| Историята на Спиро |
 engrimob написа
Здравейте на всички объркали се да прочетАт това това ми е първа проба дано ви хареса що съм измъдрил наздраве
***
^ Както във всички малко или не толкова странни и необичайни истории всичко започна по най-обикновен начин. Той се събуди. Чувстваше се отвратително ,а това беше едва началото на делничния ден. След дълго междуличностно противоречие реши ,че е достатъчно премръзнал,за да се изправи. Той стана.
^ След внимателно оглеждане реши да се измъкне и да отиде до близкото кафене,където да релаксира подобаващо. Трябваха му сили ,все пак вечерта трябва да отиде на работа ,а решението му да спи сред храстите в близката гора явно бе взето на пияна глава.
^ А колко далечно му се виждаше кафенето в този момент можеше да знае само човек,който живее много,ама наистин много далеч от кафене. Няколко часа път му бяха нужни,за да стигне до така желаната от него кафеджийница и с полутържествена полутанцова стъпка се вмъкна през широкоотворената врата. Влезе вътре и след кратко обмисляне реши да се настани по - навътре в заведението. Почти на последната маса. Тиха ,обгърната в цигарен дим ,тъмна - три качества на масата му ,които изключително много му се понравиха в този момент. След като постоя, загледан вглъбено в дупката на масата, чакайки кафето си, най - накрая вдигна глава и заразглежда посетителите. Познаваше ги до един - обичайните лентяи,които биха се загнездили в кафене в сряда по обяд. Повечето от тях също го оглеждаха и го поздравяваха с кимване или усмивка при засичане на погледа му . Никой от тях не можеше да го понася. Дори повечето го мразеха. Също и той, не че не мразеше и всички други. Както и всичките други мразеха него. Това бе доста неприятно място за живене за човек като него , не че имаше нещо необичайно в него. Просто неговата професия беше както изключително лека и неангажираща,така и ненавиждана от всички в това малко забравено от бога градче. Той беше пазач.
^ Професия като всяка друга бихте казали вие , но проблемът за нашия,иначе така обичан непознат и ненаименуван все още герой бе, че той единствен беше така да го кажем човек на закона. А в градче като това ,самите думи закон и правила са забранени и ненавиждани. Колко само беше проста и лека работата му ,поне би трябвало да е такава.
^ Но нека ви запозная и с предисторията лекинко и накратко. Преди година и четири месеца и няколко седмици и три дни и още малко време в малкото градче се появи Представител на Голяма Интернационална Корпорация . Дотук добре ,именно този представител започна да търси да закупи земя, и откриването на подходяща такава му отне малко време, все пак се намираме по средата на нищото. И само за няколко седмици бяха построени огромни ,умопобъркващоголеми ,простиращи се докъдето ти стигне окото ,найстина хипер гига тера мега гигантски, е добре де,не бяха толкова мащабни ,но все пак големи складове ,за които трябваше пазач. До този момент Представителят на Голямата Интернационална Корпорация (за кратко ще го наричаме Джо) нямаше проблеми с намирането на персонал от местното население (за кратко местните). Обаче не беше взет под внимание въпросът с ненавистта на точно тези местни към реда и закона и опазването му. Доста неприятен факт. Наемането на пазач все пак не се оказа толкова невъзможно. Най-сетне на третия ден,след дълго изчакване,при Джо се яви нашият обичан и нищо неподозиращ герой.
^ Той бе нает и обучен моментално. Работата беше колкото проста ,толкова и отговорна с други думи - Много. Джо му обясни всичките му задължения и го разведе наоколо.
^ Единственото което трябваше да прави е да отваря и затваря портала при пристигането на големите камиони и не позволява на никого другиго, освен на тях да влиза в складовете.С толкова много апаратура, камери и големи железни врати, обвити и изтъкани сякаш от сензори, невиждани, не само в градчето ,но и в прилежащата му никак не малка пустиня. Работата му беше доста лесна.
Но само от техническа гледна точка.
^ След първия му работен ден и разпространяването на новината за новия му пост в Кафенето всички го гледаха другояче. Изведнъж беше станал добър стар приятел и дружка на всичките посетители на въпросното и единствено кафене не само в града,но и в прилежащата му пустиня.
