| Трудният път до едно легло |
 De-De написа
Имах едно старо приятелче, с което ей така за по на кафенце се виждахме, знаехме се от доста време насам, бяхме си като брат и сеста. Никога нищо не беше имало между нас. Обаче от известно време насам долавях некви вълни около него. Неква енергия се акумулираше. Винаги когато се скъсяваше физическото разстояние по между ни започвах да си мисля за секс, и то … с него. Както и да е.
Продължихме да си излизаме все така. Аз все така си ги усещах тия неща и вълни, и все повече ми се искаше. Имах подозрения, че и с него се случва същото, но нали съм си жена и реших да си пасувам - да чакам, така да се каже.Бях напърно убедена, че няма да му се хвърлям първа, не за друго, ами просто това ми беше навика от години. Чакам, чакам аз, а той въобще нищо. Пише ми „Кафенце?”, а аз – цъфтя. Много ясно! Защо въобще е слагал тоя въпросителен. Та аз само това чакам. Идва пича, взима ме пред блока, качвам се в колата, наточена съм, засукана, нагласена,парфюми, тениски по мене, абе въобще страшна работа, вече готова за подвизи. Къде, къде да ходим, айде пак в кварталното. Отиваме ние, сядаме, пием, лафим и нищо. А аз едва се сдържам, иде ми да го нападна на стола, но не! Държа се. Правя се на трудна. Мисля си, че поне за малко трябва да мина и през тази роля. Решавам да вмъкна малко кокетничество. Започвам да кръстосвам крак върху крак, уж небрежно си облизвам горната устна, усмихвам се на тъпотиите, дето ми разправя за некъв негов авер, облягам се на стола, но не как да е, а с ласти леко сгънати и облегнати на облеалката и леко изпъчени напред гърди, абе общо взето – идеалната мацка. Не се цупя за нищо, не изказвам мнение / нали така обичат/, задавам по някой и друг въпрос, уж не съм разбрала, и така. А на него му харесва цялото това театро, усещам го, няма начин просто. А и аз съм си една изпечена … девойка. Лафим си ние сладко, а то взело, че се стъмнило вече. Това се разиграва някъде в началото на лятото, денят е голям, а той тактично ме е поканил в по-късен час, или аз така си мисля само. „Ставаме ли?” пита ме той по едно време, а на мен ми иде направо да лягаме, ама как да му го кажа. Ставаме ние, аз си развързвам краката от сложната фльонга, която съм направила, добре че поне са ми дълги, и започвам да щракам с тънкото токче на черните сандалки / с каишки!/ по цимента и леееко си се фръцкам. Просто навик, не че нещо. Или поне така искам да изглежда. Оправям си косата, тоест кокетнича и с нея, вървя пред него, за кво иначе си облякох тия тесни дънки, заради които като се прибера трябва да се разпъвам на теракота като маркуч /в случай, че той не го е направил вече/. А той, човека се държи егати непокисткото. Прави се на недостъпен ли кво? Но! Но, в един момент усещам че ме е фиксирал вече, щото нещо запелпечи като се изфръцках пред него. Е крайно време е, деба! Егати еквилибристиките, егати чудесиите направих за да се усети, че вече не съм онова момиченце от преди пет, шест години. Станала съм жена, и то каква!
Щастлива, че вече имам напредък, почти сигурна, че няма да си лягам в близките няколко часа, какво мислиш се случва? Изпраща ме пича до нас, казваме си дежурните реплики от сорта на – Беше много готино, ама как се смяхме само, мерси за вечерта и т.н.с простотии – и какво, амии лека вечер ще се чуем. Кво? Е, лека вечер, тогава, ш. с.. чуем…, казвам аз, но с уста наполовина отворена, наполовина затворена, а като се замисля сега незнам дали въобще ме е разбрал какво съм му казала фъфлейки, и слизам от колата, разбира се по етикет – леко се надупвам към него и тогава излизам, оттренирано движение.
Така минават няколко дни, в които нищо впечатляващо не се случва. А аз си мисля за тоя, и то какво си мисля само! Егати, за кво така направи, нали аз трябваше да съм тая, която се дърпа, исках аз да съм недостъпната, на къв се прави? И темподобни монолози. Пишем си по некви виртуални начини през нета, и толкова. Не отричам, че ми минаваха мисли от сорта на обърната резба и т.н., сещай се.
И, и идва мига на истината. В една от поредните вечери на чатене и общи приказки със съответния господин, и по- конкретно след изпращането на целувка от негова страна аз взимам нещата в свои ръце и му съобщавам – „Искам да се целуваме!”, ей така го изстрелях, наивно, невинно, просташко, необмислено и както искаш го наречи, но го направих, и – чакам, голямото чакане беше точно от 0,03 мин, после си проверих хронологията на чата, явно толкова му е трябвало за да напише думата – “aide” и за да я изпрати. В последствие се оказа, че пича ми бил хвърлил око много отдавна и нарочно ми бил пращал сигнали и чакал да се усетя, и аз така се усетих, че нямам думи. След още 15 минути беше пред блока, а след още 10 минути вече така го бях награбила и така страстно се целувахме и кво ли още не, че въобще не сме се усетили къде сме спряли с колата в бързината. Дойдох на себе си едва когато един полицай почука на прозореца на колата и ни поиска документите. Е---ти и каръка! Е на тва му се вика карък вече! И като се почнаха едни въпроси, ама защо сме спряли на околовръстното, ама аз каква съм му била, ама защо в колата сме ги правели тия неща, та искаха по районни да ни водят, да се обясняваме и кво ли още не! Мани! Едва отървахме кожата.
Но пък за сметка на това после отидохме в апартамента му и там такъв секс падна, че още ходя на криво . Не съжалявах за нищо, просто изживях това, което беше в мен, а и не само аз. Сигурна съм, че всичко беше взаимно! И красиво!
|
Публикувано на 18-12-2009 @ 00:00:00 EET от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.37
Гласове: 29
|
|
|
|
