да стане.
Намерил я бате Герги след около половин час, все така сгърчена. Понеже бил пил не повече от сто грама винце, че и хапнал доволно домашно сиренце и суджук, хванал през рамо завалийката и я метнал в колата та право в болницата. Там има един спешен кабинет, обаче като видели Радка, лекарите онемели. Единствената линейка не след дълго фучала с пълна скорост към София, където в Пирогов едвам спасили женицата да не получи перфориран стомах, а вкупом се зачудили на акъла на Катя, дето поставила неофициален рекорд, пържейки поне шест вида неща в старо олио, гарнирано с разтопена стара мас (оказа се, че олиото било от поне година в този фритюрник и само доливано, а не сменяно никога). От цялата вечер бате Герги най-ясно си спомнил думите на Симо Самурая, отправени към Катя:
- Абе, каке, тия гъбки на цацка понамирисват бе!
И отговора на Катя:
- Ами то защотоги носих в торбата едни до други…
От триона не ставаше нищо. Е, поне от стомаха на Радка все още ставаше нещо, само дето вече трябваше да мине на строга диета, за да избегне големия дявол, наречен язва. Останалите пияници се загубиха за поне две седмици и досега не са се появили. Явно силата на фритюрника се е оказала непозната за тях и много коварна….
Три седмици в двора на бате Герги локвите повръщано бавно пресъхваха. Бабата беше позачистила в хола, ама веднъж стъпил вътре, ме лъхна една така миризма, та не повторих. После заминах обратно за Европата, та не знам какво става. Ама тая събота ще взема да звънна на бате Герги - хем да го питам дали наглежда къщата (оставил съм му ключове) и дали Катя е сменила най-после мазнината от фритюрника…
|
|