^ Много скоро разбра за кроящите се около него планове. Складове ,голяма корпорация ,пазач -приятел ,алчност и любопитство - всички тези неща караха повечето хора около него да помислят за тарашенето на същите онези складове. Не че някой от тях подозираше какво имаше в тях,дали е ценно и дали ще им помогне с нещо в жалкото им съществование. Всъщност никой не знаеше какво се съхраняваше в множеството складове по простата причина ,че никой нямаше право да влиза там. Точно това незнание даде добър повод на всеки да се размечтае .И така всички рано или късно му споменаха за плановете си за големия удар а именно обирането на складовете. Не след дълго това стана фикс идея на жителите на малкото градче. Всеки един от тях във фантазиите си запращаше под огромните покриви всичките си мечтани вещи и непрестанно си втълпяваха че точно тези безценни неща се крият вътре.
^ Мечтаейки си всеки си представяше това,което му е най - на сърце и това,което най му трябва ,никой от тях не се замисли за основната бръмка във веригата за осъществяването на заветния план ,а именно нашия така обичан герой. Тайничко и той си мислеше да надникне в складовете и впоследствие да се задигне нещичко. Но всичко това бяха само хрумвания,които бързо се разсеяха за разлика от налудничавите планове на неговите съграждани. Почти всеки един от тях много тайно от другите го извика при себе си и сподели с него блестящия си план как да отмъкнат безценното съдържание на така одумваните складове. И всеки път плановете им бяха разбивани от твърдото "Не" на съвестния пазач.
^ Така след ежедневните перипетии, свързани с работата му, той отиваше на работа, сякаш да си почине. Еми ,че то си беше почивка - никой не го кара да слуша,иначе така гениално измислен план за кражба, влизане с взлом ,отмъкване ,задигане и все такива "законни" работи ,свързани с поверените му складове. Така,драги ми читателю ,започна трудната част от живота на нашия герой. Отначало той започна да обяснява ,че е единственият пазач все пак и ако нещо бъде открадното,той ще загази няма братеее,никой не го чува. След време се умори да репликира и просто стоеше загледан,докато поредният велик взломаджия му обясняваше за кой ли път своят план за действие. Мина време и малко по малко съгражданите му започнаха да не му говорят ,да не го поздравяват или с една дума да си го мразят неприкрито. И нашият, иначе така обичан герой, остана сам . Все едно живееше в свят заобиколен със злобни,мразещи го роботи ,като всеки един му говореше с нотка на неприязън и отвращение. Никой не го разбираше и до един съгражданите му си мислеха че той е виновен за тяхното мизерно съществувание ,като крие от тях богатствата скрити в складовете.
^ Иначе всичко си беше наред имаше си къде да живее - квартира та му беше едно мазе под къщата на една бабка с милион котки. В интерес на истината не бяха точно милион но няколко хиляди беше достатъчно точна цифра. Родители и въобще роднини нашия герой нямаше , приятелите му почнаха да стават само познати. Съмота и нещастие както би казал някой. Минаха месеци и така някакси си в реда на нещата нащия герой си взе домашен любимец беше му трудно , но все пак реши. Не можеше да е куче все пак ще изяде котките на хазяйката , от котки вече му се повръщаше , хамстер няма да го бъде все пак около толкова котки много бързо би станал на вечеря, някой папагал едва ли би свършил по добре. Една вечер като се прибираше от работа сметна за удачно да си вземе змия - животно което се чувстваше като у дома си там където се намираше описваното от нас градче. Да не забравяме ,че се намираме до пустиня.
^ И ето ни точно вечерта преди началото на нашия разказ - героят ни седи на масата вгледан в десетките екрани показващи от своя страна десетките камери разположени из комплекса с цел записване на всичко случващо се около любимите ни складове. Дългия около метър и косур смок с звучното наименование Спаска се е сгушила в страни от благодетеля си - нашия главен герой. Мила родна картинка, биха си помислили някой от нашите многобройни читатели и биха били прави, защото както се полага по нашенски на масата главно място заемаше шише с огнена вода засенчвано само и единствено от една малка някакси самотна чашка която само от време на време се запознаваше от близо с част от огнената вода от описаното по горе шише. Сгушена върху една рогоза Спаска си стоеше гледаше стопанина си и размисляваше колко много мъка има и по тоя свят. И даа нашия герой найстина беше в много окаяно полужение - сам ,абсолютно сам е като изключим Спаска. Той отдавна напусна квартирата си защото хазяйката започна да го врънка непрестанно за пари след като разбра ,че той работи за Голямата Интернационална Коорпорация. Останал без покрив най удачно беше да пренесе покъщнината си на работа, и така заживя в стаята където трябваше да стой само когато е на работа. Заживя с работата си ,чакайки да доиде поредния камион който да му отвори нещо за правене.От време на време отиваше до кафенето което беше и своеобразен магазин да зареди с храна вода и алкохол.
