| Избори в Liberty Falls |
 Generala написа
Вече е тъмно като се отбиваме в гнусния мотел. Свети една лампа отвън, под нея дървена маса и много хора събрани наоколо - говорят, пият. Излизаме от колата, Радост и Елица стоят неуверено чудейки се към кой да се обърнем сред толкова много непознати хора. Слагам си най-изкуственото лице и тръгвам към към групата студенти:
- Hey, how’s it goin'? Any Bulgarian students here?
Почерпан американец стои и ме гледа странно отблизо:
- What… did you say my name, man?
- No, I said – Are there any BULGARIAN students here? – казвам на по-висок глас. В този момент някой от далечния край на масата ми махва с ръка да отидем натам. Приближаваме се, в сумрака не се вижда много ясно, но в тази част на масата има насядали хора. Повечето ни гледат странно. Този който ми махна ни гледа с любопитство и още нещо в погледа си...
- Здравейте, казвам се Николай Георгиев, председател съм на Секционната Избирателна Комисия в Liberty Falls. Разбрахме че тук има българи и нямате телефон да ви се обадим, дойдохме да ви кажем че утре изборната секция ще бъде в конферентната зала на хотел Holiday Inn. Отваряме в 7 сутринта. Който няма транспорт и иска да гласува можем да изпратим хора с коли да ви докарат да гласувате и да ви върнат обратно.
Мълчание. Този който ни махна се усмихва и казва на английски:
- I don’t speak Bulgarian, man.
- Where are you from? – с усмивка пред стиснатите си зъби питам аз, вместо да изрева “За какъв хуй ми махаш тогава тиквеник???”
- Turkey.
Поглеждат се с този срещу него от другата страна на масата и се смеят.
- Funny, you look Bulgarian - честно му казвам аз. Усмивката му изсъхва на лицето. Май се обиди.
Турчинът срещу него е хванал под ръка тлъста девойка, която отговаря на чист български:
- То няма да дойде никой да гласува, губите си времето.
В този момент, небръснат рогач който седи буквално под мен на масата, гледайки настрани казва също на български:
- Еми то... за кой да гласуваме. Какви са там партиите?
- Аз НЕ агитирам никой да гласува за определена политическа сила. Агитирам просто да дойдете да гласувате. Като председател на комисията нямам право да коментирам партиите на изборната бюлетина, но щом се интересуваш неофициално мога да ти кажа няколко имена от списъка – ГЕРБ, Синята Коалиция, Коалиция за България, Атака, можеш и за ДПС да гласуваш, ако си фен. – отговарям със спокоен тон, но вече се псувам защо изобщо дойдохме до тук. Просто се усеща как им се надигат въшките, сам председателя на комисията дошъл да ги “моли” да гласуват. Хванал съм се на това дълго хоро, ще го изиграя докрай. След целия цирк през седмицата, буквално денонощно на телефона с генералното консулство, с посолството във Вашингтон, с ЦИК в София, с ВИК на Министерството на Външните работи, факсове, емайли. Никой няма представа какво ни коства да открием тази секция. Никой не знае колко пъти ни се отказа категорично “Няма възможност.”, “Не може да стане.”, “Не зависи от нас.”, “Организирайте се за следващите избори”. Само с неизследвани висоти на упоритостта, любезното нахалство и координацията на българи от цялата страна успяхме да отворим тази секция. Тъй като само аз се занимавах с процеса в този щат, наистина никой не знаеше размера на цирка и усилията, времето и средствата които бях хвърлил. А тук този чобанин мъдро отбелязва “Еми то... за кого да гласуваме...”
- Ако не знаеш за кой да гласуваш – продължавам аз – ето ми мобилния телефон, кажи номер на твой приятел или роднина в България, сега ще му се обадим, там е сутрин – ще питаш според тях за кого е най-добре да гласуваш. Аз няма да казвам на никого за кого да гласува. Просто ЕЛАТЕ ДА ГЛАСУВАТЕ – има отворени 123 избирателни секции в Турция. В целия свят са 260. (Досега истински българин не е останал безразличен когато цитирам този факт.)
Образът се чеше по небръснатото лице, оглежда се настрани, пуфти лекичко. Турците се смеят и си говорят нещо на техния гнусен език. Само едно момиче, седнало малко по-встрани, хубаво като капка, ме гледа с жив интерес в големите си красиви очи. И без да ми казва нищо разбрах, че е българка и ще дойде да гласува. В последствие се оказах прав, беше от Лом.
