| KILL |
 kazandjiata написа
Да пофилософстваме малко: „Кой е най-ефикасния начин да убиеш?“
- Ами зависи от това какво се цели, да убиеш някой бързо, много бързо и той дори да не разбере, че нещата се случват или да убиеш някого бавно, много бавно и болезнено, да му причиниш болка, която да го убеди, че смъртта е може би правилния изход. Може би ефикасно убийство ще да е убийство, за което се използват ефектни оръжия, модерни технологии, скъпи, от които после никой няма да може да установи, кой е реалния причинител на смъртта. Не знам може би пък и ефикасно да е убийство, което ще предизвика медиен шум, световен интерес и събитието ще се запомни в историята… Зависи кое е важното да убиеш лицето или да станеш известен от това или пък никой да не разбере какво всъщност си сторил… Убийството е относително, а пък термина ефикасно убийство е неопределен и неясен. Защо пък точно върху убийство да философстваме? Не мисля, че това се среща често в живота и едва ли има нужда фокуса на човешката мисъл да се съсредоточава върху убийството…
- Не, убийството е важно, много важна мисъл от човешкото съзнание. Ще ти дам пример доказващ това. Според психолозите мъжете мислят средно около 30 пъти за секс през деня, а жените са по скромни, при тях секса е мисъл с честота 15-20 пъти на ден. Аз твърдя, че желанието за убийство е многократно по-честа мисъл, независима от половата определеността на индивида. Ето например събуждаш се, алармата на мобилния звъни в най неподходящия момент, когато сутрешния хлад е изместил лятната жега и си отпуснат в постелите и сънуваш нещо вълнуващо, коя е първата мисъл в главата ти „Да убиеш будилника“… ако случайно „не убиеш сладкия сън“, който се опитваш да си припомниш и продължиш да не обръщаш внимание на мисълта, която те подтиква да убиеш будилника ще се събудиш късно за работа и ще опуснеш автобуса и вратите ще се затворят пред носа ти и ще се наложи „да убиваш шофьора на автобуса“…. После ще се наложи „да убиеш шефа“ или ако него го няма и времето е изобилно, а работата кът ще се наложи „да убиеш времето“… Ако случайно имаш работа, а те мързи и ти се спи ще се наложи „да убиеш себе си“ за да работиш, когато все пак нямаш избор. Помисли си колко пъти на ден искаш да убиеш жената, децата, съседа, шофьора пред теб в колата или пешеходците притичващи на червен светофар, ако случайно всичко е наред просто искаш да убиеш лошия навик да ядеш шоколад или бургери, може би дори се опитваш да убиеш мързела или което и който ти се изпречи на пътя… В крайна сметка желанието за агресия, гняв, недоволство е на една мили секунда от опит за убийство.
- Но това е пресилено, от 100 човека един е склонен да извърши убийство и може би един на 1000 в действителност извършва такова деяние, а и все пак убийството и самоубийството са различни неща… В живота има и хубави неща и не мисля, че човек е ядосан или сърдит 99% от житейския си път.