Абсолютен нещастник отритнат от обществото заради нещастието принципите му да са непонятни на никого от където идва и заобикалящата го омраза и съпътстващата я самотота.
^ Така вече няколко години той живее бавно и сугурно намразвайки всичко и всички. Нежелание за нищо ,абсолютна деградация ,пиене ,самота и дълги мрачни нощи с змията Спаска. Вечер си пииваше с змията ,спеше след това обикаляше комплекса който освен месторабота стана и място където живееше и прекарваше цялото си време далеч от омразата на съгражданите му.
^ И след поредната пиянска вечер той се събуди в един храст и реши че е време да се срещне и с други хора запъти се бавно и мрачно към кафенето откъдето и продължава историята ми!
^ Стоейки на масата наблюдаваше другите посетители ,вслушваше се в разговорите им ,чоплеше си носа мислеше за отминалото време и приятелите които имаше навремето и как се събираха всички в кафенето ,ех спомени. Пи кафе ,хапна поничка след това баничка ,кифла и за десерт да не забравяме една поничка ,но да не забравяме ,че вечерта бе изпил достатъчно количество спирт за да може да се припарира ,така че в последствие в тоалетната всичко изядено че май и изпитото си дойде на мястото чрез едно леко изповръщане. Накупи си храна и пиене за по вкъщи което всъщност беше за на работа. Изтърпя изпитателните погледи на посетителите в кафенето докато стоеше на бара и си поръчваше бира вафли и сандвичи за вкъщи. Изтърпя и очевидно мразещия поглед на сервитйорката/магазинерка докато му даваше желаните стоки. Изтърпя и спокойно изчака докато тя отиде да развали пари в близката банка защото както винаги нямаше да му върне или по точно очевидно не искаше да му върне, а да запази бакшиша. Тежко начало на деня ,но той почна вече да свиква с тежките дни. Излизайки от кафенето обедното слънце го удари силно сякаш с средно голямо архиологическо чукче. бавно спокойно с безсилие влачеше крката си по безлудните улици насочвайки се към импровизирания център на градът. беше почти стигнал молът точно до центъра срещу кметството до парка и училището когато замрежените му очи се спряха на нова сграда на главната улица. Спря се и се загледа . Това беше магазинче за дребни джунджурии явно нискооборотно тъй като нямаше никой вътре за разлика от тълпите преиждащи и излизащи съответно от близкия мол. и изведнъж спирачки търкани на гуми и една средно голяма кола пълна с брадати мустакати космати зидари спря до него и всеки както си му е реда спомена с голяма колоритност майка му и почти цялата женска част от родата му. Спрял по средата на улицата загледан в магазинчето той не бе видял идащата кола и от там се появи раздора помежду им. Извини се многократно. Те почти престанаха да го обиждат и псуват ,настиснаха газта и се скриха зад ъгъла. След като преключи с неприятната сцена той се обърна към магазинчето. Там го посрещна въпросителния погледна едно нисичко леко съсухрено старче ,което се приближи до нашия герой и попита:
^ -Как си Какво стана бре младеж?
^ -Нищо чичо бях спрял на улицата и пречех на момчетата!
^ -А защоне се мръдна когато ги видя да идват? Очевидно бе че няма от къде да минат!
^ -Ей чичка нещо почна да ме поучаваш а? Та дори не ме познаваш! Какъв си ти че мислиш че имаш някакво право да ми даваш съвети къде как и защо да стоя !!
^ Троснатия отговор не смути старчето напротив дори леко го развесели. Леката усмивка прикрата под рехавия мустак само подразни допълнително пазача и той си хвана пътя . Стоейки си така леко прегърбен свит и слаб стареца проследи с поглед нашия герой сякаш изучавайки го от глава до пети. Ненадейно се чу прегракнал старчески глас който бе изключително !режещ!