- Ами ние сме там около 20 човека българи на работата... – измърморва най-накрая брадясалия.
- Ок, нямаш проблем – ще изпратим хора да ви вземат с коли за да можете да гласувате. – казвам веднага
- Ама то... ще трябва в работно време да излезем, не знам дали ще ни пуснат...
- Аз съм председателя на комисията, като дойдете ви гарантирам че ще ви пуснем с предимство да гласувате ако има опашка!
В този момент цоцоланата която говореше български, с ръка на вътрешната част на бедрото на турчина се подсмихна и каза:
- Няма... Няма да има опашка.
Призовах на помощ всичкото търпение и самоконтрол, които и без това се бяха износили твърде много през тази адска седмица. Но ръцете ми буквално се разтрепераха - тая мазна дрипа, която очевидно суче рязания всяка вечер, да си прави майтап с малкото, което можех реално да направя за България – преминаваше границата по начин по който не бях и предполагал че е възможно.
Турчина който я държеше подръка явно усети напрежението във въздуха и ми подаде потна кутийка Miller Lite:
- Cheers man, it’s my birthday today!
С неудоволствие, колкото да сменим за секунда темата и да изпусна малко от парата, която заплашваше да избие през ушите ми, отворих бирата класирана в личния ми top 5 на най-гнусните бири в света под номер 2, и се чукам с турчина без да казвам нищо. Отпивам и я оставям на масата.
По нататък разговора ми се губи. След ехидното “Няма... Няма да има опашка” от тази българка която се ебеше с турците като че ли умореното ми съзнание изключи. Спомням си още няколко реплики с които призовахме всички българи да дойдат да гласуват, оставихме им телефон да ни се обадят. Момичето от Лом направо се уговори с Радост да дойде да я вземе утре сутрин за да гласува. И си тръгнахме.
В колата псувах като замаян около 15 минути докато падах в очите на Елица и Радост все повече и повече. Цялата фасада на спокойния уверен мъж който успява да върши неща, които другите не могат се беше срутила. И те виждаха истинския “мен”, емоционален, избухлив, краен, почти фанатично обичащ България. Все лоши качества.
Тази нощ стояхме до 4 и половина сутринта приготвяйки всичко за изборната секция утре. Спах няколко часа в нервна просъница, докато Радост не ме събуди към 6:00 за да заминаваме за хотела където провеждахме изборите.
* * *
Изборният ден мина нормално. Дойдоха много българи - възрастни хора с бастуни, студенти, млади семейства с малки дечица които бяха родени тук и още не бяха ходили в България. Други не се бяха прибирали в България 5-6 години. Но все така се вълнуваха какво става там и мислеха най-доброто на страната си. Нали там живееха техните родители, техните приятели с децата си.
Снимахме повечето от тях, много ни благодариха за инициативата. Докато снимахме как едно малко момченце държи в ръка червения български задграничен паспорт нещо се пречупи в мен и излязох за малко, за да не видят другите че има сълзи в очите ми. Вдруги ден ставаха 5 години откакто за последен път бях в България.
Полека и се натрупа опашка. Хората идваха, чакаха, гласуваха усмихнати, благодаряха ни и си отиваха.
В този момент Петър увеличи лаптопа за да чуем как по телевизия Евроком съобщиха, че в доста от избирателните секции в Турция никой от членовете на комисията не говорел български. Имало оплаквания на граждани по телефона. Surprise, surprise…
* * *
Изборите минаха. И не е важно толкова кой е спечелил, а кой НЕ спечели толкова гласове. Амнистията която турското правителство обяви предизборно за нелегално пребиваващите в Турция за да могат да дойдат до България и да гласуват – трябва да убеди и най-наивните от нас, че тази страна (според чиято конституция всички граждани на Турция се наричат “турци” и на територията на Турция етнически малцинства няма) провежда откровена и официална експанзионистична политика спрямо България. Политика срещу интересите, езика, културата и бъдещето на всички нас, които наричаме България – Родина.
Избори пак ще има едва след 4 години, но опитите да ни потурчат не са спрели и междувременно няма да спрат. Могат да успеят само ако ние се оставим да бъдем потурчени. Да запазим езика си, културата си, вярата си, да запазим България! Хубава или лоша - друга родина нямаме и няма как да имаме. За тези от вас, които не са живяли в чужбина – надявам се някой ден да ме разберете.
С любов към България,
Генерала
|
Публикувано на 20-07-2009 @ 00:00:00 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.57
Гласове: 73
|
|
|
|
