| Черен Петър... |
 oorka написа
Седим си у квартирата на Камен в Хаджи Димитър и решаваме задачи по линейна алгебра, че идеше изпит скоро. Имаше едни тъмно сини ръководства по висша математика по онова време, от които редовно се падаха задачи по изпитите. Та ний четримата – Камен, Ицо, бай Танас и аз си циклим по тях... Пийваме биричка за оросяване на мозъка и ужким си оказваме взаимопомощ, така да се каже.... Ма нещо не върви...Бе за тва уж се събрахме неколко човека, че барем да има неква академична атмосфера, ама то се на простотий ни избива....
По едно време Камен вика:
- Абе дееба тая бира, нещо не вървят нищата с нея. Само пикаме като изоглавени... Ей ся....
И иде след двайсе секунди и носи неква домашнярка скоросмъртница в шише от олио... русенска кайсиева била, производство на дъртия. Еми щом си рекъл, дай да видим как се е справил дъртия ти... Подкарахме кайсиевата с неква лимонада за разредител, а задачите си ебаха майката...дъра бъра, дъра бъра...ейй, по едно време и на изкуство взехме да го избиваме... То се оказа, че всички сме отбор художници, все гении и таланти сме се събрали накуп... И пусто що не се опитахме в архинектурата....ами на, геодезисти сме щели да ставаме.... Всеки фана по един молв и се почна едно драскане... А аз тарикат нали, чекайте копелета, да ви светна са на една техника. Викам му на Камен:
- Копеле, я дай тук една свещ и ако имаш кадастрон, ако ли не и на обикновен лист ша стане....
Свещ се намери без проблеми, ма се наложи да се задоволим с обикновения лист. Както и да е. Палнах свещта и я закрепих върху една капачка от буркан. Взех листа и започнах да го движа хоризонтално над свещта насам натам. Идеята беше листа да се опуши от свещта и да стане изцяло черен. Исках да е кадастрон, защото листа е доста по тънък и лесно се подпалва. Благодарение на кайсиевата явно, се справях без проблеми с опушването на листа и след петнайсетина минути бях готов за творчество. Поставих листа внимателно на масата, взех един „пентел”, прибрах му графитчето и почнах да творя.
Драскайки с острия връх по тлъстия слой сажди върху листа, лека полека започнаха да се белват контурите на творбата ми, под съпровода на Guns’n’Roses и любознателните погледи на колегите ми. Естествено сътворих простотия, представляваща бесилка с обесен на нея и некав фон от далечни планини и огромна луна. Пожънах неочаквани овации... Подписах се даже в долния десен ъгъл и Камен я ската на един шкаф за всеки случай, ако взема че стана известен....
Времето беше напреднало, и бай Танас и Ицо дръпнаха, а Камен ме убеди да остана да спъ там. Т.е. всъщност убеди ме е силно казано, имайки се предвид недопитата ракия. Само като спомена, и аз като Пена от вица са кандардисах моментално. Нощта разбира се продължи със свещи, хартия и усвояване на технологията. Към края на бутилката за малко щяхме и да се подпалим....
Ракията свърши и рекохме да си легаме вече, че то и без друго беше станало четри сутринта.
Обаче Камен вика:
- Ейй тая твойта картинка ся ша си я залепя на стинътъ ей тука, мноо ма кефи.
Скокна на леглото си и с едно тиксо я нашляпна връз овехтелия тапет.
На другия ден, по некое време се събуждам от некво дуднене. Отварям очи и кво да видя. Срещу мене на леглото седи баш дядо Мраз, минал през комина няколко пъти.
- Абе малък, да та ибъ в гъзъ – вика Камен – ти ли си ми ходил по чаршафъ с калните си обувки ....?
А аз му гледам омазаната с чернилка муцуна, омърляните чаршафи, и някакъв спомен нахлува от снощи в сънената ми кратуна, поглеждам към стената над леглото му...и като ме напуши един смях, та не моа са спра.....
Първо, защото осъзнавам, че онова сажденото ми творение, дето Камен залепи с тиксо над кревата си вече не е там и очевидно цела нощ се е въргалял с него, и второ – щото все още не се е погледнал в огледалото, та си представих кат се види как ше ме пита дали не съм ходил с калните си обувки и по лицето му....
|
Публикувано на 10-08-2009 @ 11:09:14 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.43
Гласове: 60
|
|
|
|
