| Свинска панихида |
 bashaev написа
Малко далечко е още зимата и месецът на свинските погребения, но тъкмо да се настроим отрано...
Като дойде значи оня ми ти декември, като зазвънтят ножовете из селските дворове и като квицнат ония ми ти прасета... чак да се просълзиш от умиление. Из улиците на селото студеният ветрец носи мириса на пушек и въглища, а в кръчмицата насред село весело звънят чашите с мастика и мента сред оживена глъч и препирни...
Седи си бай Аспарух на един пън сред двора и стърже огромния си касапски нож по захабеното вече точило. Подсвирква си весело и току опитва острието на вълнатата си ръка – хехе, бръсне, бръсне! В двора цари припряна суматоха, цялото домочадие е мобилизирано в трескава подготовка, дори дъщерята и зетят са пристигнали от града. Благоверната му, леля Станка, снове припряно от къщата до чешмата и обратно. Мъкне кофи с вода, тенджери, тави, ножове... Камбоджа и Афганистан ряпа да ядат. Зет му Минко, с ръце в джобовете откровено си беше избрал роля на мироопазващ наблюдател от ООНМПС (Ооооо, не, мен от прасета ме е страх!). „От пържоли не го е страх какаванина!”, сумтеше под нос стария и скрито мяташе кръвнишки погледи към хрантутника. Най-после, когато вече почти беше епилирал едната си ръка, бай Пурко се надигна тежко, отри с ръкав мустаците, запаса дочените гащи и тежко се окашля. “Станке... айди, таковата, да го съборим.” А ето го и страшният семеен враг - спотаен в ъгъла на кочината 140 килограмовия Гошо нищо неподозиращ довършваше сутрешната помия. Тежко приближаваше отряда на бай Аспарух към позициите на прасето. С широка подкупваща усмивка (от типа “столичен кмет по телевизията”), в която зловещо проблясваха двата му железни зъба, бай Пурко отвори широко вратицата на кочината и с мазен глас заговори: “Гуци, гуци, на дядо момчето! Какво прави, а?” Дядовото момче подозрително изгледа странния субект насреща си и кой знае защо усети странно потръпване в опашката. Отсъди, че вероятно е от киселата бамя дето му я сипаха завчера и кротко се уригна. Оня обаче не искаше да си отива, че дори започна да го побутва към вратичката. Също така не можа да не отбележи факта, че до вчера дъртия размахваше две ръце, а сега едната кой знае защо се виждаше само до лакътя. Изкуши се да го отдаде отново на киселата бамя и изненадващо отново му се стори удачно обяснение. Отвън създанието, което всеки ден му носеше за ядене, издаваше неразбираеми звуци и ръкомахаше безцелно. “Нисши същества” въздъхна Гошо, но все пак те му прислужваха и той си беше наложил в знак на уважение да не показва презрението си към тях. Явно се канеха да изпълнят някакъв свещен ритуал в негова чест и да възхвалят свинското му величие. Добре, добре, ще се прави на изненадан и скромен. С величествена, но не прекалено царствена походка, за да не унижи поклонниците си, Гошо излезе от обителта си и елегантно запристъпва из осрания двор.
Свещенодействието започна твърде приятно: леко почесване и приглаждане на четината с домашната метла, одобрителни поплясвания по бутовете, и тъй Гошо изморен от пропътуваните 7 метра из двора се отпусна на хълбок и се простря насред двора. Доволно погрухкваше с примижали очи, когато старият изведнъж каза «Ха сега!» и пред Гошо зейнаха адовите порти. Последвалите кръвопролитни сцени, съпътствани от ураган от пъшкания, подвиквания и псувни (даже леля Станка се разписа) приключиха твърде безславно за хомо сапиенсите: ужасеният, окървавен и обезумял Гошо с нож във врата драсна през двора, а изпод копитцата му захвърчаха куришки и пръст сякаш въртеше обиколки на Севлиево Гран при. Бай Аспарух паднал по задник безпомощно наблюдаваше как 140 килограма разнообразни артикули храна се насочват заплашително към паянтовия вратник на улицата. Прозрял пътя към свободата през прогнилата и окъсана мрежа на вратника, Гошо вложи целия си устрем и свинска сила към това последно препятствие. Съпротивата на вратника беше кратка и немощна, но за сметка на това ефектна и оглушителна. Беглецът мина през него като робокоп през душкабина, а резултатът беше две ръчни колички трески и прогнила мрежа. Свинската мощ изтръгна като пресен чесън и два-три кола от оградата и победоносно квичейки се насочи в тръс към кривата уличка надолу, носеща звучното име бул. «Танко Лисичков». Навремето бай Танко решил да си направи табела на къщата и гордо зографисал името си на ъгъла, но понеже по цялата улица нямало друг надпис (иначе тя била Улица «Седма» по плана на Единствения микрорайон на с. Стаевци), къде на шега, къде на сериозно селяните кръстили улицата на името на бай Танка.
Дали се е надявал бай Аспарух на подкрепление от танкови дивизии никога няма да стане ясно, но по ирония на съдбата именно от бул. «Танко Лисичков» с рев изскочи ръждиво-червеният дванайс'так на Спиро горския (не че има такъв цвят, просто беше ръждив и червен). Следва откъс от докладната на селския полицай Кольо Тънкото: «... Автомобила е оправляван в нетрезво състояние от непълнолетния гражданин на селото Сотир Спиров, 16 годишен, полумалоумен. Същия се е движил из селото с превишена скорост и е излязъл от бул. «Танк.. (дебело зачеркнато) от Улица Седма без да се огледа. В резултат е катастрофирал с оправляваното от Аспарух Белчев прасе, движещо се по Улица Единайста в насрещното платно. В резултат прасето е починало напълно.»
Така нелепо завърши житейския си път Гошо, пресрещнат от неумолимата сила на съветското автомобилостроене. Е, не се мина без оглушителни шамари зад врата на Сотирчо, псувни, подритвания на вече бездиханния Гошо и клетви за кръвопролитни вендети. Слава богу, на другия ден работата взе друг ход: Спиро горския с вече попригладени мустаки лакомо нагъваше пресни пръжки и цуцаше червено вино у бай Аспарухови. А сам бай Аспарух, зачервен и мазен до ушите, от десет минути държеше пламенна реч, сегиз тогиз накъсвана от дълбоки оригвания: «... Викам си, мама му свинска, то... ако нямаше таз работа с колата... ургххх... аз стар човек отде щях да се оправя. Ще драсне из полето, че и с ножа у врата, мамицата му свинска...«
Прочу се тая история из село, взеха зевзеците да се подхилват и ето че една сутрин москвича на Спиро осъмна с надписан преден капак: «Касапина». Бесня Спиро, фуча, писа актове на селяните задето мъкнат сухи клечки от гората, ала гнусния извършител не бе открит. А зетят Минко дълго време се заливаше от смях и гордо разправяше на приятелите си в града как се е промъкнал нощес с четка и кутия боя в Спировия двор...
|
Публикувано на 01-09-2007 @ 00:00:00 EEST от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.45
Гласове: 61
|
|
|
|
