| история без край |
 pitito написа
Ми вървял си Куран (Curran - което значи “герой”, без повече коментар по имеето) по една пътечка, в неква гора, дето била в неква държава, дето се намирала на некъв континент, дето кой знае как се бил забил на некъв си свят, дето от своя страна се паднал в некъв му там космос, дето ...
да се върнем на Куран (дето името му мяза на Кур, което си е мъжки полов орган, но няма да се спираме на тая ми ти подробност)...
Та такааа....вървял си в гората той и се чудел к’во, мамицата му, прави в тая шибана гора?! - Човек трябва да се съобрази с объркването и ... раздразнението му, имайки предвид, че заспал спокойно в леглото си, четейки “Да намерим G-точката на жена си – за кретени”, а се събудил подпрян на иглолистно дърво, тип борче, осран от птичка, страдаща от диария, със семейство гризачи в левия крачол и колония мравки, влизащи през десния и излизащи през левия ръкав на ризата му, пренасящи разни боклуци, с изрично ръбеста форма .. таа така...
... Вървеше си Кур...Куран и чоплеше засъхналите коришки от главата, сувайки наляво и надясно законите на физиката... - разбира се законите на физиката не важаха в свят, управляван от магия, но за един маг като кур...Куран е немислимо да обвини магията за каквато и да е грешка, гавра или к’вато и да е друг изцепка в живота си. Дори когато три седмици си рисува веждите с молив, след експерименти с огнена топка...или пък след един месец препикаване на всеки ъгъл за маркиране на територия, при опит да превърне едно проскубано пиле, кацнало на перваза, в куче ... или пък ... та вървеше си Ку...Куран ... и Мишо ше довърши, щот’ е късно и ми се спи, а дали не е тъпо, а ?! :-)
…Ми копеле, сигурно е тъпо...ма пиши ве, пиши ...
...та Курчо ... ъъъ ... Куран си подскачаше по една права пътечка (най-вероятно не е тресирана от геодезист в УАCГ) и гледаше великолепната гледка, която се простираше пред него (един вълк изнасилваше лисица) и изведнъж погледа му се спря на един не-много голям замък ... някви си 1 000 000 квадратни метра застроена площ, с изглед към дърфета...тераса...изглед към – няма да познаете – дървета и изглед към двор, пълен с високи храсти. На Куран това му се сторило много странно, още по-малко, че над замъка хвърчаха не гарвани, а слаботелесни врабченца.
Мъглата се спуснала...станало сумрачно, точно когато Куран приближил замъка...изведнъж видял в мъглата ... - ооо, неее ! – това било много тежко за неговите очи – някакъв гълъб ритал горките малки врабченца и има взимал трохите, незнайно как попаднали там парченца от дюнерите, предлагани в Студентски град...
Мъглата се сгъстила...Куран прибливи замъка и потропа на огромната оранжева врата с надпис „Биологични експерименти”
Ванкааа, мноу съм уморен копеле...едва целя клафишите...а и отделно се порязах на 3 места )))) продължи натам айеее
След като премига на парцали два-три пъти...Куран вкара един шут на вратата и табелата увисна на един от четирите болта, с които беше закрепена и се люшна няколко пъти. Той я изгледа с кървясал поглед и лявото му око трепна няколко пъти в нервен тик. Куран се дръпна няколко крачки, засили се, скочи с протегнат преден крак, вратата се отвори и нисичко прегърбено същество, облечено в розова престилка за готвене, с маргаритки по нея, получи ритник в главата.
Тобиас спря и се огледа. Наоколо се простираше огромна полянка, осеяна с цветя. Винаги си бе мечтал да тича на воля по тревата и да бере цветя...или пък го беше гледал в някой филм ?! ... както и да е...
Тоби, както го наричаха приятелите му от ТКЗИТ /Тролски Клуб За Игра на Табла/ реши да пробва. Затича се и зарови глава в чин детелина....След кратка реанимация се изправи, изплю няколко детелини, изтупа се, направи още една крачка и някой тактично го изрита в бъбреците...
Тоби се стресна и веднага се върна в съзнание с едно многозначително „мамицата му”, последвано от „Кой по Дяволите си ти ?!”
