| Вегитарианци |
 lechugo написа
Дядо ми беше касапин. Когато имаш дядо касапин, още от малък свикваш с думата и в съзнанието ти тя звучи също толкова безобидно, колкото и архитект или хлебар например. Нещо повече, преди изобщо да съм знаел какво значи, гордо заявявах на останалите деца, че имам касапин в семейството и това ме караше да се чувствам като избран. И аз исках да стана касапин и да нося същата гумена престилка каквато имаше дядо ми.
И така веднъж му го заявих! Казах: “Дядо, и аз искам да стана касапин като теб”. Той ме изгледа тревожно. Каза ми, че никой на моята възраст не иска да стане касапин и по-добре да помисля за пожарникар или полицай. Аз обаче не отстъпвах.
След известно време, като съм поотраснал малко, отидох до мястото, където работеше. Тогава именно изживях най-страшното събитие в живота ми. Мога да кажа, че всичко, което видях този ден, се е загнездило в съзнанието ми и донякъде ме е променило. Помня струпани отрязани животински крайници, една козя глава, която ме гледаше уплашено, висящи на куки огромни мазни тела, от които капеше някаква разредена червеникава течност. Това беше лошо, но не толкова. Най-отвратителното беше срещата ми с една крава. Тя беше още жива и дядо ми разказа, че се казва Стоянка. Гледаше ме с много топли и мъдри очи. Аз й се радвах, защото е оживяла. На другия ден обаче я изядох, без никак да подозирам за това. Помня усмивката на дядо ми, когато ми каза: “ Хареса ли ти твоята приятелка Стоянка”. Беше чудовищно! Повърнах и се заклех никога повече да не ям месо.
Много по-късно вече бях разбрал, че думата за хора като мен е вегитарианец. Аз бях вегитарианец.
Баба ми пък, беше агроном. Когато навърши определена възраст, тя - не знам по каква потребност, започна да чете философски книги – източна философия. Когато й казах, че съм вегитарианец, тя много се зарадва и започна да споделя с мен наученото от книгите. Водеше ме в градината, която си имаше в двора на село и ми разказваше за растенията. Каза ми, че те са живи създания, също като нас и имат душа. Обясни ми нещата по следния начин – едно цвете например, няма мозък или крака, просто защото не му трябват. Нали ако се качи в автобуса, ще му се счупят листата – казваше баба ми. На него му трябва само слънцето и земята и затова си седи на едно място, но това не значи, че не е живо.
И така за кратко време аз потънах в един прекрасен свят на любов и единство с природата. Цветята ми бяха приятели. Особено близки отношения имах с една краставица, която кръстих Йорданка. Беше още много малка, когато забелязах нещо по-специално в нея. Всеки ден й говорех, а тя ме слушаше и ми отговаряше с любов. Израсна пред очите ми и много се привързах към нея.
Тогава се случи нещо кошмарно. Сега като се сещам си давам сметка, че това събитие може би е променило живота ми и е нанесло непоправими щети на съзнанието ми. “ Хареса ли ти твоята приятелка Йорданка?” ми каза баба ми веднъж докато ядях салата. Беше чудовищно…
Сега пия само вода, но чух за някакъв филм, който доказвал, че водата е жива. Ще бъде чудовищно…
|
Публикувано на 30-10-2007 @ 00:00:00 EET от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.80
Гласове: 26
|
|
|
|
