| Кариерата |
 oorka написа
.....средата на лятото, 1988 г.
Спях си кротко в един ъгъл на палатката, почти завит от провисналия и брезент. Бях унесен в приятен сън по цивилния живот, когато изведнъж усетих, че нещо се разходи върху мен. Надигнах се сънен, без да схващам все още къде съм и какво съм. Огледах се тъпо, съзрях спящите познати муцуни около мен и бързо се върнах от съня към реалността....
А реалността беше следната: аз бях в родната казарма, не беше минала дори и една година от очакващия се двугодишен престой там, и в момента се намирах в една окъсана палатка с похъркващи около мен типове. Погледнах си часовника. Беше все още рано за ставане, затова сритах отпуснатия брезент и отново се пльоснах под него върху твърдото шалте. Таман се поунесох – и пак – цапа-рапа – нещо мина през мен. Брех, дееба мааму! Кво става ся, сънувам некви щуротии или пък някой се ебава с мен. Поослушах се, ама освен похъркване и чуруликащи пилци, нищо друго не се чуваше. Полегнах пак, вече съвсем разсънен, и се загледах в една дупка на палатката. И... цапа-рапа – нещото пак мина през мен. Бре кво си ти бе, дееба леля ти. Надигнах се на колене, отместих парцала, явяващ се перде на една по-голяма дупка на платката, подадох глава и буквално се наврях в една черна оплезена муцуна.
Пес-а на свой ред се стресна, отскочи назад и замаха жизнерадостно с опашка. Е, явно нямаше да се спи повече. Пък и след малко тъй или иначе трябваше да се става....
Намирахме се на една полянка, сред китна горичка, в близост до една кариера, заради която всъщност бяхме и там. Военните бяха спретнали купон под формата на грандиозна инженерна операция. В близост до с. Пчела се строеше голям танков полигон. А ние с една сонда дупчехме някаква кариера, която накрая щяхме да взривим, за доставка на материал за строежа на въпросния полигон.
Аз и малкия Касабов се грижехме за доставките на вода, храна, салатата на фатмака и т.н.... Другите гърбеха горе на кариерата.
И така, дойде денят Х, в който трябваше да взривим кариерата.
Изсипаха се един рейс шапки - наблюдаващи, контролиращи, политически, и всякакви други видове кибици, в крайна сметка създаващи неописуема суматоха.
А тия дупки погълнаха два тона амонит. След като приключихме с пълненето на дупките с амонита, дойде време да се навържат в система с детониращ шнур. Приключихме и с детониращия и шнур и народа го разпратиха в различни посоки, че да се отцепи района.
Бяхме останали само мое капралско величие, началника на инженерната част на полка и някакъв полковник от Щаба на трета армия, който беше натоварен със задачата да следи цялата дандания….. Чакаше ни една чисто нова джипка с някакво ошашкано шофьорче зад волана, която трябваше да ни отнесе по възможно най-бързия начин, след като драснех клечката.
Вързах двата фитила ( ОШ по военно му, демек огнепроводен шнур ) с детонаторите и тях съответно към детониращия шнур. Фитилите бяха два – основен и подсигуряващ. Дълги бяха по три метра. Горят със скорост сантиметър за секунда, което ни предоставяше пет минути – т.е. предостатъчно време за да изчезнем далече.
Шофьорчето запали туй чудо на съветската техника, капитана и полковника се настаниха на задните седалки, оставиха предната дясна врата широко отворена, че да мога и аз моменталически да скоча вътре и да се спасяваме.
- Марино-о-о-в – ревна полковника – пали!!!
Драснах с един кибрит върху запалките, изчаках няколко секунди, за да се уверя, че и двата фитила горят и скокнах чевръсто на очакващата ме седалка.
- Г-а-а-а-з – ревна другаря полковник.
Шофьорчето даде газ, джипката подскочи като тигър, завъртя истерично гуми по сухата почва, обвихме се в облаци прахоляк, нещо изчегърта, джипката пак подскочи.... и.... угасна......
Бах мааму…!
А ся да ви видя....!
Здрави ли са ви гащите...!
Голям резил, досмеша ме адски ...
Сдържах се разбира се, но дори и да не бях, едва ли някой щеше да ми обърне внимание в настаналата паника.
Тия двамата зад мен откачиха!!
Малииии само дето не се насраха....
Шофьорчето завалийката, пребледняло като тебешир. Ключа на стартера така го напъваше, че всеки момент щеше да го счупи. И помпа обезумял газта, а тия двамата отзад крещят и те като обезумели, надпреварвайки се да го тряскат по кратуната, сякаш им беше магаре, което се инати и не ще да потегли. Наблюдавах ги полу-извърнат към тях, отброявайки наум секундите и наслаждавайки се на унижението им.
Половин минута, преди да дойде момента, в който аз щях да се изнеса на бегом от това мястото със скоростта на триста бити педераса, без значение какво се случва от там нататък, т.е. някъде след около минута и половина от как палнах фитилите, шофьорчето все пак успя да подпали джипката и тоя път потегли успешно с мръсна газ сред облаци от прахоляк. Полетяхме с бясна скорост по черния път, сякаш сподиряни от хиляди дяволи с надървени курове, което горе долу си беше и истината....
Оставиха ме някъде си по черния път и аз да стоя отцепка, а тия отпрашиха на майната си.....
След минута се разнесе очаквания тътен....
************
P.S. Когато се уволнявах ми издадоха специално тескере, че мога да се занимавам с взривни материали.
Майка ми като го видя изпадна в тих ужас....
Няколко седмици след това, въпросния документ безследно изчезна, та се и не виде повече...
|
Публикувано на 01-10-2009 @ 00:00:00 EEST от blondie |
|
| |
| рейтинг на статия |
средна оценка: 4.86
Гласове: 22
|
|
|
|