Тука Кур...Куран леко се запъна...не че не знаеше кой е, но през последните няколко часа не беше много сигурен в отговора на въпроса.
- Ерр казвам се Кур ... дееба ...Куран. А какво е това място ?!
- Тобиас ... можеше да кажа и, че ми е приятно...а мястото е фабрика за курабийки.
- Ами ... ер табелата на вратата?
- Служи да разкрава неканени ... гости.
Изведнъж на Куран тавана на залата, в която се бяха оказали му се стори много интересен...
И имало защо...на тавана имало живопис....и не какъв да е живопис, а живопис с главно „Ж”, не просто така, а защото имало орнаменти и карикатури от тролския вариант на Кама Сутра, който се наричал „201 начина да накараме партньора да извие на умряло” та... както си гледаше тавана, явно Тови се беше съвзел и поздрави Курчо ... аа, все тач вече .. Куран с тролския поздраффф
Една здрафа тупаница по главата ... за нашия герой ... т’фа беше еднопосочен билет за страната на сънищата
Когато се събуди, Маги-ту съжали, че се е събудил, щото висеше на верига на 3000 литров казан за тесто за курабийки ... „ееех, ще умра като курабийка ... поне да съм вкусен”
20 метра под Ку..Куран тестото се мяташе наляшо-надясно от моторните бъркалки, захранвани с електричество от 84 /бяха 92, ама гоблините са известни с наклонността си да експериментират с разни неща дето никой не експериментира с тях, ‘щото не е тъп гоблин...та 7 се взривиха, а 1 се подхлъзна и умря, докато чистеше остатъците на другите по пода/ гоблина, въртящи колела в мазето на замъка, а той прехвърляше разни магии през главата си, но успяваше да си спомни само триковете с карти.
- Как е“ – попита Тоби и се ухили злобно, триейки ръце в розовата си престилка на маргаритки.
- Едно сантасе ?! – Куран преглътна на сухо и ако ръцете му не бяха завързани зад гърба, щеше да си разхлаби въображаемата враторвъзка...
Тоби натисна обичайния голям, червен бутон, но Куран не започна да се споска надолу...
Доказано е, че за да спаси животеца си човек е способен да измисли какво ли не, особено в екстремни ситуации, а пък Куран винаги се бе отличавал с наблюдателност и съобразителност ... особено когато беше трезвен.
- Хей, знаеш ли, имаш много красиви ... ер, ръце ... и тази престилка много добре ти седи на зелената кожа ... – сам се очуди на мазния си гласец.
Тоби спря да рита контролното табло.
- Да не споменавам красивите ти ... синьо ... и кафяво ... ер, очи.
Тоби спря бъркалките и свали Куран на земята. И без това Добрия Доктор яеше да се прибере всеки момент и щеше да си помисли, че пак е правил купон с приятелите си от клуба по плетене.
Той завлече Куран в стаята си на втория етаж и го завърза за леглото...изпрати му въздуяна целувка и затвори вратата. Тъкмо слизаше по стълбите, когато се чу вик :
- Тобиааааааас, отвори шибаната врата...и някое от онези хлапета от близкия град пак е свалило табелата.
Тааааа...Добрия стар чичко Доктор...той изглевдал...мхм...да кажем, че изглеждал повече на медицинска сестра /мове би заради късата пола, червилото, сенките, а сигурно и заради подаващите му се прашки, ами, най-вероятно заради надписа на бялата му, тпсна, секси тениска – „I’m Bitch”/
Тааа, докъде бяхме стигнали ?! – Все тая де! – Та Блонди /така се наричал сам/ неше много ядосан...ъъъ, ядосана, че табелката на вратата беше паднала и вратата беше разбита. За момент си помисли, че са били ограбени /о Бижеее!!! А ако някой беше откраднал безценната й колекция от прашки – Зима 06’07 ?!/, но после бързо се взе в ръце и си помисли „Кой, по Дяволите, ше обере замък, пълен с гоблини и трол, на който пише „Биологични експерименти”?
- Тобииии??? Къде си фе?? Рапунцел?
- Тук съм, Би /така Тоби обичаше да я нарича за по накратко/!
- Тоби, по Дяволите, кфо е станало със шибаната врата, мамицата му? /еех, езикът на Доктора така и не се научи да се държи като една истинска дама/
- Мии...-смънка Тоби и започна да се вглежда съсредоточено върху престилката си...колко интересни бяха маргаритките...
