| left-over |
 cabron написа
Веднага щом колата и излезе от завоя, Мария видя момчетата. Нещо в начина, по който стояха край пътя сякаш казваше:”Качи ни ако искаш, ама ние и така сме си добре”. Усети, че е намалила за да ги разгледа. 16-17 годишни, слабички, загорели от морското слънце.
Мария реши, че са братя, на почивка с родителите си. После, когато се качиха в колата, усмихнаха се хлапашки с белите си зъби и казаха:” Мерси, како”, разбра, че са местни циганета.
Не се уплаши-почти можеха да са й синове. Не се уплаши и когато по-големият, седнал отпред до нея, каза:” Много хубава кола имаш, како” и свойски сложи ръка на голото й коляно. Махна му ръката и каза спокойно:” Ще ви сваля”.
Големият й се ухили, не му пукаше, но малкият каза умолително:”Недей како, 5 километра са до Царево”.
Замълчаха, но само след минута Малкият отново се обади:” Много си хубава, како”. Мария усети, че се паникьосва, отби на някакъв черен път и изсъска::”Слизайте”, опитвайки се да не показва страха си.
И двамата бяха облечени само с разръфани гащета, но отнякъде по-големият извади нож, ръждясала рибарска чекия и каза:”Карай по черния път”. Вече не се усмихваше и тя видя старец в очите му. Наложи си спокойствие, но паниката я заливаше на вълни. Той не правеше нищо заплашително с ножа, но самото му присъствие я сковаваше.
За 10-тина секунди през главата й минаха всякакви мисли:”Боже, Боже, каква съм глупачка. За такива неща съм слушала, как си го докарах сама? Господи, какво ще ми направят? Ами ако скоча от колата, ако викам?”.
Шосето се простираше пусто в двете посоки. Тогава Големият насочи ножа към нея, почти опирайки го в гърдата й. “Ще те наръгам, како” и тя видя страха и в неговите очи, а и фразата й се стори толкова абсурдна, че погрешно реши, че ще може да овладее ситуацията.
“Момчета, моля ви, имам малко дете, което ме чака в Царево. Нека ви закарам дотам и да забравим всичко”. Обръщаше се повече към Малкия на задната седалка-та той беше почти дете; най-много на 15. Погледна го и видя колко е уплашен. Но, ужасена, освен страха видя и възбуда.
“Карай”-по-спокойно заповяда Големият и леко я убоде с ножа. Тя искаше да му каже много неща: че с тази гърда е кърмила сина си, че не иска това, което ще се случи, че е една стара, 32-годишна жена изхабена от живота си, че такива изнасилвания често се разкриват и че те ще влязат в затвора.
Но просто подкара по прашния черен път. Може би се беше надявала, че ще минат покрай къща или покрай някой, който си работи в градината или просто се разхожда, или… В крайна сметка беше краят на юли и морето беше пълно с хора. Само след 200 метра пътят свърши в насип и тя разбра, че спасение няма.
Спря колата, идваше й да крещи от безсилие. Двамата се спогледаха. “Сега какво?”, казваха очите им. Мария правилно беше преценила, че са деца. Бяха докарали жертвата си дотук-а сега какво?
Опита отново:”Момчета, много ще загазите, това е сериозно нещо”. При тези думи, Големият сякаш се реши. Премести ножа в другата си ръка и непохватно плъзна длан по голото й бедро, нетърпеливо отмествайки късата й пола, обтегната по краката й от позата при шофирането. В момента, в който пръстите му напипаха бикините й и влязоха под ластика, нещо в него се счупи. Мария видя как възбудата го задушава.
“Излизай”-каза задавено и й посочи ножа с очи.
Тя откопча предпазния си колан, който преди малко, на шосето й беше попречил да изскочи от колата и да хукне да бяга. Да бяга, просто нанякъде. Далече от всичко. Далече от тях.
Щом отвори вратата, те, като духове се материализираха навън, от нейната страна. Слънцето жулеше спечената кал. И тримата бяха мокри от пот.
