|
| Мускулни спазми |
 djeimisun написа
......Поредната вечер пред компютъра- станал съм или роб на собственото си сиво ежедневие, или съм се отдал на един нов наркотик, от който само мога да агонизирам душевно. Едва ли има значение, няма кой да разбере за дерзанията ми.
|
|
|
| Крадец на сънища |
boooom написа
Ти си тръгна. Напусна ме, нарани ме, смачка ме, погуби ме. Остави ми само една празна стая, пълна с вещи, които напомнят за теб и които почти ме убиват всеки път като ги видя. Остави ми безкрайна тъга и страдание и толкова тежката самота. Но най-лошото е, че успя и да ми вземеш нещо - моите сънища.
|
|
|
| юни е |
alanon написа
войната на семейство роуз по6ълагарен вариант
В житейската ми длъжностна характеристика е изписано „ домакиня“. Е, не е изписано с главни искрящи букви и ако например се обяви някакво състезание под надслова „ Най- добра домакиня на десетилетието“ надали ще го спечеля. От тези по-небрежните домакини съм , тези, които са някак над нещата и твърде често:
|
|
|
| Джими черепа |
oorka написа
Последната четвърт от двугодишния престой сред редовете на родната армия обикновено преминаваше под формата на така наречените бригади. Едни имаха късмета да ги изпратят сред цивилното население, например в помощ на селското стопанство или някой консервен комбинат. Все места, които позволяваха редовни социални контакти с протиковниковия пол: млади и не чак толкова млади каки бригадирки, лели с пищни форми, пък и някоя засукана комсомолка за отличниците.
|
|
|
| Груйо 1 |
oorka написа
Господинът Груйо, мъж на средна възраст, познат още и като майстор Груйо, е един невероятен елемент, пълен с идеи, мисли и деяния, имащи силно инфантилен оттенък, че на моменти клонящи и към отявлена глупост.
|
|
|
| Барона |
OrlovPogled написа
Всичко започна през лятото на 1986. Тогава "татенцето" ме намери за пръв път. Още го помня този ден. Беше топъл юнски ден, а аз се чувствах на дъното на всичко.
|
|
|
| -27 дни- |
ed_edd_and_eddy написа
И родната ми майка да питаш, и тя ще ти каже, че имам криминална физиономия. Затова циганката избра точно мен.
***
|
|
|
| История за Каина и Авела |
hank написа
|
|
|
| Lost |
hank написа
Градът беше същият, като преди. Но не съвсем; по-различен, с някак си вертикални структури. По-скоро, градът беше същият само във въображението ми, но в същност беше съвсем непознат град.
|
|
|
| Жаба! |
oorka написа
Отвори с мъка очи. Дневната светлина нахлу с безмълвен крясък през изнурените му сетива. Премигна няколко пъти отчаяно и стисна клепачи. Пое си с мъка въздух и се задави. С последно усилие на волята отново дигна клепачи, и противната светлина пак го атакува безмилостно. Примижа. Опита се да помръдне. Беше болезнено.
|
|
|
| |
