| БЛинда |
 to4ka написа
Наричаха я, BLinda! Сериала от рубриката студио-Х, бе оставил траен белег в неиното съзнание, дълбочината му изглежда бе доста голяма, защото се бе превърнал в една от трите основни гънки в неиния мозак, направени собсвеноръчно от баща и(с брадва). Линда бе модел за подражание на нашата геройня и кошмар за неините родители, които все пак си отдъхваха тайничко, представяйки си какво би станало, ако пъпчивата им пубертеса се бе влюбила в Мата Космата. Някой от вас ще ме попита, какво дири това б пред иначе звучното име на нашата героиня? Много просто, бе го сложила за да придаде още по голяма тежест, иде реч за битка(battle). Годините за надеждата на родното екшън- кино, преминаваха в тежки и непосилни уроци по Български език. Акнето си бе отишло заедно с комунизма, оставяйки по кожата същите дупки, с който и днес се бори управата на София. Киноиндустрията ни се сгромоляса а маимуницата бавно измести Кирилицата с появата на интернет. Вятъра на промяната бе наложил на икономиката ни и неините утрудени хора да проявят гъвкавост. Такава бе проявила и бЛинда, както ще видим от долните редове.
Демби бе едно от новоизлюпените парвенюта, чудещо се как да похарчи парите си(реституцията го бе направила рентиер). Колкото и да се стараеше, разходите му никога не надвишаваха приходите, а парите се трупаха ли, трупаха, и това го плашеше. Страхуваше се да не бъде отвлечен. Харчеше за какво ли не, даваше най големите бакшиши в най скъпите Софииски заведения, пътуваше само с таксита и от месеци живееше на хотел.
Чехъла на таксиджията пофлиртува със спирачката и носа на рентиера остави мазен отпечатък върху предното стъкло.
-Пристигнах ме-избоботи собственика на палавия чехъл и жадно впи очи в ръцете на Демби,-четирдесет и един лева. Сто левовата банкнота хвърли в смут чепика, жълтата кола се бе насочила към близкия магазин за обувки-оставяики зад изгорелите си газове щедрия клиент.
Леко запъхтян и притеснен Демби се спря на стълбищната площадка, поогледа се, заглади алаброса, глътна коремчето и изкачи последните стъпала. Мига в който бе превъзмогнал притеснението и бе насочил добре оформеният си маникюр към звънеца, вратата рязко се отвори и приюти в своята рамка силуета на нашата главна героиня. Възмажала с годините, но притежаваща все още онази красота, която може да се срещне само на селската чЕшма, рано сутрин и рано вечер в компанията на местния говедар. Носеше рокля от червена кожа и елегантни ботуши от черна такава, с токове от стомана-наподобяващи солети. В ръката си стискаше нагайка и само липсата на брич разсеиваше съмненията за присъствие на кон в апартамента. Лъчезарна усмивка бе окичила лицето, бледорозовата следа от леикопласт на горната и устна свидетелстваше, че до скоро нещо е хвърляло сянка над изящната и долна челюст.
Жертвата на самоопределящата се като садист(от скоро) BLinda, се опита да побегне, но рутината взе превес и вратата хлопна зад гърба на Демби-поздравяваики го(за добре дошъл) с песента на сложния си заключващ механизъм. Сега понятието „риск в застраховането” придобиваше нови измерения в съзнанието на задочника.
Банкнотите (в кафеникаво-зелен нюанс) върху нощното шкафче подсказваха че BDSM-сеансът е започнал успешно за „садистката’ с касов апарат, но дали така щеше да свърши за неината жертва...?
...удържал стоически здравия дърмон, Демби се надяваше най сетне да топне достойството си в своята екзекуторка но уви. На вместо това, кесиите му заприличаха на таралеж-нанизани от десетки игли за спринцовка. За капак бе заставен да налапа топломера на радиатора а главата му бе вързана за него. Мига в които си мислеше че всичко ще приключи с „целлувките” на нагаиката-посрещанала го на входната врата, „блендата” му усети натиска... „Болката отминава но срама остава”-спомена за думите на баща му го накара да се изчеви. Няколкото сълзи се сляха с лигата-проточила се от уреда на топлофикация. Таимерат на електрония часовник отброи изтичането на този така дълаг и мъчителен за Демби час. „Многая лета” в изпълнение на Ерик Адамс(вокал на Manoar) бе добър избор за аларма-от страна на BLlinda. Стържещия звук на касовия апарат, като че ли искаше да каже-който клецал, клецал...
Касовия бон за платена услуга на стоиност-сто и петдесет лева, жадно попиваше потта от дланта на рентиера. Слънчевите очила се опитваха да скрият срама в разширените му като панагюрски паници очи. Краката го водеха инстинктивно и се радваха че в устата му няма дъвка. Единствено мисълта му(все още в кондиция) славеща се със своята острота, работеше усърдно.
-Луда работа!-разсъждаваше на глас Демби-Тая „Мистрес” сигурно плаща патентен данък или касовияят и апарат е за парлама. Ами, ако вместо топки имаше вагина , сигурно щеше да се регистрира по ДДС.....
Административната сграда на НАП, като че ли облекчи със своята сянка, вътреочното налягане на току що „обидения” задочник по застраховане от УНСС....
Скрибуцането на старият принтер за пореден път изправяше космите по гърба на Дечев-служителя на община "Триадица". Поомачканият касов бон на бюрото му, бе повлякъл след себе си купища папки с патентни декларации. Отегчителната(водеща до кихане) борба с прашните бумаги не бе дала очквания резултат и сега "ловеца" на фирмите фантоми, имаше работа... Залавянето на недобросъвестните търговци бе неразривно свързано с фетиша на Дечев към телбод-устройствата. След разрешаването на всеки случай, колекцията на фетишиста растеше а с нея и фанатичния устерем за нови завоевания... Днешния ден му поднасяше(на тепсия) най голямото предизвикателство в досегашната му практика. Мисълта за телбода на тази Мистрес-дължаща годишен патентен данък (в размер на 6440.00 лв.), караше топките му да пулсират в крачолите...
|
Публикувано на 06-07-2009 @ 00:00:00 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 2.08
Гласове: 34
|
|
|
|
