| Тя |
 mystery_miss написа
“А пък Смъртта-за нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
Да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи … “
Горещата лятна нощ вече се спускаше над един от крайните квартали на града. Тъмнината се сгъстяваше все повече. Светлините , шума и неоновите реклами бяха останали далеч в центъра на града,а тук цареше подтискаща тишина и сумрак , разреден от малкото, слабо мъждукащи улични лампи,осветяващи част от фасадите на старите олющени сгради, повечето от които необитаеми и служещи за сцена на не едно убийство ,изнасилване и кой знае още какво. Кварталът се ползваше със славата на център на престъпния свят,но въпреки това полицейските патрули не бяха идвали тук от години. Обитателите на това място бяха оставени на произвола на съдбата. Всеки се спасяваше както може. Изборът не беше голям – или ставаш престъпник или умираш. Въпреки късният час и краткия дъжд,жегата беше непоносима. Дишаше се трудно и не само заради смрадта на преливащите от контейнерите и трупащи се по улиците боклуци,а и поради изпаряващата се влага,която образуваше нещо като мъгла,която пълзеше ниско над улиците и допълнително нагнетяваше изпълнената със сподавени шумове и миризма на безнадеждност и смърт атмосфера.
Иззад ъгъла на улицата се чу шум от приближаващи се стъпки. Но това не бяха тихите и прокрадващи се стъпки на местните жители,а отчетливото равномерно потракване на дамски токчета. След малко жената навлезе в кръга светлина,който образуваше една от малкото оцелели улични лампи. Тя беше средна на ръст с хубаво тяло и коса,спускаща се на меки вълни до средата на гърба. Лицето и остава6е в сянка. Беше облечена в елегантна рокля,която подчертаваше формите и. По ръцете и шията и блестяха бижута. Какво търсеше по това време облечена така в един от най-опасните квартали на града? Беше или луда,или пияна , или дрогирана. За това говореше факта,че въпреки уверената си походка, се олюляваше леко,от време на време залиташе и спираше да почине. Когато Тя подмина входа на една необитаема сграда, от там се прокрадна един мъжки силует и тръгна след нея. Мъжът не си правеше труда да заглуши стъпките си- това беше негова територия,Тя беше тази,която не е на мястото си. Когато отново спря за кратка почивка,той я сграбчи за косата и я блъсна грубо във входа на близката сграда. В сумрака проблеснаха две черни очи без следа от каквито и да било чувства в тях,четеше се само безкрайно пренебрежение. Последва кратък шум от борба и ужасен писък разцепи тишината. Лампата на отсрещния тротоар премигна и угасна. Ехото от писъка заглъхна и настана пълна тишина,не се чуваше нищо , дори уличните кучета , които обикаляха наоколо на глутници сякаш бяха измрели за един миг. Сякаш светът изведнъж се беше изпразнил от всички звуци и образи.
След няколко минути отново се чу потракването на токчетата,лампата светна отново и освети отдалечаващият се силует на жената. Във входа остана да лежи едно тяло с широко отворени очи и лице,на което се беше отпечатал неописуем ужас. По – нататък по улицата токчетата потракваха отчетливо като часовник, отброяващ оставащото време до нещо,никой не знаеше до какво точно,но скоро,много скоро всички щяха да разберат. Сега тя вървеше стабилно,без залитане. Отиваше надолу,натам,където в ниското се виждаха светлините и се чуваше неясният шум на големия град. Централната част на града,където живееха и дишаха стотици хиляди слаби и безпомощни същества като това,което току-що се беше сбогувало с живота. Натам се беше запътила Тя ...
|
Публикувано на 09-08-2007 @ 00:56:03 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.11
Гласове: 17
|
|
|
|
