| Инвентаризация на детското ми чекмедже |
 badmin написа
Всяко момче си има такова чекмедже. Там достъпът за възрастни е забранен. За сестри и братя също. В него се крият богатствата, събирани от най-ранна възраст докъм края на пубертета. И когато след много години отново отвориш чекмеджето си, за миг пак се превръщаш в онова наивно същество. Чекмеджето е машина на времето.
Твърде лично е съдържанието на това скривалище. Нещо като дневника на сестра ти от онзи период. Но аз си падам по личните отношения. Обичам да разказвам такива неща, за да усетя, че се сближавам с хората, които ги четат. Мисълта, че имаш много близки хора, е приятна.
Срещу всеки предмет прилагам и обяснение за произхода и значението му, ако има такива.
Кости от 5 в. пр. н. е. – малки костички, които изровихме от една могила. Могилите са древни гробници или култови места, където са се извършвали жертвоприношения. Такива имаше на няколко километра от града ни. През лятото на 1993 при нас пристигна група учени от археологическия факултет на СУ – хубава студентка, доцент и професор. Имаха разрешение и багер, бяха се подготвили. И им трябваха копачи, които да ровят там, където багерът не може. Свърза ни моят приятел Краси. Аз, той и един съсед, който имаше мускули в изобилие, бяхме грубата сила, която всяка сутрин с лопати и кирки поемаше към могилите. Дните минаваха интересно – с Краси зяпахме хубавата студентка в мократа тениска, докато якият съсед блъскаше с кирката. Опитвахме се да си представим какво се е случвало преди хиляди години на това място. Доцентът и професорът забелязваха любопитството ни и понякога разясняваха по нещо. В две-три от могилите открихме остатъци от чинии, копие, нож и кости. Учените бяха разочаровани, бяхме попаднали на бедна епоха. Траките някога вдигали могили, където си поискат. Заколят куче за омилостивяване на някое божество, изгорят го на клада и отгоре натрупат камара пръст. Или пък в селището просто е дошъл вождът на племето и точно на мястото, където е могилата, вождът ритуално бил взел честта на първата селска хубавица. А за вождове били избирани най-страшните и най-жестоките. Като днес. Само дето днешните си режат ноктите и си бръснат брадите. За спомен си взех тайно шепа от костите, които открихме.
Транзистори, съпротивления и диоди – тези боклуци ги събирах, докато се бях увлякъл по радиотехниката. Имах си и поялник, с който се опитвах по разни схеми да ги запоя и превърна в уреди. Най-големият ми успех бе уред за смущаване на нашия и съседските телевизори в радиус 100 метра. Включваш точно на най-интересното от мача и на екрана се появяват с пращене снежинки и черти. Радиотехниката беше едно от многото ми детски увлечения. В групата са още тенисът, футболът, китарата и танцовият състав за народни танци. Много талантливо дете ви казвам.
Стихотворения, писани на 18 и силно повлияни от Гънс и Металика – вместо да ги обяснявам, да взема да препиша едно-две…
Среща
На гарата в бара ме среща циганин дрипав.
“Ще пътуваш ли?”, пита ме.
“Ще пътувам.”
“Ще запалиш ли”, пита ме.
“Е пък дай.”
Циганино добър, като теб и аз пътувам.
Изрусена барманка се усмихва и ми харесва.
И той я харесва.
Черпи я.
И мен ме харесват.
А радиото повтаря, повтаря:
“Хей, Джо!”…
Хей…
Излизам и тръгвам.
Джо, помогни им на тях двамата.
На циганина с ножа и барманката изрусена
да се намерят довечера.
* * *
В кръчмата 12 маси
На всяка - по самотник с чаша
Часовник стенен
Барманката силно наша
В друга кръчма пак - народ
Интелигавят се горчиви
Скот до скот
С бради замислено бодливи
С души чупливи, със мотиви
В очакването на буркан живот
- Аз черпя – плащам и излизам
По скоч на всеки гол живот
Живот
Стомах
Живот
Очи самотни
Втора страница от “Рита Хейуърт и бягството от Шошанк” с посвещение от приятел. Посвещението гласи: “Навикът е ужасът! Спокойният ужас, изправящ те пред отговорността на свободата! К. Беров” Този Краси ще ме умори от смях. Подарил ми е книгата, когато съм бил в казармата.
Бележник от пети клас – пълен е с шестици. А вдясно има и две забележки: “Опит за бягство и измама!” и “Другарю родител, явете се в училище!” Имаше един дебил по български и литература, той ги пишеше такива. И най редовно ме пращаше навън, да съм отидел в тоалетната да съм подишал амонячни изпарения, че да ми дойде акъла. Ама той акълът не ти ли дойде навреме… После, в осми клас, една кукумявка по математика затвърди убеждението ми, че съм неблагонадежден като ме изправи да стоя за наказание до коша за боклук. “Боклук при боклук стои.” – каза ми нежно тази мъдра жена и аз й повярвах.
Писма от Зренянин – Зренянин е град в Сърбия, област Войводина. Там живееше момиче, което се казваше Таня Мойсин. Написала ми е много писма и всичките на различни хартии – амбалажни, салфетки, билети, по ъглите на страници от списание… И това е едно от малкото момичета, с които сме били само и единствено приятели. Значи имало и такова нещо!
Ключ и перо за китара – ключът е за настройване на грифа на кухарката, която ми купиха за 15 рубли от Русия нашите. После баща ми взе, че прежали още 210 кинта и ми купи електрическа. И ходех при Бозайников на уроци. И до днес мога да издрънкам пет-шест класически дрънканици за общ срам. А с бандата се включихме и в един рок концерт. Свирихме последни след двайсетина други метални групи на първия си и единствен концерт. Изпълнихме една своя авторска балада както и “За кого бият камбанитите” на Металика. Понеже приятелчето, дето трябваше да я изпее, забрави текста по средата, се наложи да го изсвиря с уста. После се натряскахме от мъка, копеле.
Пирамидки, изляти от олово – от металния ми период, естествено. Колкото си по-метален, толкова повече ти се кефят другите. Затова понякога се налага сам да си направиш доспехите. Като излееш пирамидките, ги дооформяш с шкурка и ги забождаш по якето или другите си метални атрибути. Към атрибутите спадат кубинки, лепнали ластични дънки от виетнамците на битака, нашивки, дълга коса, разсърден и леко тъп поглед.
Ключове от незнайно къде – най-вероятно от къщата на баба. От мазето, от скриновете, от шкафа под телевизора, където криеше вафли за нас със сестра ми и които получавахме като добри деца след следобедния сън. Къща, която отдавна не е наша. Изгубени неща, които ще останат само в съзнанието ми.
Автор: Анонимен
|
Публикувано на 26-12-2007 @ 00:00:00 EET от badmin |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.62
Гласове: 27
|
|
|
|
