| Великата поема за Росен и Албена |
 Veshi написа
Това е една поема, вдъхновена от нашата действителност/кючека, мастиката и т.н./ и любимия ми Дж. Чосър. Прототипите са реални личности - те съществуват и ще пребъдат....кажете - алелуйя...
П.П.Сори за главните букви, но ни ми се занимаваше с уърда
Част I
Някъде, незнам къде, имало едно момче
Росен казвало се то – с гъз като бетоновоз било.
Хуя му бил мек и бял и като тесто висял.
Имал цици като любеници и мъди като втасали пици.
Веднъж на гости той преял и дългичко кючек играл
И от кючека ли, от що ли излезнали му и мазоли на мазния пърделник –
Било туй в понеделник,
А той горкия чак от сряда – от запек милия си страдал.
Подкарало го към кенефа – да съчетае работата с кефа.
Запътил се към сутерена и що да види там – Албена!!!!!
Красива, пищна и налята – тамън жена за у кревата!!!
Ударил й едно око, а тя му врътнала бедро
И толкоз мило се разсмяла, че той познал какво е яла
Три седмици назад поне,
Но – ех!!!! – какво дупе
Защо хигиената да съблюдаваш, вместо тлъстичко да се позабавляваш!?!?
И с вик я хванал за гъза....но не случил той мига....
Тя пръднала така гръмовно,
Че мигом чувството греховно се изпарило якодим
От нейния дебел комин...
Но него чувства го обзели, пропити от любовни трели
И нежни като бели птици, в намазани с масло тавици...
Той рекъл: Чакай тук, ма путко!
Ах, моя пъстра пеперудко!!!
Аз бърза работа ще свърша, но обещавам – няма да се бърша, за да може – аферим – ароматите да си съединим!
Тя му смигнала и начаса бръкнала си във носа.
И докато той се мъчел и напъвал подивял,
Тя извадила находки от носа си вкоравял,
На които и миньор би й завидял.
Минали се час....и два....Тя си чоплела в носа,
Но той се вече изранил, от зор и даже прокървил.
Но ето че го тя видяла – от радост сладичко избляла..
Препуснала към него тя и...метнала се на врата..
Че снажен бил той – снажен бил – преборил би и крокодил,
Но щом усетил на врата тресяща се като пача снага,
Той срутил се ведно със нея и тя му кацнала на апогея.
Усетил в своето лице два пършинга със мирис на кюфте,
Оставено със дни наслънце...
В сърцето му кълняло зрънце на жар и страст...
А тя размърдала меса – прекрасни, пищни телеса...
И всеки скункс й завидял, и всеки пор от яд умрял,
Щом усетел миризмата, идеща й от краката.
Той се мъчел да го вдигне, но не ставало, уви...
И за да го укроти,
тя си вдигнала полата и навирила краката
и тогава той съзрял
пещера бездънна и голяма
и дори от ужас полудял, че ще падне в нея като в яма.
Смрад го лъхнала зловонна откъм гъстия шубрак
И дори не се учудил, че съзрял и как
Въшки пъплят на пълчища в тоя страстен лес...
И той кат пес в любовния сезон
Наточил го като хобот на слон
И рекъл й гальовно: О, мое пиленце греховно,
Да вземеш и да се измиеш, че живинките ще избиеш
Със теа аромати страстни!
О, мое цветенце опасно!
О, моя миризливке сладка,
Ела да те научи батка що е любов и Кама-сутра!
Защо ме гледаш с тая мутра
На полуумрял галфон!?!?!?
От нежния му баритон
Тя тъй се възбудила, че надве, натри го изпразнила
И сладичко изпила мъжката му сила.
Останал да лежи безсилен той,
А хуя му отдавна бил отбой,
Но тя била тъй ненаситна и красива –
Като презряла с червей слива,
Че той решение съдбовно взел и щом се посъвзел,
Във гражданското я отвел.
Роднини като подивели бишки/свине/
Затекли се да мятат пишки, да фърлят трепетни гюбеци
И да ядат кюфтета и бифтеци.
Заляла се като море безспир
Пърцуца – люта като елексир
И всички око зачепили и като свине препили.
Маали мастика и салата,
Хвалели на булката снагата,
А тя – прекрасна като самодива,
Развяла дирник и червива слива под самите им носове
И с часове
Кючек играла, пърдяла и смърдяла.
Хвала!!!!!!!
На тоя мъж, на тоз катил, дето я е запленил!!!!!!!!
Тя е радост за окото,
Скрито зад противогаз, защото
Тя и за носа е радост, но
В момент на чревна слабост
Всеки би умрял в отврата, щом си пуснела душата.
Част II
Минали се шест години.
Тя натрупала сланини – повече и от преди дори.
А той започнал да смърди.
Миришели чорапите му бели,
Миришел черния му панталон,
А пръдните – тежки като стон
От дирника безспир летели.
От тези арии и трели
Съседите от гнус умрели
И наште Росен и Албена
Обсебили кв. Студена.
Дивотино не пощадили –
Там вила те си съградили –
С псувни гнездо любовно свили.
Там всеки водел своето завоевание
По дебнешком направеното разписание
Зад задника дебел на другия.
Над махалата, за страдание строена
Редовно нашата Албена
Развявала бельото си кирливо
И как, кажете, някой може да заспива,
Когато слуша той любовния й стон –
Клокоч на умиращ в мъки слон.
