|
| Градът |
 Demonwind написа
Градът беше стар. Е, не колкото други градове, но това не му бе попречило да стане известен и прочут в целия свят. На територия не беше голям, но сякаш привличаше с магнит хората, които искаха да изживеят там младините си.
|
|
|
| Старият роял |
Demonwind написа
Есента вече напомняше за себе си. Вятърът гонеше листата по улиците, а денят ставаше все по-къс, отстъпвайки място на вечерната тъма. Бездомните кучета се скитаха по улиците, сякаш предусещайки скорошните студове.
|
|
|
| KILL |
kazandjiata написа
Да пофилософстваме малко: „Кой е най-ефикасния начин да убиеш?“
|
|
|
| Неделна партия шах |
xlnt написа
Необичайно топъл декември, нещо на тоя сняг не му се идва, не само в
мръсните градчете, но и по планинките. Та доста хора имаше на гарата в
Стара Зара, да чакат влака за Софията. Той си я беше прегърнал за 'чао'
и сега я гледаше увиснал на прозореца, мисълта че го изпращат го топлеше,
'щото отдавна не се бе случвало,...
|
|
|
| Инцидентът в Чучулигово |
Demonwind написа
"Днес е особено хубав ден за българската демокрация". С тази мисъл кметът на Чучулигово излезе в слънчевото свежо утро от двора на триетажната си къща, строена в стил "парвеню хай левъл". Гъдю Лисичков, както беше името на кмета, беше придобил скромен парцел като наследство от родителите си, кореняци чучулиговчани.
|
|
|
| За петата ракия или колко е хубав животът |
Georgi Bardarov написа
Ей, тази история никога няма да ми омръзне да я разказвам. Може би защото в един ден стигнах края на света, изпих пет ракии, усетих Бог и почувствах колко е хубав животът.
Бележка: blondie: много се чудих дали да постна тази статия, от уважение към автора и оригиналното му произведение, но поради огромната му красота искам повече хора да го видят.
на оригиналния линк има и снимки: http://www.public-republic.com/magazine/2013/05/105589.php
|
|
|
| Рожденият ден |
Demonwind написа
Пролетният ден обещаваше да е топъл и приятен, показвайки вече пълното превъзходство над отиващия си студ. За Петър това не беше просто обикновен ден. Днес той ставаше на 35 години.
|
|
|
| Нищо |
kazandjiata написа
Днес е от онези мрачни дни , които ме карат да се чувства „тъпо“ и някак си нищо не ми се подхваща. Морето през ноември е неприветливо и не толкова на морето нещо му има, колкото вятъра е безмилостен и жесток. Всяко голо местенце по кожата бързо става жертва на жестоките му хапливи пориви. Ако си стоиш вкъщи зад прозореца може би дори е величествено да съзерцаваш неуморните вълни и тоновете пияна, които се разбиват в скалите. Небето понякога е безумно красиво, слънцето е някъде невидимо, може би просто бяло сияние зад облачна перелина, но и без него всичко е причудливо и красиво. Облаците са нацепени на ивици и бързо сменят цвета си към хоризонта като някъде в далечината тъмното виолетово бързо преминава в тъмно синьо и може би само една малка ивица е просто черна.
|
|
|
| Art |
kazandjiata написа
„Пацо, трябва да почерпиш. Вчера видях жена ти по BTVто, ма тя голяма работа бе? Изложба в Париж, а?“. „Аз ще тръгвам, бързам“. „Пацо, няма да се измъкнеш да знаеш, на всички ще разкажа в понеделник, ела черпи една бира още е пет и половина“ . „Не мога днес, братле, тръгвам“.
|
|
|
| 45 |
Lobotomy написа
Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че си на четирдесет и пет години. Отиваш на работа в магазина, както всеки ден. Вчера си ударил жена си така, че днес държи дясното си око полусвито и не вижда ясно.
|
|
|
| |