^ -Ела! Влез в магазина имам нещо за теб !
^ Сякаш против волята си нашия герой спря и се обърна. Израза на лицето му показваше ясно че той е силно объркан от деиствията си. Злобата и омразата съпътстващи предишния разговор сякаш се изпариха и първоначалното любопитството спряло нашия герой пред магазинчето с пълна сила завладяха отново ума и съзнанието му. Той последва старчето което вече беше заело мястото си на продавач в абстрактното магазинче. Влизайки вътре цялато му полезрение беше бомбардирано с най различни цветове и форми. Навсякъде висяха стърчаха ,някакси бореики се за място под луменисценнтната лампа всевъзможни джунджурии . Всъщност тук нямаше нищо полезно и необходимо чиста проба боклуци, но не каквюи да е боклуци всички бяха с ярки цветове набиващи се очи някой дори се опитваха буквално да ти ги избодат ,странни причудливи форми на неща които никой не знае за какво се използват веднага обсебваха съзнанието на всеки влязал в магазинчето.
^ Старчето си стоеше зад тезгяха и изчакваше гостът си да разгледа подробно вътрешността на магазинчето. А той гледа доста. Разглежда из основи почти всичките странни и не чак толкова форми намиращи се пред ,зад ,до или под него.
^ -Е хареса ли си нещо от стоките ми?
^ -Всъщност всичко ми харесва но като се замисля никое от тези неща не ми трябва наистина! Всичките неща са някакси безполезни но и имат някаква скрита тайна в тях! Примерно този тостер или поне си мисля че е тостер от едната страна е лъскъв като нов ,дори блести повече от нов ,а като го погледнеш от другата прилича повече на смачкана кутиика от бира зеленикъв с петна целия намачкан и нагънат с дупки навсякъде. Странно дори като позавъртя сякаш дори няма форма на тостер а прилича повече на метална газена лампа.А ето тези вилици тук върха им е като на напълно нормални вилици а дръжката от кост сякаш е краче на рак така изкривена и това буренце тук долу виж виж ...
^ И така той започна да обяснява на Старчето с такова вдъхновение и описвайки нещатата с такова въображение все едно стареца е копувачът. Така разгледаха внимателно всички по значими дранкулки из магазинчето и след като нашия обичан герой сподели огромного си желание да купи всичко и да го пренесе в дома си стареца се намеси.
^ -Ей младеж не те познавам но ми изглеждаш добро момче нека ти кажа защо те извиках тук. Аз съм пътуващ търговец и така се случи че тази седмица съм в вашто градче това се нещата които продавам вехтории събрани през годините вложил съм целия си живот в събирането им и желая света и хората в него да се ублагодетелстват от това. Това е нещото което търсиш в действителност!
^ И старчето тупна една малка кутийка карти на масичката пред себе си! изтъркана кутиика съдържаща 52 карти за игра с 2 жокера и таблица за точките на бридж билот. Нищо необичайно бихте си помислили вие ,както си помисли в първия момент и нашия герой преди да чуе цялата дълга обвита в тайнство и мистицизъм история на стареца как тези карти ще променят живота му - та те са магически дъръ бъра и задължително трябва да ги вземе на скромната за магически променящи живота на собственика си карти цена! Да бе как ли пък не ! Но с цел интересна и поучителна история нека накараме нашия герой да вземе картите на не много безумна цена и няколко дранкулки от магазинчето ,а именно горе споменатите тостер комплект от 6-ст вилици и едно малко спретната бидонче.
^ Доволен от покупките си нашия обичан пазач напусна магазинчето и с песен на уста се насочи към своя повече скромен от колкото уютен дом когато пак чу гласа на старчето :
^ -Ей младеж как ти беше името ?
^ -Еми чичо всички тук ми викат Спиро така че.....
^ -Няма значение . Помни едно ,това което ти дадох и по точно онази малки спретната оръфана кутийка с магически карти е специлна дори магическа от където и идва и името й ,тя ще промени живота ти по магически мистеризен начин ! Помни !
^ -Ми хуу! Бе ясния и точен отговор на Спиро който някакси достатъчно добре описваше пренебрижителния поглед към случващите му се събития .
^ ту би континиу
|
Публикувано на 27-07-2009 @ 14:03:08 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 3.31
Гласове: 19
|
|
|
|