- Тоби ?!!
- Ми, имаме си гост.
- О, Боже ... как изглеждам ? Грима ми добре ли е? Той мъж ли е?
- Ми, май да...Никоя жена не рита кату него.
- Невероятно ! Най-после имам нувния ми отбразец за да стана истонска жена. Не стой така Тоби, доведи ми го ! Бързо !!!
И Тоби се завтече нагоре по стълбите...
- Хей, мой малък, сладък Курюо /то и Тоби имал извратено мислене, даже го подозирали за връзка с малки гоблинчета, но бил оправдан, след като съдията излязъл доволен от тоалетната в съда, а Тоби, незнайно защо си бършел устата през целия процес след това/ моят доктор Би иска да те види, ти ще го направия жена! Хайде сега ще се отвържа, но без номерца ! - и с тези думи започна да развръзва Куран, като не пропускаше да го опипва, разбира се.
- Този доктор... жена е нали? – попита с плаха надежда Курчо /вече и той започна да мисли, че това е неговото име/ - щото не съм бил с жена...от много отдавна, а хубава ли е?
- Ммммм жена....даааа жена е – плахо смънка Тоби, после си добави под носа – но ти ще я направия такава......
- Каза ли нещо, Тоби? – попита Куран, като започна нещо да го глождае отвътре...пак неговите магически дарби, да усеща опасността /Ванкаааа слушам I’ll survive…кви мога да ги напиша сега ама ще се въздържа/ тааа Курчо общо взето почна да се плаши, винаги, когато тези дарби го навестяваха ставаше нещо гадно...веднъж ш гимназията, докато му правеха свирка малкия му курчо заспа...и точно тогава влезе съквартиранта му с камера...но това е друга тема...
- О, Боже, Тоби, почвам да си спомням !
- Да си спомняш какво?
- М?
- Нали каза.....заеби....
Та Тоби поведе наш Кур...Куран надолу по стълбите към кабинета на зли...добр...на док...на онова. Разни картини прескачаха в главата му – как влиза в стаята и заварва русокоса, едрогърда мадама, тип чалга певица, по оскъдно бельо, която пърха нетърпеливо с изкуствени мигли, и го чака...
Мда...и такива ми ти работи...
Минаха няколко врати и най-накрая Тоби отвори една и въведе К...Куран в стаята на...затруднен съм..И за миг Кури си помисли, че мечтата му се е сбъднала. Пред него стоеше русокоса мадама, облечена в престилка, която Куран асоцира с порно филм с мед.сестри, която се беше разполовила с гръб върху бюрото. К…Кури премигна два...три...пет...шест пъти, избърса една сълза от окото си и се хвърли върху жената на мечтите си. Всичко ми се стори като на забавен ход – как прелие стаята, имайки време да осъзнае и да огледа картините по стените, изобразяващи порносцени с попови лъжички и календара “Голи юнаци 145 година”. След това повали русокосата на пода, обърна я към себе си и... се издрайфа върху брадясал травестит, намацан с тъмнолилаво червило и небесно-сини сенки за очи. Успя да забележи, чв дори има татуирана котва на дясната ръка. Няколко мига по-късно Куран вече беше надвиснал над Би и го риташе в бъбреците, крещейки нечленоразделни псувни. Чул шума, Тоби дотича до стаята и се разкрещя:
- Спри! Какво правиш ?! Ще го убиеш!!
Куран се обърна и изгледа Тобиас с кървясал поглед, след което стъпи с единия си крак върху гърдите на Би, напъна и измъкна изкуствената му лява ръка и се хвърли с боен вик към трола. Тоби нададе уплашен писък и се затича към главната порта, като успя и да си оправи прическата, когато притича покрай едно огледало.