Тя, без да иска, забеляза подробности в телата им. Досега ги беше гледала само в очите, търсейки милост или разбиране. Недохранени, но мускулести. Деца, но мъже. Абсурдно оцени комичността на опънатите им от възбудата скъсани гащета. Видя дори какъв цвят са.
“Там, на сянка”-посочи с ножа Големият. Като всяка мислеща жена, Мария беше допускала, че може да попадне в такава ситуация и сега, с изненада осъзна, че се надявала ако това се случи, то да бъде с богат махараджа, сред лукс и упойващи аромати. Той-безумно влюбен в нея, тя-след дълга борба, най-накрая покорена. 30-градусовата жега, комарите и мръсотията наоколо обаче, просто бяха реалност.
Тръгнаха към дърветата като 3-ма добри приятели-те-отстрани, тя по средата. Мълчаха, въпреки че тя се разкъсваше отвътре:
” Какво ти става, бе, жена? Имаш докторат по психология, имаш дете и бивш съпруг, имаш родители и живот, който никак не се вписва в тази ситуация, а нямаш какво да кажеш на тези две деца, които след малко, окончателно, ще станат твои врагове за цял живот”.
Стигнаха дърветата. Двамата отново се спогледаха. Въпреки позицията си на жертва, Мария видя в тях някаква невинност. Бяха се възползвали от ситуацията, но да имат контрол над друг човек явно беше ново за тях. Сигурно имаха някакъв кокошкарски опит с кражбите, но да бъдат престъпници беше ново за тях. Мария някак си се отпусна. Можеше да бъдат банда пияни моряци, с каквато й се беше наложило да се справя преди 3 години в една дискотека във Варна, и които много добре знаеха какво искат от нея и как да го вземат така, че да не й остане и капка човешко достойнство. Тия две деца бяха толкова уплашени и напрегнати, че ако изобщо се стигнеше дотам, всичко щеше да свърши за 10 минути.
Реши да направи още един опит:” Момчета, в мензис съм”-каза, като ги наблюдаваше.
Не я чуваха. Гледаха само гърдите й, краката й. Ножът в ръката на по-големия трепереше заедно с цялото му тяло. Със същия успех можеше да им каже, че долу има зъби, благодарение на уникален генетичен експеримент.
“ ‘Ми да ма ебат, кат’ съм проста”-абсурдно мина през главата й старият виц.
“ Събличай се”-най-после даде своя принос Малкия. Мария се огледа сякаш търсеше къде да подреди дрехите си. Рядката пожълтяла трева и калните бразди, оставени от камионите не предлагаха много възможности. Като че ли имаше значение. Започна бавно да се съблича, като ги гледаше умолително.
“Последен шанс-казваха очите й-после ще е късно”. Изобщо не я забелязаха. Просто чакаха, с треперещи устни и ръце. Първо си свали потника, после късата пола, която просто изхлузи надолу без никаква еротика, както си мислеше. Но те следяха всяко нейно движение с очи, в които се четеше, че това е най-възбуждащото нещо, което могат изобщо да си представят. Стигна до бикините и когато ги докосна усети, че са целите мокри. Не беше само пот. “Странно-каза си-сигурно съм извратена”.
Остана по сутиен, но те не видяха. Гледаха само долу, там , където краката й се събираха в розова мекота, цялата във влажни капки. Беше хубава жена. Въпреки, че не изглеждаше както когато беше на 20, въпреки последствията от раждането, знаеше, че мъжете я харесват. В нея имаше някаква сила, някаква чистота, към които, след мъчителния й развод се беше прибавила и ясно излъчвана независимост. Комбинацията от тези неща привличаше мъжете като магнит. Не само мъжете, всъщност. Дългата й връзка, рутината в секса и тежката раздяла, обаче я бяха направили почти фригидна-положение, с което тя беше започнала да се примирява.