Росен – с потника на дупки
Ухажвал селски пеперудки,
Тамън излезли от колхоза –
Те страдали горките от склероза –
За час или за два ли забравяли с кого са спали.
На него му било от полза –
Напълнил бърже махалата със сополанковци безброй,
Които до един в главата
Приличали си на бащата.
Албена дълго не траяла и длъжна тя не му остала –
Родила му дечица три
И всичките от друг били.
Едното – с дръпнати очета,
А двете пък били близнета
И малко мургави били –
Баща им – правел той метли
И разни шарени вретена
И без да ще – посял Албена.
Живеели така във мир
И Росен трудел се безспир
Със своите юмруци сластни
Албенчето да не порасне.
Той честичко я хващал за косата
И милвал с нея нежничко стената,
А тя му правела салата
И носела му чехлите вонливи
И сипвала ракията от сливи
Почти в самата му уста.
И.....О, срамота!
Когато бил в разположение – той я ловил за гъза,
А тя се смеела звънливо и като коза игриво
Припкала около него;
Страхувала се да не бега
Прекалено бързичко за пълно със сланини гезве,
Че да може скоро да я хване
И преди да е размислил трезво,
Като бик да я уяне.
И след кратка бойна схватка, тя го тръшвала в кревата,
Мамела умрялата му патка
Да се върне от небитието
И когато той го вдигал за минута,
Тя изпразвала го общо-взето.
А той – по час и повече – се бършел от пердето.....
Но не правел туй с чаршафа –
Не от празен сантимент,
А от простичка отврата.
Жена му не намерила момент,
В който да го изпере чак от сватбения ден.
Така щастливо те живяли
И всеки ден кючек играли....
Част III
Но ето че родил се и разлом
В семейството, скрепено със закон.
Той парите си във кръчмата пропивал,
Около кръчмарката като бръшлян увивал
Своята снага космата,
А Албена във кревата вечер си сама стояла
И самотно си пърдяла.
Виждала кръчмарка знойна
Като тлъста пъпка гнойна
На носа си зачервен
Как набъбвала от ден на ден...
От себе си тя всичко дала
Да върне блудния си пръч –
Кючеци много му играла,
Дори пред него спряла да си бърка във носа,
Бършела си и гъза, както никога преди,
Но да не би....
Дори
Чорапогащника със бримка – от кръста – чак до мръсната пета
и Весна Змиянац на снимка
Не му го вдигали така,
Както преди шест лета.
Тя отчаяна се престрашила и накрая се решила
Да върне своя верен паж.
Така отишла и еднаж при Цецето от третия етаж.
Погледнала я жално през бретона,
Във който вихрел се живот
И тихичко снижила тона:
“Що ще го праа моа скот!?!? При тебе за съвет аз ида.
И гущер да ми пръдне и подигне керемида,
Не мога да не гледам от балкона
Мъжа ми алтав с таа курва Бона!!!
Да пукяса кучката смръдлива,
Дет се окол чуждото увива!!!
Зер и аз си немам слива!?!?Та мъжо ми че пропива!
Ти си майка, ти бащица,
Кажи – в негОвата паница, Цеце, що да турна
Та у вкъщи да го юрна?”
“Що да ти река бе, комшу?
Зная аз рецепта стара за съпружеска невяра:
Три косъма от миши гъз и щипка сочен бъз,
Конец от гащите на Бона и пича въшка от Верона,
Към туй прибавяш щипка сол и косъм твой, но по-отдол,
Ръсваш й червен пипер и това е, комшу, твоя цер!
Сложи му го в кафето, а може и в кюфтето,
Но от мене запомни – там три пъти подред плюни!”
След нямаше и три минути
Албена – тлъстата кошута
Говореше по телефона със братовчедката си Цона,
Която от година, две продаваше се във Верона.
Не мина се и месец, два
И материалите си тя събра,
Но доста грижи тежки бра
С конеца в гащите на Бона.
Пристигна пратка от Верона....
И цярът весело закъкри, грижливо бъркан на котлона.
“Че ходи той със таа Бона!
Да го удари трипер, да го тресне
И хуя му като отвес да весне!
Че таа чирозка смръдлива да не е от мене по-красива!
НемА си дупье, ни мешина,
А я жена съм и полвина!!!”
Но нейсе – цярът се свари
Тя фърли в него три плювни.
Остави го да стине на балкона
И продължи да псува Бона.
Прибра се Росен в тоя миг,
Прекъсвайки словесния й пик
И тръсна се на масата сърдито:
“Да ручам дай и дай ракия!!!
От манджите ти ще изгния!
Не си жена, а си пихтия”
Тя фръцна флейката си гойна
И порция сервира тройна.
Той яде и оригва се гръмовно
И рече й от упор:
“Да не е туй отровно?!?!?
Дърта повлекано, само да те пипна от теб не ще остане!
Вкус различен има днешното ти гОвно!”
После я попипа вече на балкона
И до косъм й оскуби изрусен бретона...
Доволен, той реши да легне,
А тя – за да не й убегне,
В кревата бързо скочи и хуя му за миг наточи.
Три дни, три нощи те мучаха.
Чорапогащникът със бримки
И на звездите голи снимки
Действаха като преди
На неговите слабини!
|
Публикувано на 11-08-2007 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.5
Гласове: 24
|
|
|
|
