| Tова е времето |
 carpediem написа
Tова е времето,когато наистина харесвам този град.Светлината постепенно намалява,някак сънливо си отива денят.Уморено и протяжно,сякаш прави услуга на идващата нощ.А нощта леко влиза,събува се и като учтива гостенка изчаква поканата на своя домакин да заеме мястото си
Уличните лампи светват една по една.След малко телефонът ми ще извъни,ще разкъса слабата тъкан на този мимолетен унес и аз пак ще се втурна в живота.За сега обаче му се отдавам напълно,като на нежен любовник.Светлините навън се събират сякаш в едно и образуват една феерична цялост,някак вълшебна,изпълнена с чудата магичност.Колите и хората се движат,водени от мълчалива необходимост,извън тях самите,и движенията им са прекрасни,като че дирижирани от невидим музикант . Няма нищо излишно,всичко е на мястото си и изпълнява своята космическа роля.Ако сега,точно в този момент,някой се усъмни и за миг спре,целият свят ще се срине пред очите ми.
Телефонът извънява.Светът не се срива.Но цялата магия изчезва,сякаш уплашена от заявяващата своите претенции ежедневност.За миг усещам остра носталгия,но телефонът продължава да звъни напористо с досадната си мелодия и с груба сила ме връща в реалността.Изключвам го и бързичко се обличам,обувам и в следващият момент съм в чакащата ме кола.С чакащите ме проблеми.Закъсняваме,задръстването е безумно,всички са изнервени,аз повече от всичко.Мразя такива събития,но дългът е нещо,срещу което не можеш да роптаеш.Би било неуважително.Пристигаме със закъснение,което не остава незабелязано,само премълчано.Целуваме се по бузите от разстояние и си подаваме любезности,така , по протокол,не че някой им вярва.От любезност.На съответния език-за всяко нещо има специфичен начин да бъде казано.Ето например моя любима приятелка някак съчувствено ми казва колко съм променена и някак освежена,а очите й са вперени в наскоро присъединилите се към мен неравности по талията.Но аз естесвено разбирам,твърде нетактично би било да кажеш на някой че е напълнял,но твърде изкушително да пропуснеш да му го намекнеш.Усмихвам се в знак на благодарност.Примъквам се към компанията на стари познати,а по пътя си взимам уиски.То е животоспасяващо.Не улавям темата,но за сметка на това веднага регистрирам спрения за миг поглед на късите ми,нелакирани нокти.Престъпление е да се ходи така небрежно.А в съчетание с неоформената прическа и символичния грим си е чисто и просто обида.В съзнанието ми нахлуват спомени от болницата,притесненията,недоспиването,операциите и последващите проблеми,безсилния гняв срещу съдбата,която безкрупулно се намесва в живота на близките ти,а ти се давиш в собствената си несъстоятелност.Това обаче е трудно да се обясни,особено когато никой не те пита.Разреждам водата с уиски и уморено чакам сигнала за тръгване.Него ще го чуя и през полево сражение.
Идва времето и колата ни тръгва по обратния път.Изкачвам стълбите на обратно и отварям същата врата.Безкрупулно убих последните три часа.Загубени са завинаги.
Прозорецът стои отворен.Забравила съм го.Затварям го и не мога да устоя на изкушението да погледна.Лампите светят изгарящо,а колите се надпреварват лудо.Някакви пияни се карат и заплашват с неразбираеми проклятия.Няма дори и помен от моята малка магия.Дали е била истинска?
|
Публикувано на 07-03-2008 @ 00:00:00 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.51
Гласове: 37
|
|
|
|