Помисли си, че тия момчета едва ли биха могли да изберат по-неподходяща жертва. После си каза, че подходящи жертви за изнасилване сигурно няма.Изведнъж, Големият изстена, изпусна ножа и се опита да я събори, но просто падна, като я повлече със себе си на сухата земя. Като в полусън, тя усети, че му помага, бутайки надолу гащетата му, защото той изобщо не мислеше за това. Търкаше се в нея, като издаваше глухи стонове и се опитваше да намери пътя към онова място, което го беше омагьосало. Не знаейки защо, тя го насочи и в момента , в който влезе в нея, той се изпразни, скимтейки като малко кученце. Но не спря да влиза и излиза от нея.
Потните му, мръсни ръце я опипваха навсякъде, сякаш се опитваха да изградят сетивен образ на нейните форми, който той завинаги да запечата в себе си.
Мария усети, че ще свърши и се опита неуспешно да го подтисне.”Курва”- помисли си злобно. След това оргазмът я заля със сила, която не беше усещала от студентските си години, преди сексът да се превърне просто в едно от задълженията на семейния живот. След малко, той свърши отново. Тя също. Неведнъж.
Малкият се обади:” Бате, искам и аз”. Усети как големият се напрегна. Не му се ставаше от нея. Тя беше негова. Жената, която го е направила мъж, която му е дала тази близост, това откровение. Неочаквано за себе си, Мария го прегърна, забивайки нокти в гърба му и го накара да изстене отново. Неохотно, той се надигна, погледна Малкия и му каза нещо на цигански. Малкия кимна унесено и свали гащетата си. Тя лежеше разкрачена, безсрамна.
“Застани като куче”-каза Големия. Мария бавно се надигна и застана в исканата поза. После обърна глава през рамо и ги погледна. Като крава, която се обръща да погледне стопанина си със спокойно търпение. Вече нищо нямаше значение. Големия пак каза нещо на цигански и Малкия клекна зад нея. Непохватно се опита на няколко пъти да уцели и тя му помогна. Докато той дишаше в ухото й и я тласкаше напред-назад като разгонено младо животно, тя отново погледна Големия. Той се наведе и взе смачканата кутия цигари, изпаднала от джоба на полата й. Запали една като не откъсваше поглед от тях. След малко се приближи и застана прав пред нея. Тя го погледна отдолу-нагоре.
“Искам…”-той не довърши, но тя разбра. Бавно обхвана пениса му с уста. Беше още мокър от нея, още твърд. Използвайки тласъците на Малкия, тя започна да прави най-дългата свирка в живота си. Напълно отдадена, покорна. Много неща направи тя за тях този дълъг, прашен юлски следобед.
Неща, които не беше правила и за бившия си съпруг, когото 10 години беше обичала със сляпа любов и покорство. На много неща ги научи. Когато започна да се смрачава, те най-после се умориха.
С умора, с изтощение не само физическо, а отвъд предела на всичко, което някога бяха чувствали. Момчетата се надигнаха, облякоха се, големият взе ножа и си тръгнаха. Не й казаха нищо, не я погледнаха. Каквато и магия да беше имало, тя беше свършила. Качиха се на колата й и несръчно я подкараха.
Тя остана там-гола и разтърсена, с вкус на сперма в устата си и огромна празнина в главата си. Просто не мислеше за нищо. Милостиво й бяха оставили дрехите. Стигна на стоп до Царево и отиде в полицията да каже за откраднатата си кола.
Излъга, че е слязла да пикае и е оставила колата запалена на пътя. Някакви момчета, на които не е видяла лицата са се качили и са я подкарали. За другото не разказа, не знаеше защо.
Много по-късно, когато най-после се добра до квартирата и погледна в очите на сина си, тя заплака за първи път. За живота си-такъв какъвто беше и какъвто никога нямаше да бъде. За нищо. За всичко.
-КРАЙ-
|
Публикувано на 10-09-2007 @ 00:00:00 EEST от pink_devil |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.45
Гласове: 57
|
|
|
|
