Меню
· Начало
· АРХИВИТЕ_СА_ЖИВИ
· Топ_50
· Рубрики
Особености на българския риболов
дневникът наpopolo написа
Петък – ден като всички дни на майстора. Аз, Роско и Шкембо (ако го видите, няма да питате защо му викам така) решаваме да удавим съботно – неделната скука в риболов на язовир “Огняново”.

Натоварваме колата с три стека гумени каменици, две водки “Мания” и един стек цигари, аз и Шкембо си взимаме за всеки случай въдиците и потегляме. Пътят да язовира е все на изток и все направо, та трябва да си дебил да се объркаш. Естествено Роско успява да го направи и да ни закара на летището в Лесново, а там един местен – може би пилот с хоби риболов, ни упътва към водоема. Пристигаме по мръкване и понеже е началото на август, решаваме да не разпъваме палатка, а направо да замятаме. Аз и Шкембо мятаме по една голяма водка “до дъно”, а Роско мята на дънна. Искам да пусна Сепултура от джаджата в колата, но той ми се скарва, че съм щял да изплаша рибата. Понякога направо изтрепва рибата този човек...Както и да е, така и така сме там, помолвам Роско да ми сложи червея на куката (аз съм от този тип рибари). Заметвам, но след една гуменка (така им викаме на двулитровите ПВЦ – та) и стотачка водка на екс плувката така ти играе пред погледа, че постоянно ти се струва, че кълве. След няколко резки засичания, от които на евентуално клъвналата риба щях да й изкъртя целият горен мост, се отказвам и оставям на титулярния рибар на компанията задължението да ни налови мезето. Естествено, след известно време, когато още дори не е клъвнало последват оправдания, че времето е топло и че утре на зазоряване сме щели да видим. Добре, че си нося копърка в доматен сос и още две “Ропотамо”, та закърпваме положението. Роско оставя дънната да си стояла. На сутринта през алкохолната мъгла плахо се промъква приятен звуци. Не зацепвам какво става и отново се унасям. Не за дълго от унеса ми ме откъсва силен смях. Ставам и гледам – Шкембо разтресъл холестерол и не може да спре да се хили, а Роско го гледа на кръв. Оказва се, че при звъна Роско в просъница се хвърлил към въдицата и задърпал с надежда да е поне сом от ония, дето ги има снимани с душманите им на последните вестникарски страници. Да, ама не – звъняла майка му да го пита къде е. Винаги съм смятал, че трябва внимателно да си подбираш мелодиите на джиесема.
Публикувано на 17-11-2009 @ 00:00:00 EET от blondie
 
В тази рубрика
· търси в рубрика: дневникът на
· търсене в статии от: blondie


най-четената статия в: дневникът на:
Из дневника на дядо Коледа

рейтинг на статия
средна оценка: 3.45
Гласове: 22


отдели само 1 секундичка и гласувай за статията:

отлично
мнооо добре
добреее
Regular
лошооооо

опции

 разпечатай статията разпечатай статията

Свързани теми

дневникът на

коментарите са си собственост на тоя дето ги поства. ние не носим никаква, ама никаква отговорност за съдържанието им.

анонимниците не могат да тургат коментари. аре да се регистрираш, а?