| Музата |
 Chorapa написа
о, не, още едно стихотворение на чорапа...
В тъмни нощи авторът твори
пише свойте рими безразборни
какво го кара лехите да тори
на читателите неуморни.
Каква е музата тъй силна,
че подбужда човекът към стиха
мощ неубоздана, дивна,
която показва се само през нощта.
За твореца тя е биле,
извор на живот,
от нея който пил е
не забравя я до гроб.
Когато най-самотен
озовеш се в тъмнина
от нерви по лицето потен
тя ще те погали със сълза.
В сърцето ти се впива
прелива болката във благодат
бавно душата ти се срива
и излива се във нежен такт.
На листа със белите квадрати
полазват фразите крилати,
смес от неразбрани чувства и тъга
отстъпват път на мечтани чудеса.
Разнежен, поетският писец
на сърцата изкусен е крадец
чувствен, нашия творец
в душата с е истински подлец.
Лъжи измами,
на кой ли не би го посветил,
наивни дами,
за тях то би убил.
Но защо го съдят чуждите очи
и те са жертва на музата що в душите ни гори
Било то за любов или измама
изневяра, тъга?
Опит да спечелиш дама
или просто на игра?
Музата ни кара всички да творим
дълги нощи даже и не спим...
Правим празни опити върхове да покорим
и в опитите стараем се другите да наредим,
но след всичко лошо истината е една
дори и лоша - римата е красота.
|
Публикувано на 18-08-2007 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 2.57
Гласове: 14
|
|
|
|