бааа, копеле...затрудняваш ме....чудя се дали да не избяга Куран и да почне друго приключение...ц, ц...абе ще пиша простотии :-P
Тъкмо когато Куран /вече го уважавам, щото не е гей/ видял открехнатата входна порта, Тоби кресна две-три псувни на малките гоблинчета и те наскачаха между вратата и Куран....нашия велик герой огледа жалката, но голяма, пасмина и почна да мисли за всякакви магии и след двусекундно мислене превърна първите три гоблина в шоколадови фигурки /които после изядоха/, други два станаха леки като въздуха и отлетяха незнайно къде /като междувременно на съседната планета били видяли два неидентифицирани летящи обекта/, вече Кур../вече ми писна да го уважавам, все пак не е хубаво да дискриминираш/ не се сещаше за други подходящи магии и прибягна до последното си оръжие – един спрей против мухи! И тъкмо когато го извади, чу зад себе си думите на Тоби:
- I’m sorry my friend! – и после Куран /тука, щото го уважавам/ усети нещо дебело, продълговато и кожесто да го удря по главата...”вече започна да ми писва”помисли си той...изпада в безсъзнание /както и на мен, трябва да го направя по-здрав/ и започна да сънува руси мадами, дето го преследват и вадят под полите си...хм...да бъда нежен...едни дебели и космати курове...няма да съм нежен...та Куран /горкият той/ беше повече от ужасен, когато се събуди и видя пред себе си Би и Тоби да го гледат надвесени.
- Здравей, извинявай за преди – започна колебливо Би – виж сега, моя проблем е малко специфичен...разбрах, че си магьосник ... много вкусни бяха гоблините...така, че можеш да ми помогнеш, срещу награда, разбира се, какво ще кажеш?
- Ти гаден, гнусен, космясал....колко??
- 1000 златни монети.
- Куран пресметна на ум, очите му се изцъклиха и въпреки, че нямаше на представа как да помогне на доктора, се съгласи, като малко колебливо стисна ръцете им.
- И к’во ще правим сега? – попита Тобиас.
- Амиии... – запъна се Кури – къде всъщност се намираше в глобален план ?! – едва сега осъзна, че си няма на представа къде на майната си се е забил...и как.
- На 15 километра от Тъпоград – столицата на гоблините.
- М, знам я, от там са 200км до Града на Магията, където е главната квартира на Гилдията на алхимиците. Там пазят древна реликва – “Палецът на метаморфозата” – тя ще ни е необходима за да те превърнем в...жена.
- До Тъпоград трябва да ходим пеша – изясни им ситуацията Тобиас.
- Е, да тръгваме тогава – предложи Би – ще вземем курабийки за изпът, имаме доста.
- И така наще ...хм...герои се затътриха по пътечката, по която се бе довлачил Куран.
- Докато свивали през утъпканата пътечка /като помежду другото се наложило на два пъти да обясняват на пияни тролски шофьори, че Би е мъж и не прави свирки и цигулки, като за последното даже не посмяха и да питат какво е) те видяли едно малко същество..ммм топка козина...ммм НЕЩО!
- Прте ил жвта!!! - издрапало нещото и извадило един калашник, боядисан в ярко зелено
- К'во?
- Казах - ПАРИТЕ ИЛИ ЖИВОТА! - Когато се ядосало, то можело да вика доста силно, толкова че ято гълъби се стреснало, точно когато минавало над нашата група...и сега те били леко нацвъкани.
- Уффф, ще трябва да се къпем - рече Би - добре де...там каквото си...не се пали толкова, много хора имат проблеми с говора, аз съм доктор, мога да ти помогна!
- Дктор... ммм изглеждаш като медицинска сестра - недоверчиво започнало Нещото - а аз съм слон!
- Слон... Не може да си сло...- започна Куран, но когато Нещото насочи автомата към него, нашия герой продължи - сложноустроен, толкова сложноустроено същество и да ни търсиш пари... нямаш ли чест? Как може велико същество като теб да обира горките пътници...
- Хммм - изграчи Би
- ... И пътнички - довърши Кур - ти трябва да вършиш велики дела!
- Видите ли - започна слончето - преди бях велик, голям и силен слон - явно се беше възгордяло от думите на Кур - но веднъж бутнах къщата на един магьосник и той ме прокле и превърна в това - и с последните думи слончето почна да...да речем, че звучеше като плач!
- Ооооо, горкотоо - започна Би и се надвеси да го прегърне - не плачи милото ми, ще те вземем с нас!
- Каквоо??? - Казаха почти заедно Тоби и Кур.
|
Публикувано на 15-08-2007 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.72
Гласове: 44
|
|
|
|