- Добре тогава нека да погледнем хубавите неща от живота. Нима има хубаво нещо от живота, което да не води до смърт? Всички хубави неща и наслади са измислени да замажат реалните неща от живота, които причиняват болка, умора, глад и т.н. Нима човек яде защото му е хубаво, ако не яде ще умре от глад, ако пък яде без да е гладен ще разруши тялото си и ще затлъстее и рано или късно ще се разболее, ако пък човек подбира и яде само от храните причиняващи удоволствие ще се разболее от някоя изтънчена болест, диабет или знам ли какво. Ако пък е на диета то храната би била по-скоро мъчение отколкото удоволствие. Ако погледнем развлеченията и ходенето на почивка при тях положението е същото. Ние ходим на почивка защото сме скапани, на нас не ни е хубаво и си мислим, че ще убием умората, че ще регенерираме или бог знае какво. Опит да се избяга от нещо някъде или да се разсеем с приятно занимание. Но всъщност всички хубави неща са хубави на фона на нещо нехубаво… По мое мнение хубавото е просто илюзия, заблуждение, което човешкия мозък е измислил за да се самосъхрани от лошите неща, тоест да се предпази от убийство и самоубийство…
- Хайде, хайде наистина ли вярваш в това? Не ти ли се случва да ти е хубаво без да мислиш за каквото и да е, без да се притесняваш, седиш си и си пиеш сутрешното кафе, просто ти е кеф и се наслаждаваш… Няма никой и нищо, за което да се ядосваш, само ти и чашка кафе, толкоз ли е трудно а? Дори няма нужда да сравняваш кафето с кафето приготвено в луксозна кафетерия или да се безпокоиш че ще свърши… Ей така пиеш бавно глътка по глътка…
- Е, май ще си дойдем на думата… Тоест за да няма убийство, самоубийство, агресия, недоволство от това или онова не трябва да има никой и нищо... Първо условие да си сам, второ условие и теб да те няма, т.с. да не мислиш за нищо… Дори в мига в който си помислиш, че ти е хубаво, вече нещата са опорочени, за да е хубаво то е в сравнение с нещо, което не хубаво или нещо което е по-малко хубаво или в сравнение с това, което ти се случило предния ден и или преди да седнеш да си пиеш кафето, когато все още си имал работа за вършене… Но ако мен ме няма, както е казал философа „Мисля значи съществувам“, то тогава убийство не съществува защото няма убиец и няма кой да намери жертва за да бъде убита…
- Хм, е то тогава ще излезе, че цял живот се опитваме да убием някои или нещо и даже парадоксално сме недоволни, когато смъртта дойде за нас или някой близък? Това е налудничаво и единственото, което доказва, че хората са луди хи-хи… Какъв е смисъла тогава, човешкия живот да има за цел да убива? Още повече, че защо искаме да убиваме като естествения ход на нещата свършва със смърт? Защо да правим това, което вече е направено?
- Ти вече отговори, но пропусна отговора… Защото за да е хубаво, не трябва да те има… Може да е хубаво да пиеш кафе, но не трябва да те има, не трябва да го има тоя дето пие кафе, а даже бих казал него го няма и всички освен теб го знаят. Смисъла на живота е липсата на смисъл, това му е най хубавото. Докато те има, вечно ще се опитваш да докажеш, че те има, и тази безумна лудост да докажеш, че нещо го има като го убиеш, щом може да убиеш злото, значи то съществува… Ха-ха… Хората са луди това е като онази древна притча за Тъмнината.
- Коя?
- Ами, веднъж Тъмнината отишла при Господ и се оплакала: „Моля ти се боже направи нещо! Това не може да продължава така! Твоето слънце ме преследва всеки ден! Нищо не съм му направила, не ме оставя на мира!“ Господ извикал слънцето при себе си и попитал: „Верно ли е, че преследваш Тъмнината? Кажи какво ти е сторила, защо е заслужила това?“ Слънцето се огледало в недоумение: „Боже, какво говориш, аз никога никой не съм преследвал! Кажи на тази Тъмнина, да дойде тук да се разберем, да я видя и да и обещая, че никога повече няма да я преследвам. Но аз с ръка на сърцето ти казвам, че никого не съм преследвал“
- Аха, тоест няма опция в живота „На мен да ми е хубаво“ има просто опция „Хубаво е“ и хората си мислят като Тъмнината, че имат самоличност, а всъщност има само „Светлина“ и колкото сме по слепи си мислим, че ни има, но когато слънцето се появи, нас просто ни няма… „Има светлина и отцъствие на светлина, но тъмнина НЯМА!“ Това е като да имам ябълка в ръката си, ако нямам ябълка в ръката си не значи, че в ръката ми има нещо…
- Да, синко, затова „Живей живота“, а не „Живей живота си“
|
Публикувано на 29-08-2013 @ 16:36:01 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.93
Гласове: 15
|
|
|
|
