| Мозъчна диария |
 jezabel написа
Тази приказка започва с нощи. Тъмни и влажни като очите на маймуна. А маймуната седеше на клона си и гризкаше банан. Оня дето Али откъснал от дървото на Ахмед, син на Джабър, внук на Абдула, племенник на чичо му по бащина линия Ибрахим и всички останали до девето коляно.
Колената на Али били разранени от скока от дървото, но той не се отказал и отишъл на пикник в пустинята. Пикник значи, че му се припикало на човека и не можел да се сдържа повече. В джоба си носел въпросния банан. Надигнал Али чаршафа, изул кюлотите и се приготвил за пикник, но от големия зор се оказало, че не му се пикае или поне не само. Приклекнал Али, а колената го болели, маймуната изскочила от някъде, а вече се стъмвало. Свършил Али, но нямало с какво де се избърше. Връткал се, мяткал се насам-натам, но нищо. Тогава му хрумнало да се позабърше с банана. Маймуната при вида на това немаймунско престъпление изскочила и замахала безпомощно с ръчички.
- Мани са ма, сера! - казал Али, а тя продължавала да се развява.
Онзи български реотан дето му го били прикачили към чаршафа взел на загрява и му замирисало на изгоряло. При тази миризма Али си спомнил за онези времена, когато с баща му Абдулрахман седели край огъня в пустинята и се печели банани.
- А, ма ти банана ми ли искаш? Дай да видя дали си мъжка, ако си женска шъ ти дам.
Маймуната ме се показала и той й го дал, обелен. И тъй и маймуната сита и гъзът обърсан - с обелката.
Обаче вече много се стъмвало, а на Али чартърът се бил развалил, та го било страх сам в пустинята. Маймуната разбрала това и го повела.
Имало едно време едно село и тогава го имало, та маймуната с половин банан в ръка и Али дето й го дал отишли в селото. Там в страноприемница "Под дъбъ" влязъл Али, но нямал кеш, та довел маймуната за свидетел и те му дали стая. Той си легнал, а тя си отишла на клона. И тъй приказката завършила с нощи.
|
Публикувано на 01-05-2007 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 2
Гласове: 21
|
|
|
|
