| Последен дъх |
 mishii написа
Бях си вкъщи и си решех косата. Беше петък и току-що ме бяха поканили на купон. Приех, защото там щеше да бъде момчето, по което си падах и исках да му направя впечатление. Чудех се какво да си облека, за да ме хареса и да бъда желана от Него. 'Я, намерих си поличката! Много готино ми стои. Е,малко е късичка, но ще си обуя чорапогащник,за да не ми е студено. А нагоре какво да си сложа? Трябва да е нещо много секси.
Ще си облека тази къса блузка, защото е в тон с поличката ми и я допълва! Деколтето ми е малко по-дълбоко, но като си сложа дънкеното яке няма да се вижда. Ще бъде супер купон! Я да се погримирам сега. Ще подчертая очите си, за да не гледат само тялото ми - и то има нужда от отдих. А това ярко червило прави устните ми толкова сочни.. Той няма да им устои. А сега ще пусна дългата си коса. Така ми стои много добре! Вече съм готова. О, подранила съм с 5 минути, но какво от това.. Ще изчакам приятелките ми и ще се оставя на минаващите хора да се любуват на красотата ми. Е, пристигнах на уговорената среща, но те ми се обаждат, че ще закъснеят? Е, нищо, ще почакам, не бързам за никъде. О, тези момчета там са много готини! Дали ще ме забележат? О, да видяха ме и сега ще минат покрай мен! Но.. единият държи нож! О, страх ме е, студено ми е, цялата треперя, не им обръщам внимание.. но..:
- Ей, кукло, накъде така? Нас ли чакаш?
Не мога да говоря, не искам да говоря с тях, но те вече ме заобиколиха и ножът е насочен към корема ми.. Треперя все по-силно, опитвам се да не ги гледам. Дано някой дойде да ми помогне, дано някой ми помогне.. Господи.. какво ми се случва?...
-ПОМОЩ!!!
Вече е тъмно, няма никой друг освен мен и тези момчета... Единият започва да ме дърпа.. аз се опитах да избягам, но той ме повали, съблече ме и... и.. немога да дишам, нямам глас, не чувствам нищо, освен болка.. жестока болка.. Завлякоха ме в една кола и вече нямаше къде да избягам. Можех да изскоча от прозореца и щях да се размина само с ожулване. Но, НЕ! Затвориха го.. последната капка надежда се изля от чашата.. Вече всичко беше празно, аз бях празна.. отново изпитвах неописуема болка, но някакси беше без значение, аз бях без значение, животът беше без значение, не ме интересуваше колко време се е проточило това. Но сякаш беше цяла вечност. Искам всичко да свърши, няма да кажа на никого обещавам.. само да се прибера, да се окъпя.. Чувствах се толкова мръсна, чувствах се някакъв боклук.. Никога вече нямаше да съм невинна и чиста.. изчезна всичко детско у мен..Душата ми спря, неможех вече и да мисля.. ножът беше насочен отново към корема ми.. Какво подяволите правеше той.. онзи там.. виждаха му се зъбите, очите му светеха, виждаха се... та той беше весел! Боже какво не бих дала за да изпитам това чувство отново.. само веднъж.. поне замалко.. Отново усетих болка, но сякаш беше незначителна.. знаех че това е последното, знаех че вече всичко свърши.. Бях толкова тъжна, но не изпитвах нищо.. сякаш изчезвах, сякаш поглеждах за последен път...
|
Публикувано на 15-12-2007 @ 00:00:00 EET от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 2.31
Гласове: 19
|
|
|
|
