Меню
· Начало
· АРХИВИТЕ_СА_ЖИВИ
· Топ_50
· Рубрики
Ангели
дневникът наrynel написа
Днес видях ангел. Беше с дълги руси коси – много дълги, чупливи и уханни. Имаше сини очи. Е вярно, очите на бяха абсолютно СИНИ, имеше сиви и зелени точици. И косите не бяха наистина руси, това беше дело козметичната промишленост и личния избор на Ангела. Не бяха и естесвено чупливи, но някак падаха на вълни. И тялото на ангела не беше ангелско – имаше налети гърди и не по-малко налято дупе, и малка талия – с две думи пясъчно-часовниково тяло. И усмивката на ангела не беше кротка и блага, беше голяма, лъчезарна, с два криви зъба.

Въпреки всичките си не ангелски черти, това наистина беше ангел. Когато Ангела се чувстваше добре, от очите наТОЗИ ангел наистина струеше светлина.
И караше хората да се усмихват. Ангела се усмихваше със замечтана усмивка и мислеше, че е наистина добър ангел. Само да можеше да зарадва повече хора! Знаеше, че има очи на дете – гоооолеми, дълбоки и любопитни. Когато насочеше очите си към някого искаше да разбере всичко за него – всяка болка, всеки страх, всяка мъничка тайна, която човекът криеше дори от себе си. И пак се усмихваше. С очи.
Не винаги отговаряха на усмивката. Понякога бързаха да се отдалечат стреснати, че ангела ще поиска нещо в замяна на усмивката – не вярваха, че е подарък, беше прекалено хубаво. Повечето хора изповядваха една много странна, но много широко разпространена религия с гръмкото име "НЯМА БЕЗПЛАТЕН ОБЯД". Бяха така отдадени на тази вяра, че не осъзнаваха колко са самотни. Не можеха да оставят един ангел ПРОСТО да им подари УСМИВКА. Бяха дълбоко убедени в шизофреничните си мозъци, че нещо толково хубаво ще има прекалено висока цена – като например пукнатина в дебелата мазилка на тяхната вяра. И после какво щеше да стане? Щяха да започнат да усмихват и те?!Не само с устни, а и с очи?!! Да се разголят пред другите?!!!
Все пак след дълга вътрешна борба, някои се усмихваха, отначало малко колебливо - криеха се от самите себе си, но колкото повече разтеглаха устние си, толкова по-трудно им беше да спрат. С всяка двойка оголени зъби се превръщаха все повече в ангели – с високи обувки, с ниски сандали, с татуировки, без татуировки, с куфарчета, с раници, с поли, със сака, с панталони, с боксери, подаващи се 2-3 пръста над панталоните (или по-точно с панталони смъкнати 2-3 пръста под боксерите), почти без дрехи, с много дрехи...
Странни ангели, но все пак ангели.
Публикувано на 23-05-2008 @ 00:00:00 EEST от blondie
 
В тази рубрика
· търси в рубрика: дневникът на
· търсене в статии от: blondie


най-четената статия в: дневникът на:
Из дневника на дядо Коледа

рейтинг на статия
средна оценка: 4.03
Гласове: 26


отдели само 1 секундичка и гласувай за статията:

отлично
мнооо добре
добреее
Regular
лошооооо

опции

 разпечатай статията разпечатай статията

Свързани теми

дневникът на

коментарите са си собственост на тоя дето ги поства. ние не носим никаква, ама никаква отговорност за съдържанието им.

анонимниците не могат да тургат коментари. аре да се регистрираш, а?