| тъжно писмо (по-ясен не мога да бъда) |
 butthead написа
любовна изповед; няма лафове, няма съвременни градски/селски мъдрости, няма дълбокомислени анализи и коментари ... и не си намерих подходяща рубрика :( ... просто проверявам колко е паметлива една девойка
Защо се измъчваш ? И мен с необмислените си думи ? „...кучка...” ? Трябваше да си помисля нещо, да се шокирам или да се хвана за сърцето и да кажа колко много имаш нужда от любов ? Не виждам събрани твоето сърце и разум, не ми помагай за моите. Пресегяш се за словата си и твърдиш че „даже боли” когато мълча толкова време, че приемаш „студенина и резервираност”, но не ги разбираш и веднага ти идва идеята да ме допуснеш до себе си, за да разбера каква „кучка” си всъщност. Това писмо не може да бъде за някой друг освен за теб самата. Трябваше само да го напишеш, не да го пращаш. Какво искаш всъщност ? Не ми спестявай отказа си, вече го чух хиляди пъти дори преди да го кажеш. Не ти досаждам, не се опитвам да се намеся в живота ти или да те нараня. Не бих посмял да сравня любовта си с творбите на Куприн и Шекспир, защото не търся със насълзени очи силуета ти на прозореца, и не дебна с острието на ножа твоя любим. Но ти продължаваш да търсиш. Мен, себе си, някой друг. Едва ли съм ти дал нещо, което не би намерила във всеки близък, което не би направила сама, или което не би те чакало много по-добро в бъдещето.
И сега когато след безбройните жестове и слова, сълзи и молби, дерзания и радост които изложих пред теб, си готова да ме „признаеш” ! ... Чакай , как беше, а да, „ако след като видиш каква кучка съм , още ме обичаш, ще те призная.” Ти си сляпа. Мъдреците казват, че двама истински влюбени гледат не един в друг, а в една посока. Щом аз, който реших да дам четири години на нещо което беше почти сигурно обречено на провал, трябва да ти го кажа, значи ти си просто дете. Но чистата детска душа винаги избира най-правилния път. Искам да намеря сили да повярвам и този път в това, но ти не ми даваш. Не мога да те спра да пишеш, не мога да се спра да чета и не мога да спра да отвръщам. ... стана като песен, ето ти едно заглавие „Не мога да спра”. Сложната ти душевност ме уплита все повече, вече дори не успявам да освободя ръцете си за да напиша поне още ред мерени слова. Но още мога да я чувам, както я чух онази далечна и все още кристрално ясно вечер когато те видях. И сега звучи с обърканата и несигурна мелодия на обидено момиченце. И все пак толкова чиста и нежна, преситена с емоции ... като чаша божествен елексир или далечен морски залез през гневните дъждове на бурята. Когато разбереш какво искаш от мен, моля те облечи го в думи и ми го кажи. Но не искай просто да витая някъде около теб или да се питам дали ти кръжиш около мен, не искай да забравя как държа ръката ти докато вървя до теб, или да не усещам целувките ти докато говориш.
Никога не съм искал да приемаш нещо в мен, или да се извиняваш че си натрапила нещо от себе си. Просто исках да знам дали можеш да ме обикнеш, дали би гледала в същата посока като мен или би ми позволила да погледам с теб.
Моля те не пиши повече. Всяка твоя дума ми е скъп дар, а ме измъчва ужасно в безкрайните самотни нощи. Ще намеря сили, винаги съм го правил, но моля те, не ме търси повече. Обърни се към хората около себе си, отдай им всичко което можеш и искаш и ще се почувстваш по-добре.
... много сериозно стана ...ааа, добре, стар виц: „Знаете ли каква е разликата между българския и английския джентълмен ?” , „Английския джентълмен е леко пийнал и избръснат до синьо, а българския джентълмен е леко избръснат и пиян до синьо.”
|
Публикувано на 25-02-2008 @ 11:25:00 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.36
Гласове: 11
|
|
|
|
